Сет се настани до Кортни и тя се сви, за да му направи място.
— Колкото повече мисля за това, толкова по-уверена ставам, че Необуздания е най-подходящ, но неговата такса е седемдесет и пет хиляди. — Повдигна сапфирено сините си очи към неговите. — Какво мислиш, че трябва да направя?
Сет бе смаян. Кортни никога не бе искала мнението му, а да не говорим за съвет. Надяваше се това да е знак, че тя омеква към него. Но още преди да се зарадва на тази мисъл, той бе изцяло погълнат от погледа й. В този момент бе готов да продаде душата си, за да плати таксата на Необуздания, ако с това щеше да накара Кортни да продължи да го гледа по същия начин до края на живота си.
— Мисля, че веднъж ти казах, но ти не хареса съвета ми.
— Не ми харесаха жребците, които предложи.
— Има много други. Просто си избери. — Беше готов да прекара цялата нощ в обсъждане на стотиците коне в Кентъки. Ръката му бе върху сеното, точно зад гърба на Кортни и Сет можеше да почувства топлината на тялото й, а също — да си представи сладостта на плътта й. Погледът на Кортни издаваше, че тя осъзнава близостта на Сет и не се страхува от нея. Посланието в него бе толкова различно от всичко, случило се между тях до момента, че Сет не бе сигурен дали може да вярва на очите й. Нейното тяло бе леко наведено към неговото, държеше раменете си изправени така, че гърдите й бяха насочени към Сет. — Има ли конкретно някой, за който искаш да поговорим?
— Чудех се какво мислиш за идеята да изпратя кобилите в Англия, там бих могла да намеря по-добри цени.
Пръстите на Сет откриха една непослушна къдрица и започнаха да си играят с нея. Тя бе като жива в ръцете му.
— Цената на превоза може да погълне всичките ти спестявания — каза Сет, като разви къдрицата дотолкова, че с върховете на пръстите си да докосва рамото на Кортни. Това бе всичко, което можеше да направи, за да запази контрол над движенията си. Всеки негов инстинкт, всяка фибра на тялото му крещеше: атака!
— Точно от това се опасявам. — Отговорът й бе отнесен. Тя обръщаше на разговора по-голямо внимание от Сет. Кобилата започна да цвили настоятелно.
— Жребчето идва, мис Кортни — провикна се Джон, който бе коленичил до Дикси. — Виждам предните крака.
Стори му се, че някой е откъснал част от собственото му тяло, когато рамото на Кортни се отдели от пръстите му. Сет подтисна импулса да я придърпа отново до себе си.
— Май ще бъде лесно раждане — каза Джон, докато хващаше жребчето за краката и бавно го издърпваше от тялото на кобилата. — Човек би помислил, че го е правила вече дузина пъти. Ще излезе всеки момент.
Сет се изправи на крака, отиде до бокса и се облегна на преградата. Кортни и Джон коленичиха до кобилата, нейната червена коса контрастираше с неговата — сивкава, а свободните й къдрици се противопоставяха на нечистите краища на косата на коняря, които се подаваха под тясната му шапка. Бяха се навели над новороденото жребче, подсушаваха козината му и проверяваха дали носът, ушите и очите му са чисти.
— Изглежда доста добре — каза Джон.
Подобие на усмивка се появи на устните на Сет.
Жребчето наистина изглеждаше добре, но то беше само още една бъдеща преграда между него и Кортни. Чудеше се дали някога тя ще има време за него. Върховете на пръстите му все още тръпнеха от усещането за Кортни. Колко ли трябваше да чака, преди отново да му позволи да я докосне?
— Хубаво е, нали? — обърна се Кортни към Сет. Тъжните му мисли бяха прогонени от лъчезарната й усмивка, предназначена за него.
— Красиво е, почти колкото Гас.
— Висока оценка. Ще ми предложиш ли да го продадеш?
— Ти смяташ да го запазиш, нали?
— Да — топло отвърна Кортни.
Сет се чудеше защо вечерта му се струва толкова особена. Причината не беше само в това, че Кортни се усмихва и изглежда доволна от присъствието му. Имаше нещо различно в цялото й отношение. Тя сякаш бе решила да прекрачи стената, която ги разделяше, и да възприеме Сет така, както обикновено жената възприема мъжа. За пръв път виждаше Кортни такава, каквато би била, ако слушаше сърцето си. Никога нямаше да изисква от нея да продаде Гас или да се откаже от фермата. Единственото, което желаеше, бе да го включи в кръга на нещата, които обича.
— Доли ражда! — В уморения глас на Джон прозвуча тревога.
Кортни се втурна в съседния бокс. Кобилата се измъчваше.
— Жребчето се е обърнало. Показва се само единият крак.
Не беше нужно някой да обяснява на Сет какво означава това. В случай че жребчето се обърнеше, острите му копита можеха да разкъсат вътрешностите на кобилата, преди то да излезе. Алтернативата бе натискът върху кончето да е прекалено силен и то да умре преди раждането. В най-лошия случай щяха да изгубят и жребчето, и кобилата.
— Ще опитам да го обърна — каза възрастният мъж.
Сет влезе в бокса, за да сподели драмата с Кортни и Джон. Трябваше да ги подкрепи поне духом. Наблюдаваше Кортни, докато тя, коленичила до главата на кобилата, се опитваше да я успокои. Непрекъснато галеше животното по врата и тихо му говореше, за да стои мирно. Сет знаеше, че Кортни ужасно се страхува да не изгуби и кобилата, и жребчето.
— Вкарах крака му обратно, но не мога да обърна жребчето — въздъхна Джон.
Въпреки студа от лицето му се стичаше пот. Изглеждаше пребледнял от умора, изтощен.
— Няма смисъл, мис Кортни. Кобилата напъва толкова силно, че не мога да обърна кончето.
— Дай да опитам — предложи Кортни, но Джон поклати глава отрицателно.
— Отместете се — нареди Сет и изведнъж коленичи до кобилата без сако и с навити ръкави на ризата. Ръцете му внимателно проникнаха в кобилата и той прибра крака на кончето, който се бе показал отново. Натискът беше ужасен. Струваше му се, че ръката му се чупи. Когато мускулите на матката се отпуснаха след поредната контракция, Сет хвана жребчето и го обърна донякъде. Пое си въздух и го обърна още малко, преди поредната контракция да демобилизира и двамата.
Лицето на Сет почервеня от напрежение. Докато се бореше да извади жребчето с главата напред, осъзна, че не бе правил нищо подобно от години. Най-сетне, при поредното отпускане на мускулите, той успя да обърне кончето в правилно положение. Със следващата контракция то излезе от утробата на майката.
— Отново жребче — възкликна Джон. — И е дори по-хубаво от първото.
Започна да трие новороденото със сух парцал. Кортни бе приковала поглед върху Сет, в очите й се четеше изненада и гордост.
— Каза ми, че не разбираш нищо от кобили.
— Не знам как да ги избирам — въздъхна Сет, дишането му още бе неравномерно, — но съм се научил да израждам във фермата. Мисля, че това никога не се забравя. — Той изми ръцете си в кофата с вода и ги избърса с един от многото парцали.
— Не е толкова просто — вметна Джон. — Ти имаш усещане за нещата и силни ръце.
— Мисля, че дължа това жребче на теб — каза Кортни.
Сет пусна ръкавите на ризата, вдигна сакото си и го облече.
— Считай, че частично съм ти се отплатил за шампиона, който ще роди Ниджински.
Сет се взря в очите на Кортни, но тя явно се бе отдръпнала от него. Спомни си мига на интимност, докато седяха в сламата. Дали само си бе въобразил копнежа в погледа й? Дали го беше видял само защото му се искаше да го има?
— Струва ми се, че имам още два шампиона — каза тя. — Те ще бъдат по на две години, когато Гас стане на четири. Няма да се наложи да се надбягват с него. А когато те спрат да се състезават, дори ще ми трябват още кобили.
— Слез на земята — сепна я Сет с нотка на раздразнение в гласа си. — Остави жребчетата поне да
