уязвимостта си, беше признала, че фермата не е единственото, на което иска да посвети живота си, защото щеше да изгуби нещо много скъпо. След като бе признала, че Айдъл ауър и Червения феникс не са всичко, което иска от живота, той имаше шансове.
Единственото, което трябваше да прави, е да се преструва, че чувствата му към нея са охладнели. Това не изглеждаше прекалено сложно, но всъщност бе най-трудното, което бе правил досега. Ако през годините не бе работил толкова над умението да запазва лицето си безизразно, за да не могат да бъдат прочетени мислите му, нямаше да е никак лесно да излъже Кортни.
Но Марша настоя. Нямаше да го направи, ако тя не го бе принудила. Не можа да скрие изненадата си, когато една сутрин телефонът позвъни и той чу гласа на Марша в слушалката.
— Аз съм в последните месеци на ужасно дълга бременност — започна тя без предисловие, — така че не казвай нищо, с което би могъл да ме разтревожиш. Освен това искам да направиш точно каквото ти кажа, без да ми задаваш много въпроси.
— Какво има? — попита, съвсем объркан.
— Обичаш ли Кортни?
— Коя Кортни? — попита той смутено.
— Колко Кортни познаваш достатъчно добре, че този въпрос да се отнася за тях?
— Една.
— В такъв случай, мисля, че тя е тази, за която говоря.
— Първо ми кажи на чия страна си.
— На нейна, но и на твоя, ако я обичаш. Ако ли не, тази вечер ще разваля отношенията си с теб.
— Добре, признавам, че започвам да се влюбвам в нея, но не мисля, че на Кортни й пука кой знае колко за мен.
— Не си намерил правилния подход. Бил си прекалено ужасно вежлив. И, за бога, спри да я следваш навсякъде по петите като кученце. Това момиче е упорито като двадесетгодишно муле. Ако не се спреш, скоро ще изгубиш всичките си козове, а няма да си помръднал нито сантиметър напред.
— Да разбирам ли, че ме съветваш да променя тактиката си?
— Естествено, нали току-що ти казах точно това.
— Май да — промърмори Сет и мислено се усмихна. Трудно беше да си представи, че Марша бе най- добрата приятелка на Кортни. Бяха като леда и огъня. Човек би могъл да се закълне, че едната ще унищожи другата.
— Трябва да намериш начин да я накараш да мисли, че си се отказал от нея. Не прекалено рязко. Престори се, че си взел това решение впоследствие. И недей да правиш нещо ужасно глупаво, защото ще те хване веднага.
— И…
— Звънни ми, след като осъществиш идеята, аз ще ти кажа какво да правиш по-нататък.
През следващите няколко седмици Марша звъня на Сет няколко пъти, за да следи прогреса му и да го окуражава.
— Джералд може да поеме тези разходи. Дължи ми го, задето ме замъкна обратно в тази ужасна купчина скали.
Щом видя, че стратегията има ефект, Сет бе готов да падне на колене пред Кортни и да се закълне в безсмъртната си любов към нея, така че Марша трябваше да вложи всичките си усилия, за да предотврати подобна грешка.
— Това ще бъде най-лошото, което можеш да направиш — обяви тя с тон, с който би говорила на малоумен. — Кортни е решила да се прави на мъченица и ти не можеш да направиш нищо, за да я разубедиш. Но ако от опит разбере, че ужасният живот на монахиня не е чак толкова хубав, колкото го хвалят, може сама да се откаже от него. Освен това има един проблем, свързан с родителите й, който я тревожи от години.
— Какъв?
— Не знам, Кортни не споделя с мен всичките си проблеми, но какъвто и да е той, първо ще трябва да се справиш с него и едва тогава тя може признае, че е влюбена в теб. Кортни е упорита жена, може да понесе множество директни атаки, но не мисля, че би искала да загуби нещо, което желае силно. Дори и така да е, тя ще бъде по-уязвима и смятам, че ще успееш да проникнеш през всичките ужасни стени, с които се е оградила.
Стана точно така, както бе предвидила Марша, но Сет се срамуваше от това, че е използвал хитрост. Не му бе необходимо много време, за да разбере, че обича Кортни. Това, което го притесняваше, бе възможността тя никога да не преодолее болезненото си съсредоточаване върху фермата. Сет не би могъл да живее с този фантом. Би могъл да прекара остатъка от живота си като й помага да достигне целите си, но между двамата не трябваше да има бариери.
Знаеше също, че дори и да я убеди да се омъжи за него сега, а това бе възможно, предвид настоящата й слабост, Кортни щеше да го направи само с половината от душата и сърцето си. За Сет това бе неприемливо. Почти толкова страшна, колкото ако му се отдаде изцяло, беше алтернативата съвсем да изгуби Кортни.
Все още обаче Сет не смяташе да се признава за победен. Умееше да прави планове и да чака. Плановете вече бяха готови, сега предстоеше чакането.
Сет зърна светлината, която се процеждаше през стъклата на конюшнята с кобилите, и забави крачка. Тед бе обещал да му се обади, когато наближи раждането. Тридесет минути по-рано му бе позвънил, за да каже, че на едната кобила й е дошло времето и Кортни е в конюшнята.
— Май имаме повод за празнуване — подхвърли вместо поздрав Сет, влизайки в конюшнята. Кортни бе коленичила до кобилата с гръб към него, но щом чу гласа му, бързо се обърна и неочаквана усмивка озари лицето й. Сет трябваше здраво да се хване за стената, за да не се втурне и да сграбчи Кортни в прегръдките си.
— Чувала съм, че търговците имат нюх за конете — каза тя, а в очите й играеха пламъчета, — но никога не съм знаела, че подушват жребчетата, преди да се родят.
Дори сред силната смесица от миризми в конюшнята Сет долавяше деликатния аромат на парфюма й. Кортни бе започнала да го използва непрекъснато.
Въпреки студа тя носеше дънки и прилепнал пуловер, който накара Сет да се сети за нощта в ресторанта и онази златиста рокля, която спираше дъха му. Мечтаеше за нея. Самият цвят бе равностоен на сигнал за тревога, при който Сет можеше да си спомни с абсолютна точност всяка своя физическа и емоционална реакция от онази нощ.
— Как е тя? — попита той.
— Добре. — Кортни погали кобилата по врата, за да я успокои. Това движение подчерта извивката на тялото, формата на гърдите й.
— Очакваш ли и другата кобила да роди? — Трябваше да каже нещо, за да отвлече мислите си от Кортни.
— Не и до шест-седем дни. Тук е само за компания на Дикси.
Кортни стана и изпъна тялото си. Ако Сет имаше и най-малко съмнение за своята чувствителност към нейното физическо присъствие, то то се стопи. Загърна се по-плътно в палтото си.
— Изморена съм — промърмори тя. — Не мислех, че жребчето ще се роди толкова скоро.
— Ела да седнеш — каза Сет, като набързо направи столче от слама. — Предполагам, че работникът ти ще може известно време да се справя и сам.
— Джон изражда кобили повече от четиридесет години.
— Защо не спиш в такъв случай?
— Навик. Опитвам да намеря жребец и от седмици изучавам родословията в малките часове.
Сет си я представи, седяща пред камината, облечена в халат, отворен почти до кръста, а единият й крак изкушаващо се подава от дрехата. Виждаше как огънят танцува в косите й и се наложи да спре един реален, а не мислен опит да се докосне до тъмните, медни къдрици около главата й.
— Тед ми каза, че не мога да си позволя да платя повече от петдесет хиляди, а аз не мога да намеря нищо подходящо за тази цена.
