— Ще си помисля дали да взема проклетия ви кон.

— Никога не съм ви го предлагала. Не бих ви поверила и коза.

Сет имаше чувството, че е полудял, навярно в резултат на общуването си с Кортни. Той стоеше и гледаше как един от най-добрите треньори в света си тръгва, побеснял от яд, а всичко, което можеше да направи, бе да сдържа избухването на смеха си, поне докато Слотър се отдалечи достатъчно, за да не може да го чуе.

— Мисля, че разбирам защо не искаш Франк да обучава Гас — той не е треньор за всеки, но трябваше ли да казваш това за козата? — обади се Сет с несигурен глас. — Ще ме намрази само защото съм те чул. Ще реши, че ще го разнеса из половин Кентъки.

— Съжалявам, ако съм ти създала неприятности — избъбра Кортни, все още трепереща от гняв, — но този човек е непоносим. Той съсипа първите две жребчета на твоята Ниджински.

— Ти му нанесе удар по самолюбието, който няма да забрави скоро. — Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

Сет задържа вратата, докато Кортни извеждаше Гас от пистата. Неочакваната й близост стана причина смехът му да отслабне и да секне с бързо поемане на въздух. Искаше му се да види лицето й, копнееше да почувства погледа й, но тя бе изцяло посветена на Гас. Кортни бе най-възбуждащата, неустоима, поразителна, умопобъркваща жена в света и той не можеше да се откаже от нея.

Независимо какво щеше да стане този път, Сет трябваше да доведе нещата докрай.

— Нали знаеш, че си жена, на която се помага много трудно — каза той и погледна Кортни право в очите, всъщност му се искаше да изрече нещо съвсем различно. — Дядо ти казвал ли ти е също, че трябва да хапеш ръката, която те храни?

— Дядо ми ме учеше да не позволявам на никого да ме храни — процеди тя и тръгна към конюшнята, достатъчно бавно, за да покаже на Сет, че иска той да я последва. — Казваше ми, че някой ден ръката може да се отдръпне и тогава иде трябва да умра от глад, защото не съм се научила сама да се грижа за себе си.

— Във всичко, което е казал дядо ти, ли вярваш?

— А защо не? Той беше единственият, който някога ме е обичал. — Думите й бяха изстреляни като предизвикателство към него.

— Имаш ли нещо против да те попитам какво точно означават тези думи? — попита Сет. От дълго време Кортни отбягваше темата. Може би този път щеше да му разкрие нещо.

Тя спря и се обърна с лице към него.

— Всъщност имам, но след всичко, което направи за фермата, и обидите, които изтърпя от мен, смятам, че заслужаваш обяснение.

Тя отново тръгна към конюшнята. Няколко минути не каза нищо. Сет също, остави я да събере мислите си.

— Баща ми мразеше конете и Айдъл ауър — започна Кортни. — Двамата с дядо ми никога не са се разбирали. Дядо искал той да остане тук и да се научи да управлява фермата, но баща ми предпочитал да завърши бизнес училище и да атакува Уол стрийт. Докато завърши гимназията, баща ми успял да намрази дядо и неговите ценности. Единственото, което искал, било да се махне оттук. Напуснал дома на осемнадесет години и повече никога не се върнал, дори и само за една ваканция. След като се дипломирал, заминал за Ню Йорк и се оженил за дама с абсолютно същите разбирания. Дядо ми не бил поканен на сватбата.

Кортни спря за момент, сякаш само да си поеме дъх.

— От време на време дядо подочувал нещо за тях. Баща ми се издигал бързо, а майка била изявена светска дама. След това направили голяма грешка — родила съм се аз. Била съм толкова извън плановете им, че наели бавачка да се грижи за мен. Когато съм била на четири, майка ми починала от малария. Баща ми не е имал време за мен преди смъртта на мама, не ме е искал около себе си и след като тя умряла. Когато дядо поискал да ме вземе със себе си във фермата, баща ми му предложи да ме купи.

— Да те купи? — Възклицанието на Сет бе толкова силно, че Гас се изплаши и се изправи на задните си крака.

— Баща ми се съгласил да даде попечителство на дядо срещу пет милиона долара, които му трябвали, за да започне собствен бизнес.

— Боже Господи!

— Това се случи с конете на дядо ми. Той продал два от най-добрите си жребци, за да събере парите, и аз съм пристигнала с първия самолет от Ню Йорк. Баща ми е гледал на дядо като на неизчерпаем източник на нари в брой. След смъртта на дядо намерих няколко негови писма. Във всичките баща ми го изнудва за пари. В продължение на години той източваше пари от дядо, използвайки заплахата, че ще ме вземе обратно при себе си. Затова конете бяха разпродадени.

Въздъхна дълбоко.

— Не подозирах истинските размери на алчността на баща ми, докато не открих тайната сметка, открита от дядо, за да не знае никой в Лексингтън какво точно прави. Изнудването е продължило, докато федералните започнали да разследват някои от сделките на дядо. Баща ми трябвало да отиде в затвора, ако бъде разкрит, затова продал всичко и напуснал страната. По това време дядо вече нямаше нищо. — Натрупаната в продължение на двадесет години горчивина и вина вибрираше в гласа на Кортни. — Дядо ми жертва всичко, което бе спечелил през живота си, за мен, но знаеш ли кое е най-трагичното?

Сет не каза нищо. Не можеше.

— Мисля, че единственото нещо на света, което дядо ми наистина обичаше, имам предвид наистина обичаше, бяха конете му.

— Разбира се, той…

— Той казваше, че не би се поколебал, ако трябва да направи това отново. Но аз видях изражението в очите му, когато гледаше към хълмовете, където са отгледани шампионите, неговите шампиони, и виждаше само празни полета. Този спомен ме преследва всеки божи ден. Знам, че не бих могла да се отплатя на дядо ми — нищо не би могло да му върне годините, в които всичко, което обичаше, се рушеше пред очите му, но се заклех да възстановя фермата. Аз съм причината да бъде разрушена и аз трябва да я възродя.

Сет не можеше да повярва на това, което чу. Животът в неговото семейство бе толкова различен, че за него бе немислимо да съществуват хора, които, докато парадират с обичта си, всъщност умишлено се унищожават един друг. Никога не бе допускал, че Кортни се бори с подобно чувство за вина. Можеше да разбере защо се самообвинява, трябваше да е така, донякъде, но не проумяваше защо трябва да посвещава бъдещето си на изплащането на дълг, който самата тя не е правила. Не знаеше откъде да започне, но бе твърдо решен да направи нещо, За да я накара да промени вижданията си.

— Не бива да проваляш целия си живот само заради това, което са направили баща ти и дядо ти — промълви Сет. Не искаше да каже точно това, но бе прекалено объркан, за да може да мисли ясно. — Това, че дядо ти е искал нещо, не означава, че и ти трябва да се стремиш към същото.

— Напротив, означава. Помниш ли, когато ме заведе в твоята ферма? Каза ми, че когато семейството ти е изгубило фермата си, ти си се заклел някой ден да купиш друга. Аз се чувствам по същия начин, единствената разлика е, че нашата ферма е била жертвана заради мен.

Сет започна да протестира, но Кортни го прекъсна.

— Никога не съм споделяла с когото и да било причината дядо ми да продаде конете си. Бих могла да изоставя фермата без някой да ме вини за това. Но не мога, понеже знам защо ги е продал. Това ме терзае вече четири години. Цялото ми съществуване е свързано с моята клетва. Затова в живота ми няма място за нищо и за никой друг. Знам, че не ме разбираш. Ти разсъждаваш по друг начин. Но ти не знаеш как се чувства човек, продаден от собствения си баща. Това променя всичко.

Тя замълча, полагаше видими усилия да запази спокойствие.

— Смешно е, че вместо с Марша споделям всичко това с теб. Сигурно го правя, защото тя никога не би могла да разбере нито клетвата ми, нито пък защо задължително трябва да я изпълня. Ти също не си съгласен с мен, но мисля, че поне донякъде ме разбираш.

Ридания разтърсиха Кортни и тя се обърна към Сет. Той я взе в прегръдките си.

Все още не можеше да асимилира нещата, които му бе казала. Те представяха в различна светлина

Вы читаете Омагьосан кръг
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату