нещо заради онзи номер.
Кортни мислеше, че целувката е много хубава отплата, докато не почувства ръката му под блузата си и пръстите му, галещи гръдта й. Понечи да се отскубне, но ръцете на Сет я държаха здраво. Преди да започне да протестира, тялото й се наелектризира, желанието да се противопоставя отслабна и тя се отпусна върху неговото неочаквано твърдо тяло.
Ответната реакция на Сет се изрази със стон. Кортни почувства топлината на тялото му, което я искаше. Гърдите й се опряха в неговите, станаха твърди и податливи. Само преди няколко седмици би се паникьосала от това, но тази нощ чувстваше в себе си само нарастващо желание. Вече не протестираше, когато дясната ръка на Сет хвана една от набъбналите й от болка гърди.
Тялото и изпита усещания, които я накараха да се притисне още по-силно към Сет. Прекалено опиянени от страстта, за да останат седнали, те потънаха в дебелия килим. Невероятно чувство изпълни всяка част от тялото й и превърна сетивата й в топлина и удоволствие. Кортни откопча ризата на Сет, вмъкна ръцете си под нея и най-сетне докосна гладката му кожа и силните мускули, които я държаха толкова здраво.
Едва чуваше думите, които той шепнеше в ухото й.
Когато Сет откопча блузата й, свали сутиена и докосна голите й гърди с голямата си ръка, тя престана да осъзнава каквото и да било освен сладостното усещане, тръгващо от стомаха й и преминаващо през цялото й тяло. Ласките на Сет я изпълниха с особена болка. Тялото й пулсираше, гореше от страст. Дишането на Кортни стана дори по-учестено.
Тлеещият в очите на Сет пламък я сепна. Едва тогава тя осъзна, че той е в плен на същото вълнение, което изпълва нейното тяло. Ръката му започна да гали гърдите й, масажираше ги леко, докато Кортни се превърна в смесица от преливащи усещания. Чувстваше как мускулите й се напрягат, бедрата й се втвърдяват, дишането й се забавя, а после спира. Изведнъж напрежението я напусна, оставяйки Кортни безсилна и задъхана. Сет нежно очерта зърното на гърдата й, първо с върха на пръста си, а после с език. Накрая го обхвана с устните си и Кортни се почувства така, сякаш ще експлодира.
Никога не я бе докосвал мъж. Тялото й бе добре настроен девствен инструмент, на който никога не бяха свирили. Всяко усещане беше уникално, ново, възпламеняващо. С всяко ново чувство тя мислеше, че е достигнала предела на своята издръжливост. Беше абсолютно сигурна, че ако Сет спре сега, ще умре.
Той засмука зърното й. Инстинктивно, Кортни се изви. Устните му се придвижиха към врата й и той бавно съблече блузата й. Кортни отново отпусна гърба си, езикът на Сет се спусна по рамото й и отново се върна към ключицата, после мина през долината между гърдите й. Кортни взе лицето му в ръцете си и го притегли към себе си, докато успя да целуне устните, които изследваха тялото й по начин, който се превръщаше в сладостно мъчение.
Пръстите й неистово се бореха с копчетата на неговата риза. Сет се смили над Кортни и я свали сам. Прокара длани през всяка част на гърдите, раменете и ръцете му. Силата и размерите им я изпълниха с благоговение. Той беше толкова огромен, толкова съвършен, че й се струваше невъзможно да обича само нея. Ръцете й обгърнаха лицето му. Гладът, който видя в очите на Сет, я накара да се почувства като преследвана жертва, която всеки момент ще бъде изядена. В същото време тя се развълнува и потръпна при мисълта, че може да възбуди този мъж до такава степен.
Обгърна го с ръце и се притисна силно към Сет. Изстена, когато неговото голо тяло се опря в нейните голи гърди. Ръцете му бяха около нея и я прегръщаха силно. Но Кортни искаше да бъде още по-близо, да се слее със Сет, да стане част от него. Той я целуна в отговор, езикът му се плъзна в устата й, започна да изучава всяко нейно кътче, да извлича капка по капка насладата от това, че е там.
Но огънят в тялото й не позволи на Кортни да остане неподвижна. Сет бе воден от същия демон на страстта. Той я притисна към себе си, ръцете, които бяха на задника й, я държаха здраво. Топлината на неговото тяло премина в нейното и предизвика пожар. Не беше усетила, нито пък се интересуваше кога е успял да свали и останалите й дрехи. Знаеше само, че я очаква нещо, което ще я изпълни с неизмерима сила, нещо, за което е създадена, нещо, направено от боговете само за нея. Чувстваше ръцете на Сет върху тялото си, устните му се бяха слели с нейните, бедрата му я топлеха, а тя се движеше подканващо в прегръдките му.
Кортни стенеше от сладка агония, докато го приемаше в тялото си. Всяко чувство беше ново, много лично и в същото време толкова естествено. Самата Кортни нямаше никакъв опит в това, но тялото й изглежда знаеше какво да прави. Нагаждаше се към него, докато започнаха да се движат като едно цяло. Заедно намериха темпото, което свърза двете тела и им позволи да се движат в абсолютна хармония. Екстазът я обливаше вълна след вълна. Флуиди на страст и любов пърхаха между тях. Кортни го желаеше още повече, нуждаеше се от него повече, молеше се за повече. И колкото повече й даваше, толкова повече искаше тя.
Известно време лежаха сгушени един в друг, покрити с одеялото, и се наслаждаваха на удовлетворението. Но за разочарование на Кортни натрапчивите съмнения от по-рано се върнаха, придобили дори по-голямо значение. С тях дойде и признанието пред самата нея, че обича Сет и че тази любов не е мимолетна, че не може да й се наслаждава днес, а да я забрави утре, не, тя щеше да продължи до края на живота й.
Въпреки цялата й предпазливост Кортни бе заловена отново. И въпреки че се опитваше да ги задържи, сълзите бликнаха от очите й. Прехапа треперещата си устна със зъби. Не й беше за пръв път да плаче пред Сет. Рискуваше да го прогони със сълзите си, но просто не можеше да спре.
— Какво има? — попита Сет разтревожен. — Не съм те наранил, нали?
— Не.
— Беше ти за пръв път, нали?
— Да.
— Защо плачеш тогава?
— Обичам те…
— Какво каза? — попита Сет и рязко се изправи.
— Казах, че те обичам, по дяволите, а не искам да е така…
— Всичко е наред — каза Сет и се засмя доволно. — Аз също те обичам.
— Ти не разбираш — запротестира Кортни, все още през сълзи. — Не искам да обичам когото и да било, нито пък искам някой да обича мен. Толкова се пазих от това. По дяволите, не е честно! Уморих се да бъда наранявана. Не бих могла да го понеса отново.
Сет се стъписа от проклятията й, почти колкото от признанието, че го обича.
— Обичам те, Кортни! Няма да позволя нищо да те нарани.
— Казваш го, но не го мислиш. Те също говореха така, но не го мислеха.
— Кого имаш предвид?
— Родителите ми и дядо. И те говореха така, но са лъгали. — Кортни се разтресе от хлипания, дръпна се от Сет и се омота с одеялото, когато той понечи да я прегърне.
— Държала си това в себе си прекалено дълго — промълви нежно Сет. — Защо не споделиш с мен? Така ще облекчиш болката.
— Нищо не може да заличи двадесет години, през които си знаел, че всички, които би трябвало да те обичат, не го правят — отряза го Кортни, но когато Сет не каза нищо, тя успя да се успокои.
Няколко минути по-късно започна да говори, взряна в огъня, думите идваха от дълбините на сърцето й, където ги бе държала толкова години.
— Майка ми мразеше да стои вкъщи. Спомням си разказите на бавачката за това колко нещастна е била през месеците на бременността. Когато съм навършила четири, ме е поверила на бавачката, за да може да пътува в чужбина с баща ми. Починала е от някаква странна болест, неизвестна на лекарите. Дори не ми позволиха да я видя, докато беше на легло.
— Сигурно са се страхували да не се заразиш — предположи Сет.
— Не се виждах и с баща си. Той нямаше време, както казваше бавачката. Но когато майка ми почина и вече е имал време, той ме продаде на дядо.
— Поне дядо ти те е обичал — вметна Сет, опитвайки да открие някаква любов в живота на Кортни.
— Не, не истински. Повтарях си, че ме обича, но всъщност бях само задължение за него. Никога не ми е
