лоялността на Кортни към дядо й, но не обясняваха нейното отношение към фермата. Освен това за негов срам, Сет трябваше да си признае, че в момента му е трудно да мисли за тъгата на Кортни или за фермата. Фактът, че я държеше в ръцете си, топла и доверчива, си играеше лоши шеги с неговата концентрация и благоприлично държание.
Никога не се бе чувствал по-напрегнат. След като в продължение на седмици бе опитвал да се сближи с Кортни, сега я имаше в ръцете си, но не можеше да я целуне. Много го искаше, но също толкова добре съзнаваше, че това би било най-неподходящото нещо, което може да направи. Присъствието му, прегръдката, съпричастието към тъгата й бе всичко, което трябваше да даде на Кортни.
Сет се порица за егоизма си. Жената, която се опитваше да опознае, изплакваше болката си, а той можеше да мисли само за това как да я целуне. Нима не умееше да проявява човещина? Какво в тази жена го караше да губи чувството си за мяра?
Кортни спря да плаче и вдигна глава към него. Вече беше прекалено. Сет не можеше да се сдържа повече. Очите й, все още пълни със сълзи, го умоляваха да потвърди, че на земята е останала поне малко любов за нея. Той се наведе и я целуна.
Устните й бяха солени, но това не му пречеше. Прегърна я по-силно, а целувката му стана по- настоятелна. Отначало Кортни му отвръщаше нерешително, но устните й ставаха все по-уверени, докато накрая целувката за утеха се превърна в копнеж. Вкусът на устните й, топлината на нейното тяло, готовността, с която отговаряше на целувките му, заплашваха да изкажат извън контрол сетивата на мъжа.
Трудно му беше да я пусне, когато Кортни отдръпна устните си.
— Благодаря ти — отрони тя меко.
— За какво?
— За това, че не избяга. Мъжете обикновено го правят, когато една жена започне да плаче.
— Но ти плачеше, защото търсеше помощ. — Беше грешка. Бе казал прекалено много. Сет почувства, че Кортни започва да се отдалечава от него.
— Е, вече съм по-добре. Не мисля, че ще се разплача отново, всъщност дори не знам защо го направих.
— Може би защото си самотна. Или защото не искаш да бъде така — промълви Сет.
— Може би, но човек не бива да се доверява на хората. Всеки иска само да те използва. Защо тогава приемаш безрезервно всяка дума на дядо ти?
— Може и да не ме е обичал, колкото аз него, но ме обичаше поне малко.
Задавеното й хълцане започна толкова внезапно, че изненада и двамата, а Кортни се обърна и се затича към къщата. Учителят по физическо от гимназията би се гордял със спринтирането на Сет, който се втурна след нея. Догони Кортни, хвана я за раменете и я обърна към себе си.
— Не исках да кажа това за дядо ти. Просто се нервирах, когато обяви, че всеки иска нещо от теб.
— Аз също не мислех каквото казах, но така или иначе, то е вярно.
— Какво искам аз от теб? — запита Сет гневно.
— Не знам. Мислех, че искаш Гас или фермата. Веднъж дори си помислих, че искаш мен, но не съм сигурна. Изобщо не те разбирам.
Сет почти чуваше как Марша му крещи, че сега не е време да се предава, но той беше само човек и не издържаше повече. Грабна Кортни в ръцете си и покри цялото й лице с целувки.
— Това помага ли ти да ме разбереш по-добре?
— Не съм сигурна — призна Кортни, все още твърде запъхтяна, за да говори, — но знам, че това ми харесва повече, отколкото когато ми водиш треньори да наблюдават Гас.
— Има ли нещо, което да съм направил и ти да си харесала?
Кортни го изгледа шеговито и каза:
— Продължавай с това, което правеше преди малко, и ще си помисля.
— Кавгаджийка — засмя се Сет и я целуна безмилостно. — Заслужаваш да те метна през рамо и да избягам с теб.
— Няма да ми хареса — каза Кортни, докато внимателно се измъкваше от прегръдките му и тръгна към конюшнята, — дори е по-лошо от това, че ми довлече Франк Слотър.
— Той сам се довлече. Двамата с Клей говорехме за Гас и аз споменах, че ще мина да те видя. Франк явно бе впечатлен от това, което чу. Каза, че е в същата посока и поиска да дойде с мен. Фермата не е моя, не бих могъл да му забраня да я посети.
— Това трябва да е единственият път, когато си решил да ме навестиш, без някаква особена причина.
— Всъщност имам причина. Искам да ти предложа нещо. — За части от секундата на Сет му се стори, че Кортни е разочарована.
— Май се превръщаш в Дядо Коледа. Какво носиш този път в торбата си?
— Приличаме си поне по конструкция — избъбра Сет с надеждата да възвърне настроението й.
— Дядо Коледа е бил нисък и пълничък, а това описание едва ли съответства на мъж, който е три метра висок и раменете му не могат да минат дори през двойна врата. Освен това коремът ти е плосък.
— Това за плоския корем май е единственото хубаво нещо, което някога си казвала за мен. Освен това съм само два и петдесет и шест и никога не съм оставал заклещен във врата.
Стигнаха да конюшнята и Кортни започна да разседлава Гас, за да може да си почине след тренировката. Имаше много работници, които биха могли да й помогнат, но тя винаги се грижеше сама за Гас. Сет реши, че е по-добре да й съобщи новините си сега, докато вниманието й е погълнато от коня, защото не беше сигурен дали тя няма да се ядоса.
— Открих два свободни сезона на Необуздания.
Все едно беше хвърлил бомба. Както беше коленичила до Гас, проверявайки как се развиват краката му, Кортни рязко подскочи и загуби равновесие. Но падна на сигурно място — право в ръцете на Сет.
— Нали знаеш, че не мога да си го позволя — възкликна тя, едновременно с надежда и разочарование в гласа. — Вече няколко месеца, всеки ден опитвам да склоня Тед. Той все още е на мнение, че не мога да дам и пени повече от петдесет хиляди.
— Те са без такса.
— Без такса! Ти да не си магьосник? — Лицето й изведнъж посърна. — Сигурно има някаква уловка, нали?
— Чудех се дали да ти кажа, но ти трябва да си решиш, не аз. Няма да плащаш такса, ако се съгласиш да станете съсобственици на жребчетата. Първоначално притежателят на Необуздания искаше да му дадеш едно от кончетата, но аз го убедих, че имате по-голям интерес да бъдете съсобственици.
Кортни не отговори веднага и Сет разбра, че търси най-подходящите думи, за да не го нарани. Нямаше нужда да се притеснява. Той изобщо не очакваше да приеме предложението му, не и след дългата борба, която водиха, за да не продаде конете си. Но въпреки това Сет се чувстваше като победител. Никога досега не се бе опитвала да щади чувствата му. Явно й пукаше за него повече, отколкото самата тя предполагаше.
— Оценявам усилията, които си положил, но не мога да приема сделка, която ще ме лиши от правото да съм единствен собственик на жребчетата. Знам, че съм ти повтаряла това хиляди пъти, но то бе едно от кардиналните правила на дядо ми и аз просто не мога да го наруша. — Изглеждаше така, сякаш всъщност съжалява, че го е разочаровала.
— Ще се учудиш ли, ако ти кажа, че очаквах да отхвърлиш предложението?
— И не си ядосан?
— Не — сви рамене Сет, без да добавя, че според него решението й демонстрираше липса на усет към бизнеса, — но мисля, че ми дължиш една вечеря. Не беше твърде лесно да се оправя с тази сделка. Какво ще кажеш да дойда да те взема към седем и половина?
— Ти каза, че аз ти дължа вечеря, значи аз трябва да те взема.
Сет се слиса, но бързо успя да събере мислите си.
— Добре, но в такъв случай трябва да ти обясня къде живея.
— От друга страна, не ми се иска да ме виждат, че си тръгвам късно през нощта от апартамента на ерген, така че, ако донесеш вино, аз имам няколко пържоли в хладилника и мога да приготвя вечеря. Седем
