— По дяволите, Кортни, работих върху тази продажба почти цял месец, планирах всичко до последния детайл, а ти прати всичко по дяволите със сляпата си решимост да притежаваш всеки косъм от този проклет кон. Е, добре, имаш го, поне докато Фланъри и съдът ти позволят да го задържиш, но следващия път недей да идваш при мен. Ще трябва да се измъкваш от това сама. Ти така или иначе обичаш да правиш всичко сама, нали?
— Сет, моля те, аз не разбрах…
— Трябва да ме извиниш. Току-що разкара трима от най-добрите ми купувачи и сега ще трябва да опитам да ги омилостивя, в противен случай няма да се учудя, ако се наложи да седна на съдебната скамейка редом с теб.
— Сет, толкова съжалявам! Нямах предвид…
Но Сет не я слушаше, беше си тръгнал.
Сет беше толкова ядосан, че не посмя веднага да последва разочарованите си клиенти. Не би могъл да ги успокои, при положение че самият той е бесен. Винаги бе знаел, че Кортни няма ясна представа за реалността и че не може да се оправя с финансовата страна на нещата, но мислеше, ме е достатъчно разумна, за да го остави той да сключи сделката. Нима не вярваше в способността му да получи максимална сума, като продаде минимална част от Гас? Беше му казала, че го смята за най-добрия търговец на коне в Кентъки. Когато най-сетне получи шанса да й докаже, че наистина е така, самата тя провали всичко.
Знаеше колко много означава Гас за нея. Точно затова положи толкова усилия да организира уникална продажба. Беше работил дори по-добре, отколкото се надяваше. Вероятно би могъл да получи парите за петнадесет процента. Всеки би се заклел, че Сет е гений.
Сега обаче бе по-вероятно да го мислят за глупак, който е рискувал професионалния си статут, за да се опита да спаси жена, твърдо решена да стигне до съдебната скамейка поради фалит.
Защо Кортни не можеше да му вярва? Той знаеше много повече от нея за света на бизнеса. За бизнеса с коне — също. Беше по-сведущ в правенето на обективни преценки и вземането на критични решения. Искаше само да използва познанията и опита си, за да й помогне, да я закриля. Ако само му позволеше, щеше за по-малко от година да разработи фермата така, че бързо да започне да носи печалба. Нямаше нищо против работата. Обичаше Кортни. Би направил всичко заради нея.
Сет нямаше намерение да бяга. Обичаше Кортни. Нищо не би могло да промени това. Той не искаше да го променя, но мислеше, че е по-добре да стои настрана, докато се успокои. Освен това така Кортни щеше да има време да разбере, че е постъпила глупаво, обръщайки гръб на помощта му.
11.
Не бяха се чували повече от седмица. Сет не й бе звънял, а тя нямаше куража да му се обади. Беше си припомняла всяка дума, всяко действие от онази ужасна продажба, но не можа да открие нищо, което е трябвало да й подскаже, че всичко е било нагласено. Освен това, ако тя би могла да се досети, че е така, купувачите също биха разкрили замисъла. Бари каза, че в Саратога още се говори за случая и че клиентите на Сет продължават да се държат на дистанция. Кортни се чувстваше ужасно виновна всеки път, когато си помислеше за Сет, а това бе почти непрекъснато.
Наложи си да спре да крачи нагоре-надолу из библиотеката. Взе последния брой на Дейли Рейсинг форм, но пак го остави. Половината първа страница бе заета от снимка на Гордостта на Фланъри. Беше спечелил надбягването Станфорд и беше фаворитът на залаганията за Млади надежди. Някои от хората, които събираха облозите, вече правеха оферти за дербито в Кентъки следващата година. Статии, предвиждащи, че той ще бъде новият двегодишен шампион, излизаха във вестниците почти всеки ден. Изглежда всички бяха забравили за Гас, който също бе победител.
Изведнъж я осени толкова шокираща мисъл, че тя почти се строполи на един стол. Веднага опита да я отхвърли, но идеята не се поддаде. Кортни я изучава от различни ъгли в продължение на петнадесет минути, отново я отхвърли и излезе да довърши задълженията си. Във вихъра на работата успя да забрави безумната мисъл, но в мига, в който се прибра в къщата, тя отново я обсеби.
Каквото и да правеше, не можеше да я изхвърли от главата си. През остатъка от вечерта и безсънната нощ идеята непрекъснато я преследваше. Беше доста налудничава, но не неизпълнима. А ако успееше да я осъществи, щеше да се избави от заплахите на Фланъри и дълга към него. Ако ли не — положението й нямаше да стане много по-лошо от сегашното. Оставаше и възможността да се обади на баща си.
Всеки път обаче, когато решеше, че не трябва да прави нещо, което самата тя не може да приеме, нещо, което е в разрив с всичко, на което я бяха учили, Кортни си спомняше ядосаното изражение на Сет. Не би могла да застане лице в лице с него, докато не измисли начин да се разплати с Фланъри. Тя не само се бе отказала от помощта му. Нещо повече, бе му го заявила в лицето в присъствието на няколко репортери и на едни от най-богатите мъже в света. Беше го изложила на сплетни в бизнес средите и на клюки във вестниците.
След една сутрин на стомашно неразположение Кортни най-сетне се реши. Ако се обадеше на баща си, щеше да изгуби своята гордост, а и без това не й бе останало много от нея. Още една грешка не би могла прекалено да влоши нещата.
Чудеше се дали да посети Фланъри, или да му звънне по телефона, но реши, че ще е по-добре да се обади. Трябваше тя да командва ситуацията. Съмняваше се, че ще може да контролира изражението на лицето си — изобщо не харесваше Фланъри, а успехът на плана беше прекалено важен за нея, но със сигурност щеше да се справи с гласа си.
Внимателно планира всяка дума, която щеше да изрече, вземаше предвид дори възможните отговори. Едва след като се увери, че е обмислила всичко, вдигна телефона. Ако Сет можеше да планира всеки детайл от продажбата, значи можеше и тя.
Фланъри беше излязъл, но все пак й се обади преди тя съвсем да се нервира. Много внимателно Кортни постави микрофона на преносимия касетофон до слушалката
— Обажда се Кортни Клонингер. Поздравявам ви с победата на Гордостта на Фланъри в Станфорд. — Използваше напевния говор, който бяха усъвършенствали като деца с Марша, докато си играеха на дами от висшето общество. — Сигурно е било доста зрелищно… — Опита се да прозвучи безгрижно, това бе всичко, което можеше да направи, за да не се разтрепери гласът й. — Е, дядо ми винаги е казвал, че някой ден ще отгледате наистина добър кон… Да, знам какво е родословието му и трябва да ви призная, че макар и съвсем малко, то ме притеснява. Не мислите ли, че до известна степен му липсва издръжливост? О, опазил ме господ, не искам да кажа, че обикновен кон би могъл да го победи, но какво ще стане, ако насреща му се изправи истински добър жребец като Червения феникс например. Гордостта на Фланъри може доста да се затрудни… Мистър Фланъри, не се опитвам да подценявам коня ви, но моят треньор казва, че Червения феникс може да го победи като нищо…
Бари не бе казвал нищо подобно, но в момента Кортни не би се спряла пред една лъжа.
— Знам колко се гордеете с коня си и затова ви се обаждам. Предположих, че вместо да го видите победен от Червения феникс, бихте предпочели да го пуснете в друго състезание… Мистър Фланъри! Не бива да говорите така по телефона. Просто се опитвах да ви помогна. Ако не се притеснявате, че Червения феникс може да победи вашия кон пред всички членове на жокейския клуб, аз няма… Естествено, че съм готова да гарантирам моите думи с парите си… Знаете, че не мога да направя това, но може би нещо друго. Ако Червения феникс спечели, няма да искате пари в брой за дълга ми, а ще ми позволите да ви се изплатя без лихва, и то за толкова време, за колкото мога да го направя… Разбира се, не бих си и помислила да ви притискам. Но ако не сте сигурен, че Гордостта на Фланъри ще победи Червения феникс… Не виждам причина да ви плащам нещо, ако изгубя. Вие ще си получите парите във всички случаи… Е, аз ще се съглася да не разказвам на всички, че сте се възползвали от един умиращ мъж и сте му заели шестдесет хиляди
