влюбваше сега. Това я изплаши. Майка й и баща й й бяха обърнали гръб. Когато дядо й я напусна, Кортни изпита вина. Всеки път, щом се опитваше да направи място за някой друг в сърцето си, тези спомени се връщаха и я нараняваха.
Кортни не знаеше дали ще има куража да опита отново.
Не знаеше обаче и дали ще успее да не го прави. Сет олицетворяваше представите й за истински мъж, макар да имаше и няколко черти, които Кортни не харесваше. Беше прекалено деликатен. Щеше да преодолее съпротивата й много по-бързо, ако не бе толкова внимателен. Откакто се появи за пръв път на пасбището, нито за миг не й позволи да го забрави. Кортни помнеше и това, че посвети много време, за да й помогне да запази фермата. А с какво му се отплати — с недобронамерено отношение към помощта му, понякога дори не искаше да говори с него. Защо продължаваше да се занимава с нея? Какво толкова й бе харесал?
Може би вече се чувстваше по различен начин. Или беше решил, че не си струва да си създава главоболия. Но тя не се бореше с него, просто водеше битка с опитите му да продаде Гас и да проникне в живота й.
Защото трябваше да съхрани цялата си енергия и време за фермата. Трябваше да се посвети изцяло на работата. Би могла да успее само в случай, че нищо и никой не я отклонява от избрания път. Веднъж Гас да стане шампион, веднъж да отпадне необходимостта непрекъснато да се притеснява за пари…
За пръв път в живота си Кортни се замисли дали целта й си струва жертвите. Какво щеше да получи, ако успее? Дали тогава ще има някой, който да й намери наематели, да й даде съвет, който не е искала, или да спаси жребчетата й посред нощ? Дали някой ще се интересува от нея? Дали изобщо ще има познати? Колкото повече преуспяваше, толкова по-трудно щеше да бъде да се отдели самата Кортни от собствеността й. При тази мисъл стомахът й се сви.
Изтерзано хлипане заплашваше всеки миг да наруши тишината на стаята, но Кортни успя да сдържи сълзите си с мисълта, че докато Сет бе наоколо, тя нямаше да остане сама.
— Това е жребчето, за което ти говорех — каза Сет на мъжа, който следваше стъпките му по пътя към конюшнята, за да избегне натрупания сняг. Височината на мъжа бе не по-голяма от обиколката на тялото му. Плешив, с пронизващи черни очи, той имаше изразително и интелигентно лице и говореше с типичната за екстроверт приветливост.
Мускулите на Гас играеха, докато тичаше в кръг и по права линия. Седнала на гърба му, Кортни го държеше здраво и не му позволяваше да наруши бавния галон, който тренираше дишането и мускулите.
— Оттук изглежда добре — промърмори мъжът, докато опитното му око оценяваше Гас, — но не мога да твърдя нищо със сигурност, преди да го видя язден от състезател. Каква сума иска за него?
— Мис Клонингер не търси купувач — отговори Сет, — само треньор.
— Не харесвам жените собственички. Обикновено са кучки.
Сет се опитваше да измисли начин да представи мъж, груб, колкото Франк Слотър, на Кортни. Той бе един от най-добрите треньори в страната. И един от най-нетактичните. Независимо колко груб бе обаче, хората се редяха при него да обучава конете им.
Сет не беше планирал да го води в Айдъл ауър. Просто така се получи. Не че това бе извинение — той наистина търсеше треньор за Гас, но не знаеше как ще реагира тя на появата му заедно с Франк. Кортни не обичаше да бъде притискана. В същото време за момента нямаше нищо по-важно от това да се намери треньор за Гас. Цялото бъдеще на фермата би могло да зависи от това решение.
Сет знаеше, че има вероятност да изгуби всичко, което постигна, преструвайки се на безразличен, но просто не можеше да си седи така и да не прави нищо. Освен това не беше сигурен още колко ще успее да симулира, че не забелязва елегантната извивка на тялото й и красивите гърди на Кортни. Може би той подсъзнателно подлагаше отношенията им на тест. Ако нещо можеше да накара Кортни да отговори, това беше Франк Слотър.
Той я наблюдаваше, докато яздеше — излятото й тяло бе изправено на седлото, силата и грацията на бедрата й съответстваха на тези на великолепното животно под нея. Почувства благоговение и гордост при мисълта, че тази жена се интересува от него.
Самозабравяш се, каза си Сет. Тя само се интересува, а ти си на въдицата й. Обикновеният интерес вече не ти е достатъчен. Но той продължаваше да се самозабравя. Кортни не бе признавала интереса си към Сет — поне не пред самия него — така че ставаше дума за едностранна връзка или за минимална взаимност. Трябваше да разбере какво я спира. Марша му бе казала, че няма да успее, преди да разгадае тайната, която я кара да държи мъжете на разстояние.
Гас прелетя покрай тях и доволното възклицание на Слотър наруши мислите на Сет.
— Не си преувеличил — каза той, без да отделя очи от жребчето. — Това е страхотно парче конска плът, а и момичето не е лошо.
Сет го изгледа сърдито, но Слотър само се засмя.
— Откакто те познавам, за пръв път не гледаш коня, значи зяпаш момичето.
Кортни смушка Гас и той се върна до мястото, където стояха мъжете.
— Вие сте Франк Слотър — изрече вместо поздрав тя и скочи от седлото. — Какво правите тук?
— Откъде знаете името ми? — попита Франк, леко учуден.
— Дядо ми ми е разказвал за вас.
Думите й не бяха никак топли и Сет почувства как земята се разклаща под краката му. Май щеше да има неприятности. Кортни му хвърли само бегъл поглед, но той бе достатъчен, за да разчете Сет изненадата и болката. Ако можеше да направи така, че Слотър да изчезне в този момент, би го сторил с удоволствие.
— Сет ми разказа за вашето жребче — каза Слотър, без да споменава смъртта на дядо й. — Толкова се заинтересувах, че го убедих да ме доведе да го видя.
— Все още не съм готова да го изпратя да тренира.
— Независимо от това, скоро ще започнете да търсите треньор. Макар конюшнята ми да е толкова препълнена, че непрекъснато ми се налага да връщам клиенти, бих взел вашия жребец.
Кортни отвори уста за отговор. Убеден, че думите й ще бъдат унищожителни, Сет се стегна. За негова изненада обаче тя я затвори, без да изрече нито дума. Озадачен, той се взря в Кортни.
— Всъщност — продължи Слотър, егото му беше като перфектна изолация от напрежението във въздуха — миналата седмица при мен дойде един арабин и ми предложи да ми плаща двойно, ако стана негов частен треньор, плюс десет процента от това, което печеля, но, представете си, аз му отказах.
— Благодаря ви, но още не съм готова да избирам треньор.
— По-добре недейте да чакате, мога да променя решението си.
Очите на Кортни започнаха да стават сиво-сини — нещо, което Сет не бе виждал никога преди — и той разбра, че е ужасно ядосана. По някаква причина обаче тя сдържаше гнева си.
— Голям и охранен жребец като този би следвало да участва във всяко възможно състезание през летните месеци — продължи невъзмутимо Слотър. — Дайте му възможност да се оформи докато е време.
Сякаш прочела мислите на Сет, Кортни изостави сдържаността си.
— Гас ще спечели Тройната корона — обяви тя ледено, а гневът правеше речта й накъсана. — Нямам намерение да го съсипвам, като го пратя да се състезава прекалено рано.
— Да не би да искате да кажете, че аз ще го съсипя? — сепна се Франк и лицето му почна да губи цвета си.
— Аз нямам достатъчно познания за обучаването на коне и не мога да твърдя подобно нещо, но дядо ми ги имаше. Той казваше, че сте погубили поне два потенциални класически шампиона.
— Кой, по дяволите, е бил дядо ти, за да критикува работата ми? — избухна разяреният мъж.
— Човек, които е отгледал и обучил повече шампиони от вас, двама от които са печелили дербито.
