и тридесет устройва ли те все още?
— Ти готвиш? О, не исках да прозвучи така — бързо добави Сет. — Мислех, че някой го прави вместо теб. При всичката работа във фермата едва ли ти остава време и за това.
Кортни се усмихна искрено.
— Нел готви за работниците, но аз сама правя ястията за мен.
— В такъв случай нека ти помогна. Ще направя салата.
— Само ако не слагаш лук.
Очите на Сет се разшириха от учудване.
— Не е това, което си мислиш — увери го бързо Кортни, но вече се бе изчервила. — Мразя този зеленчук. Побърквах дядо ми, защото той не ядеше нищо без лук.
— Както кажеш — кимна Сет. — Много отдавна зная, че с готвача не трябва да се спори.
Кортни знаеше, че идеята да покани Сет на вечеря не е много добра, но въпреки това се радваше, че ще дойде. Никога не бе приготвяла вечеря за друг мъж, освен за дядо си. Учуди се, че е събрала кураж да направи това сега. Беше много добра в приготвянето на риба тон и хамбургери, но ако някой продукт не можеше да се обработи на грил, в микровълнова печка или да се яде суров, Кортни го изключваше от менюто си. Не че не можеше или не обичаше да готви — никога не се бе занимавала с това достатъчно дълго, за да знае — просто нямаше опит. Нел правеше закуска и обяд и от тях винаги оставаше по нещо за вечеря.
Докато плачеше на рамото на Сет, падна още една бариера и отслаби твърдата й решимост да го държи далеч от себе си. Сега искаше да се наслаждава на компанията му, да се опива от неговото възхищение, да се чувства желана и женствена. Искаше да забрави, че носи отговорността за огромна ферма, потънала в дългове.
За миг си бе помислила да забрави гордостта и да се обади на баща си. Би могла наведнъж да реши всичките си проблеми, но Кортни знаеше, че няма да му позвъни. Това означаваше да се отрече от почти двадесет години, които дядо й бе посветил на борба за възстановяването на фермата.
Никога нямаше да забрави последните думи на стария човек. Не бяха изпълнени с гняв, в тях нямаше никаква емоция.
— Ако някога ти потрябва помощ, обади се на баща си. Накарах го да подпише договор, че ще върне парите, ако един ден имаш нужда от тях.
Кортни бе прекалено изненадана, за да му задава въпроси. В продължение на години дядо й беше казвал на всички, че е изгубил връзка със сина си и предполага, че е мъртъв. Чувала бе тези думи толкова често, че ги прие за истина. Беше по-лесно да приеме, че баща й е починал, отколкото че е жив и не иска да контактува с нея. Почувства се съкрушена, когато разбра, че повече от петнадесет години той живее в Хонконг.
Кортни искаше да попита за хиляди неща, но дядо й изпадна в кома и повече не се събуди. Месеци по- късно тя осъзна, че причина за болката, която още я измъчва, е мълчанието на баща й през всичките тези години, то само потвърждаваше, че се е отказал от нея.
Това бе още по-тежък удар от смъртта на дядо й. От години Кортни потискаше страданието на изоставено дете с успокоението, че баща й е мъртъв и затова не може да дойде да я вземе. Когато й каза, че е още жив, дядото на Кортни сломи и без това слабата й съпротива срещу мисълта, че всички на този свят обичат повече нещо друго, отколкото нея.
В годините след смъртта на дядо й бремето на фермата ставаше все по-тежко и по-тежко. Понякога Кортни искаше да захвърли всичко, но мисълта, че баща й е жив, я караше да продължава.
Трябваше да успее да му докаже, че също не се нуждае от него.
Това беше безмилостна борба, борба, продиктувана от гняв, дори омраза. С всяка криза, с всяка стъпка към фалита нарастваше чувството на отчаяние, а така също решимостта на Кортни да изхвърли от живота си всичко друго, освен Гас и фермата.
Но откакто се появи Сет, положението вече не изглеждаше толкова безнадеждно. Най-сетне можеше да си позволи да отслаби защитата. Това не означаваше, че ще му разреши да надделее, но беше хубаво да има някой, с когото да си поговори. Той винаги й вдъхваше надежда, че нещата ще потръгнат.
8.
Кортни не бе подготвена за особеното усещане в стомаха, което се появи, когато на вратата се звънна. Почувства се като хлапачка. Не си спомняше да е изпитвала подобно нещо откакто беше малко момиче.
— Харесва ми — каза Сет като оглеждаше облеклото й. — Определено те одобрявам с пола.
Кортни знаеше, че смехът издава притеснението й, макар да бе положила невероятни усилия да прозвучи безгрижно. След фиаското с роклята в онази нощ изгуби почти час, за да подбере пола и блуза, в които да изглежда добре, без да напомня за ужасната вечер.
— Не се чувствам съвсем удобно — призна тя, като взе бутилките от ръцете на Сет, за да може да закачи палтото си. — Нося пола толкова рядко, че почти съм забравила какво е усещането.
— С дънки също те харесвам — каза Сет, като си взе виното. — А сега ме заведи в кухнята, за да направя вълшебната си салата.
Последва Кортни през основното помещение, после завиха наляво, преминаха през втора по-малка стая и влязоха в трета.
— Не ми казвай, нека позная, кухнята е в задния двор и слугите готвят пилето вместо теб.
— Нел е моята готвачка — каза Кортни и му хвърли усмивка, — но няма управник, който да е по-сигурен на трона си, отколкото тя в кухнята. Понеже работниците стават в зори, а понякога се налага да будуват през цялата нощ, дядо ми реши, че ще е по-удобно да ядат тук и построи нова кухня с трапезария. Ако Нел бе на работа, щеше да ти разцелува ръцете, задето ми стовари всичките тези коне. Трапезарията отново е пълна и тя е на седмото небе от щастие.
— В такъв случай й се обади и ни запознай веднага. Мога да се справя с малко целувки поне от една жена от Айдьл ауър.
Кортни се изчерви от възмущение.
— Поканих те на вечеря, за да изразя благодарността си за усилията, които си положил, за да ми уредиш жребците, но това не означава, че ще се оставя да бъда изнудвана.
— Защо не? Може да е забавно.
— Ти си прекалено голям и прекалено зрял, за да играеш игрички.
— Не знам кой ти е казал такова нещо. Колкото по-голям и по-зрял става човек, толкова по-интересни са игрите. Децата не знаят какво изпускат.
— Дръж се прилично или си взимай виното и си тръгвай.
— Наистина ли искаш това?
Кортни го изгледа с най-свирепия си поглед, но никак не й беше лесно, особеното чувство в стомаха й отново започна да се обажда.
— Да.
— И нямаш нито капка колебание?
— Ти си нетърпим — сопна се Кортни и избухна в смях, който обаче не облекчи нито неразположението в стомаха, нито напрежението, което бе обхванало всичките мускули на тялото й. — Често се чудя как е възможно да бъдеш толкова огромен и в същото време да приличаш на мече играчка.
— Ти разкри тактиката ми.
— Тактика, точно за това става въпрос. Знаеш ли, че очите ти стават сребристи, когато кроиш измама…
— Значи си забелязала очите ми?
— Всеки, който те познава, може да разбере, че ще тръснеш някоя опашата лъжа. Но ти някак успяваш да омаеш всички с онази твоя невинна усмивка и така или иначе те оставят да довършиш. Нищо чудно, че си толкова добър търговец.
— Мисля, че е по-добре да започвам салатата. Ако разкриеш още някоя от тайните ми, до края на вечерята вече няма да съм ти интересен.
Привлекателността му нямаше нищо общо с неговите тайни. Тя се криеше в силната прегръдка,
