пораснат, преди да ги пращаш на пистата в Чърчил Лейнс.
Сет не виждаше смисъл да остава повече. Кортни бленуваше за бъдещето си с конете и в мечтите й нямаше място за него. Никога не бе имало.
— Знам, само едното от тях би могло да спечели дербито.
— В такъв случай се учудвам, че още не си записала другото за участие в английското дерби. — Може би тя щеше да последва жребчето в Европа и Сет ще се избави от агонията да я има толкова близо до себе си и да не може да я спечели.
— Не искам да бъдат далеч от мен.
— Наистина ли всичко, което правиш, и всеки, когото познаваш, през целия ти живот ще бъдат измествани от тези проклети коне? — повиши глас Сет. Гневът го бе изкарал извън контрол.
Изражението на Кортни му подсказа, че това избухване я бе шокирало. На другия ден Сет може би щеше да признае, че тя има право, но в момента му се искаше да я хване и да избие от главата й всяка мисъл, свързана с Айдъл ауър или с конете, завинаги. Може би нямаше да го е грижа за утрешния ден, ако можеше поне за една нощ, за един час дори, да бъде единственото нещо в живота й. Но това бе невъзможно, поне докато Кортни възстанови фермата, а Сет не беше сигурен, че ще успее да чака толкова дълго.
— Май идвам тъкмо за горещия шоколад — провикна се Тед, влизайки в конюшнята. Неговата бодрост разреди напрегнатостта на момента.
— Скоро ще стане готов — каза Кортни и мина покрай мъжете, отправяйки последен въпросителен поглед към Сет. — Можете да се качите след пет минути.
— Аз по-добре да си тръгвам — промърмори Сет.
— Не — отряза Кортни. — Ако не беше ти, нямаше да има какво да празнуваме. — Тя потъна в тъмнината на нощта.
— Сет обърна жребчето на Доли — обясни Джон.
— Кобилата добре ли е? — попита Тед.
— Да — увери го Джон. — Той свърши добра работа.
— Кортни си е намерила добра компания. Никой от тях не може да мисли за нещо различно от коне.
— Да отидем в моя офис — каза Тед на Сет. — Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от нещо по-силно от горещ шоколад.
Сет искаше да си тръгне, след като изпи уискито си, но Тед го убеди да се качи в къщата.
Още в първите пет минути Сет съжали, че е останал. Тед и Кортни говореха само за двете прекрасни жребчета. Тед го правеше с оглед изплащането на дълговете, а Кортни — с надеждата да купи още кобили.
— Трябва да продадете едното от кончетата — намеси се Сет рязко.
Разговорът на двамата секна и те едновременно се обърнаха към него.
— При положение че имате две жребчета от едно и също поколение, разумно е да запазите по-доброто и да продадете другото.
— Знаеш, че не мога да продам нищо, което произлиза от Пролетна светлина — каза Кортни, сякаш причината за решението й бе толкова очевидна, че нямаше нужда от обяснение.
— Това е един от начините да намериш парите, които ти трябват, за следващото оплождане на кобилите. Все пак ще ти остане Гас и едното от жребчетата.
— Не.
— Трябва да тръгвам — каза Сет и се изправи. — Утре рано сутринта имам среща. Някои се интересуват повече от печелене, отколкото от харчене на пари. — Тази забележка съвсем не беше справедлива и определено не бе много остроумна, но Сет беше толкова раздразнен, толкова ядосан и разстроен, че едва ли съзнаваше какво говори. — Съжалявам — додаде той и грабна палтото си. — По-добре да тръгвам.
— Сет…
Той спря. Не искаше да се обръща, но не можа да се сдържи. Кортни гледаше към него, в очите й се четеше въпрос, но и благосклонност, която почти го накара да остави палтото си и да се върне.
— Тази нощ ти спаси жребчето, а може би и кобилата. Благодаря ти!
Дали зад тази усмивка се криеше нещо повече от признателност? Дали най-сетне се интересуваше от мъжа в него, а не от търговеца на коне или от този, който й помага да изправи бизнеса си на крака?
Може би, но той бе прекалено уморен, за да мисли за това точно сега. Поклати глава, отвърна на усмивката на Кортни и излезе.
7.
Топлината и приповдигнатото настроение напуснаха стаята заедно със Сет. Кортни стоеше и гледаше след него, неспособна да преодолее чувството на загуба. На няколко пъти й се искаше да му каже, че го харесва много повече, отколкото би желала, но се опасяваше да не й отговори, че вече няма интерес към нея. Не би могла да понесе да бъде отхвърлена отново, особено след като е признала своята нужда от него.
Осъзна, че почти цял час мисли само за Сет. Не че смяташе да забрави Гас и фермата, но Сет бе станал не по-малко значим за щастието й. Тази мисъл толкова я озадачи и потресе, че Кортни забрави да му се сърди за внезапното заминаване.
— Той наистина ли извади жребчето на Доли? — попита Тед.
— Да, и го направи като ветеран. Джон бе изтощен. Помогна на Дикси, а освен това не бе спал през последните две нощи. Крайно време е да му намерим помощник.
— Аз също не съм млад вече — каза Тед и се изправи. — Мисля, че трябва да си лягам. Можеш да помислиш над предложението на Сет — добави той след известна пауза. — Бихме могли да решим голяма част от проблемите си.
Кортни понечи за пореден път да му обясни, че трябва да оцелеят само докато Гас започне да се надбягва, но се отказа. Беше го правила много пъти и нито Тед, нито Сет искаха да я разберат.
— Няма да продам нито едно от жребчетата.
— Фермата си е твоя — сви рамене Тед, — но така бихме могли да отървем кожите, ако нещо стане с Гас.
— На Гас няма да му се случи нищо.
Кортни продължи да стои в средата на офиса дълго след като замина Тед. Гледаше големия портрет на баща си, закачен над камината. Лицата им толкова си приличаха, че би могъл да й бъде близнак. Единствената разлика бе, че Кортни имаше в косите няколко от черните кичури на майка си.
— Знам откъде мога да намеря пари, ако трябва — каза тя най-сетне. — Дадох обет никога да не се срещам с теб, да говоря или да ти пиша, но мога да престъпя всяка клетва, ако става въпрос за запазването на Гас. — Постоя още малко в мълчание, очите й постепенно станаха студени и безмилостни. — Така или иначе парите са единственото, което някога си ми давал.
Опита се да си спомни красивата жена, която й беше майка, но успя да извика единствено образа на бавачката, която се грижеше за нея, докато родителите на Кортни бързаха от една светска проява за друга. Тя не мислеше, че майка й наистина не я е обичала, просто Кортни не се вместваше в програмата на дама от хайлайфа, раждането й беше грешка, която нейните родители повече не повториха. Когато я взимаха на ръце, го правеха с вниманието, с което се отнасяш към много скъпа вещ. Подобно на всички ценности обаче я държаха на полицата, сваляха я само за малко, колкото да й се порадват, и пак я оставяха на мястото й.
Беше невъзможно да не забележи разликата между баща си и Сет. Сет никога не й бе предлагал пари. Вместо това й даваше нещо, което само дядото на Кортни й бе посветил — времето и себе си. Защо не си бе дала сметка колко време прекарваше с нея? Наистина, за него бе по-удобно да използва една и съща ферма за всичките си клиенти, но спокойно би могъл да намери толкова добри условия и другаде. Освен това не бе обичайно за търговските агенти да се грижат за конете на клиентите си, както правеше Сет. Дали това не значеше, че той идва и заради самата Кортни?
А тя искаше той да се грижи за нея. Никога не бе срещала мъж като Сет Камерън. Докато през нощта го наблюдаваше как спасява жребчето, Кортни разбра всичко. Ако все още не бе хлътнала по него, значи се
