нещастие кафеварката бе пълна и всичко, което трябваше да стори, бе да я включи.
— Но аз имах предвид точно това.
Кортни не искаше да поглежда лицето на Сет, но не можа да се сдържи. В гласа му звучеше покана, която не би могла да откаже. Обърна се и се взря в очите му. Вече не се съмняваше в неговите думи. В погледа на Сет се четяха топлина и желание и на Кортни й бе все едно кое от двете ще вземе връх. Очите бяха прозорец към сърцето му, а това, което виждаше в тях, бе неустоимо.
— Не би могъл да се научиш да ме харесваш толкова бързо.
— Харесах те още първия път, когато те видях. А сега вече съм луд по теб.
— Мислиш, че… — Нито един от двамата не беше в състояние да мисли. Кортни не можеше да каже цяло изречение, без да се запъне.
— Не ми даде шанса да проверя дали идеята на Марша върши работа, но ако пазарувах, щях да платя в брой за вероятността да те видя по магазините и да изхвърля разписката.
— Защо би ме х-харесал толкова? — Трудно й беше дори да произнесе думата.
— По много причини — каза Сет, измъкна чашките за кафе от ръцете на Кортни и я привлече към себе си. — Ти си упорита и твърдоглава…
— Това не са причини.
— И бягаш от нещо, което те плаши безумно. Това събужда инстинкта на защитник у мен. На мъжа му харесва да закриля жена си.
— После идват очевидните причини. Не споделям антипатията на Марша към дънките. Побъркват ме, когато са върху теб. Сънувам начина, по който гърдите ти изпъват блузите, а бедрата ти — дънките. Харесва ми как вдигаш нослето си, когато си на път да избягаш от мен…
— Аз никога…
— Поне веднъж седмично. Харесвам очите ти, когато са сини, но още повече, когато започват да стават зелени.
— Очите ми са кафяви. Не могат да станат зелени!
— В момента са зелени. Започнаха да променят цвета си в момента, в който те взех в ръцете си. Харесвам и косата ти. Никога не съм виждал точно такъв цвят. Червена е, но има толкова черни кичури, че в същото време не е червена. Мисля, че най-много харесвам устните ти, особено когато ги целувам.
След това Сет я целуна продължително. Звуците, идващи откъм кафеварката, заплашваха да прекъснат демонстрацията му. Но като съобразителен мъж, той пренесе Кортни, за да може да натисне бутона и да ликвидира заплахата.
Кортни се притискаше към Сет и температурата й се покачваше. Той обхвана долната й устна със зъби и леко я захапа. Сподавеният стон на Кортни увеличи нетърпението му. Отново покри устните й със своите, езикът му мина през тях и срещна нейния. Целувката на Кортни бе нежна, изкушаваща. Докоснала езика на Сет, тя искаше да опита и вкуса на устата му. Прегръдката му стана толкова силна, че Кортни бе изложена на опасност от смачкване.
С едната си ръка я притискаше към себе си, докато Кортни почувства напрежението в слабините му. Едва осъзнала това, тя усети как другата ръка на Сет се плъзга нагоре и достига гърдите й. Чувствителни до болка, те изпращаха опасни послания до всеки неин нерв. Кортни усещаше, че цялото й тяло е готово за Сет.
Но също толкова силен, колкото желанието да остане в ръцете му, бе страхът й, че ако загуби контрол над себе си, тялото и душата си, никога повече няма да го възвърне. Не можеше да рискува. Не още. Не сега. Нежно, но настоятелно тя отблъсна Сет.
— Харесваш ли ме изобщо? — попита той, когато най-сетне успяха да си поемат глътка въздух.
— Прекалено много — успя да му отговори.
— Моля? — Той я отдалечи от себе си, без да я пуска, за да може да я гледа.
— Това, че те харесвам толкова, не е добре за мен.
Сет изглеждаше озадачен.
— Известно време хранех чувства към теб, но ти постоянно ме преследваше и аз се уплаших. После твоето отношение охладня и реших, че изобщо не ти пука за мен, че се интересуваш само от Гас и фермата като място, където можеш да подслониш конете на клиентите си.
— Мислиш, че бих си създал толкова грижи само заради бизнеса?
— Откъде можех да знам, че не си като всички останали търговци, които отровиха живота на дядо ми?
— Какво мислиш сега?
— Не знам. Ти си такова съчетание от противоречия… Ти си хладнокръвен, преуспяващ търговец, който никога не пропуска шанса да прави бизнес, в същото време си хабиш силите да ми намираш клиенти, да търсиш свободни сезони на Необуздания и не спиш нощем, за да израждаш жребчетата ми. Караш кола за седемдесет и пет хиляди долара, обличаш се с изключително скъпи дрехи, а в същото време се търкаляш из сеното с Хамлет и предпочиташ аз да нося дънки. Даваш съвети на милиардери за мултимилионни покупки, а в същото време ме молиш да ти избера добри кобили на изгодна цена. — Кортни му хвърли зашеметяваща усмивка. — Би могъл да получиш покана за гости от всеки дом в рамките на петдесет мили от Лексингтън, а в същото време прекарваш времето си при мен, при положение че знаеш, че няма да се съглася да продавам и можем да се скараме преди края на вечерта.
— Ще ти помогна ли да ме разбереш, ако ти кажа, че те обичам?
— Не! — Кортни се изскубна от ръцете му.
— Какво лошо има? — попита Сет, чудейки се защо е предизвикал подобно избухване.
— Не можеш. Би могъл да ме желаеш, дори да правиш любов с мен, но никога не казвай, че ме обичаш.
Сет се втренчи в Кортни озадачен. До момента се бе оправдавала с това, че една връзка би попречила на заниманията й с Гас и фермата, но сега бе разголила душата си и Сет се сблъска очи в очи със страха й.
— Добре, няма да ти го казвам повече, поне не сега, но това няма да промени чувствата ми. Имаш ли нещо против да ми кажеш какво те притеснява?
— Нищо. Просто не искам никой да ме обича. — Настроението й се развали и Кортни се отдалечи от него. Отиде да налее кафе, после се върна на масата и му посочи основателна причина.
— Любовта никога не води до нищо и обикновено завършва с болка.
Не го погледна, беше се втренчила в кафето си.
— Не винаги.
— Откъде знаеш?
— От майка ми и баща ми.
Сякаш буца заседна в гърлото на Кортни. Те явно не са били като нейните родители.
— Това не се отнася за мен. Предпочитам да бъде така.
— Понякога не можеш да контролираш нещата.
— Напротив. Сам ми каза, че трябва да планирам всичко много внимателно, да разглеждам възможните варианти, да преценявам ползите и да избирам най-добрия, този с най-големи шансове за успех. Направих точно това, видях какво причинява любовта на хората и не ми хареса.
— Нямах предвид това.
— Не можеш да си избираш нещата, за които се отнася твоята логика — избухна Кортни. — Ако ще я използваш, прави го непрекъснато и във всичко. Не съм ли права?
— Виж, Кортни — започна Сет и заобиколи масата, за да отиде до нея. Момичето обаче скочи от мястото си.
— Не можеш да ме накараш да променя мнението си. Не искам никой да ме обича!
— Човек не винаги може да си избира кого да обича, понякога това не зависи от него.
Той отново тръгна към нея, но Кортни се оттегли също толкова бързо.
— По-добре си тръгвай. Стана късно, а знаеш, че в пет трябва да съм на крак.
— Кортни…
