отнеме.
Гордостта на Фланъри увеличи преднината си на осем дължини, когато конете започнаха последната обиколка. За по-голямата част от тълпата надбягването бе приключило. Повечето мълчаха, някои дори гледаха встрани от пистата, но Кортни знаеше, че Гас не е започнал да бяга.
— Хайде, Гас — изхриптя тя с дрезгав шепот, — сега или никога!
Сякаш я бяха чули, жокеят смъкна ръце, а Гас увеличи дължината на отскока си. Едва когато завършиха последната обиколка и конете навлязоха в коридора към финала, тълпата осъзна какво всъщност се бе случило за по-малко от дванадесет секунди. Преднината на Гордостта на Фланъри бе сведена до три дължини и Гас продължаваше да скъсява разстоянието с огромни скокове. Първоначално тълпата не повярва на очите си. Гас не просто се приближаваше, с всеки скок заплашваше да изпревари ненадминатия фаворит. На средата на коридора той настигна Гордостта на Фланъри. Надмина го с такава демонстративна сила, че всички наблюдаваха в мълчание как преднината му става две, после пет, после девет дължини и накрая Гас пресече финалната линия.
Никой освен Секретариат не бе имал подобна победа в Млади надежди на двегодишна възраст. Тълпата избухна в див рев. Саратога обезумя.
Кортни искаше само да се отпусне на стола, но Сет я сграбчи в мечешките си прегръдки, като заплашваше да спре дъха й, и я целуна. После взе ръката й в своята и поведе Кортни към мястото, отредено за победителя.
— Това е празник, на който смятам, че ще се радваш максимално — не се стърпя да й каже той, докато си проправяха път между обсипващите ги с приветствия хора. — От две години убеждаваш всички, че твоят жребец е нещо много специално. Доста хора ще бъдат принудени да сведат глава.
Кортни не можеше да мисли. След годините на тревога и планиране, самопожертване и посвещаване на фермата всичко дойде на мястото си за по-малко от петнадесет секунди. Гас бе точно толкова добър, колкото знаеше, че ще стане, а тя бе спечелила парите, които дължеше на Фланъри. Беше прескочила трапа, и то със собствени усилия.
Внезапно се затича към мястото на победителя, към жребчето, което бе отгледала от бебе, докато стане шампион. Обгърна врата му с ръце и Гас започна да се перчи, точно както бе правил хиляди пъти преди във фермата. За момент дори си представи, че е сама с него. Беше без значение, че Сет и Бари, и губернаторът, а също и телевизионните камери бяха наоколо. Гас още бе тук. Още бе неин.
Жребецът заподскача около нея, после изцвили и се изправи на задни крака. Докато тълпата стоеше без дъх, Кортни се отдръпна от коня. Той отново застана на четирите си крака и започна да търка главата си в тялото й толкова яростно, че Кортни залитна и падна в ръцете на Сет. Тя го целуна по муцуната, а Гас подуши джоба й, където винаги имаше захарче за него. Кортни осъзна, че е забравила да донесе нещо сладичко, но Сет изсипа няколко кубчета в шепата й. Жребецът ги излапа и нервният Бари, благодарен, че шоуто е приключило, пристъпи към изпълняването на задълженията си. Тълпата гръмко аплодира Кортни и Гас, а губернаторът акцентира върху силната взаимна привързаност на коня и собственичката.
— Тя е била с него всеки ден от момента на раждането му до деня, в който го изпрати при мен — каза Бари на телевизионния журналист. — Наистина Кортни е виновникът за това, което представлява Гас днес. Аз само се опитах да продължа работата, започната от нея.
Мина известно време, докато Кортни напусне мястото, отредено за победителя, но когато се върна в ложата, Фланъри още я чакаше. Тя се скова и сграбчи Сет за ръката.
— Спечели баса съвсем честно. — Изглежда беше искрен, въпреки разочарованието, че неговият кон е бил победен, и то от новак.
— Надявам се в бизнеса да сте също толкова великодушен, колкото в губенето — каза Кортни.
— Ако бях великодушен в бизнеса, не бих могъл да си позволя да бъда великодушен в губенето. Имате време, колкото ви е необходимо, за да изплатите дълга си.
— Ще си получите парите след няколко дни. Лично ще ви донеса чека.
Фланъри я изгледа озадачен.
— Как е възможно…
— Ще ти обясня, след като си вземем по едно много силно питие — прошепна Кортни на Сет, докато отиваха да приберат наградата на победителя. — Изобщо няма да ти хареса.
12.
Изминаха почти два часа, преди Кортни да успее да се отърве от последния репортер. Тя се върна радостна в помещението за гости. Повечето хора се бяха разотишли, но все пак имаше няколко души, останали за питие. Трябваше да премине през техните поздравления, преди Сет да успее да я настани на някаква маса и да й поръча чаша вино, а за себе си — бърбън с лед.
— А сега искам да ми обясниш всичко — постанови той и отпи голяма глътка. — Не знам защо не желаеше да ти помагам. Ти знаеш много за конете, но аз пък разбирам от бизнес.
— Точно това е един от вечните ни проблеми — смръщи се Кортни, забравила за момент какво възнамеряваше да му каже. — Ти се чувстваш и караш и мен да смятам, че си единственият, който би могъл да се справи с всичко. Не мисля, че го правиш умишлено, но откакто те срещнах, се опитваш да ме ръководиш, да ме насочваш в правилната посока, за да бъдеш сигурен, че нищо лошо няма да ми се случи.
— Господи, Кортни, аз те обичам! Разбира се, че искам да съм сигурен, че няма да ти се случи нищо лошо. Нали за това са съпрузите?
— Понеже нямам такъв, не мога да ти отговоря на въпроса, не знам. Но в момента не обсъждаме женитба, така че това няма връзка с разговора. Веднъж завинаги искам да те накарам да разбереш, че умея и сама да намирам изход от проблемите си, а ти можеш да ме наблюдаваш отстрани, сигурен, че ще се справя не по-зле от теб.
— Но ти си такъв идеалист… Аз имам много повече опит от теб…
— Това ми напомня нещо. — Кортни извади чека, който бе получила след победата на Гас. Обърна го, написа нещо и го връчи на Сет.
— Какво трябва да направя с това?
— Не съм съвсем сигурна. Предполагам, че трябваше да го дам на Клей, но при положение че идеята за преподписване на дълговете ми е била твоя, справедливо е ти да го вземеш.
— Слушай какво, просто се опитвах да ти осигуря време. Никой не те притиска за парите, най-малко пък аз. — Сет й върна чека, но тя отблъсна ръката му.
— В продължение на почти цяла година се опитвам да ти обясня, че трябва да се справя с това сама. Смятам, че твоята намесата в моите дългове е поредната проява на недоверието ти в моите способности. Сега искам да махнеш подписа си от дълговете ми. Клей може би ще успее да ги върне в предишното им състояние и да използва тези пари за изплащането на някои от тях. Освен това, ако ти не можеш да отмениш преподписването, аз ще го направя и то веднага щом се върна в Лексингтън.
— Убеден съм — кимна Сет обидено и прибра чека.
Кортни знаеше, че не я е разбрал и е наранен, но нямаше представа по какъв друг начин да го накара да й влезе в положението.
— Разкажи ми сега как успя да намериш парите за Фланъри — напомни Сет. — Басът ти с него доказва, че добре си опознала характера му.
— Не мисля, че ще одобриш останалото — призна Кортни и сведе очи. — Спечелих парите.
— Моля? — Репликата не изразяваше ужас, гняв или укор. Той просто не я бе разбрал.
— Казах, че съм спечелила парите.
— Как? — Започваше да подозира какво е направила, но явно не можеше да повярва.
— Накарах Джералд да направи няколко залога от мое име.
— Къде и за каква сума? — Знаеше сумата, но не можеше да повярва.
— Двеста двадесет и седем хиляди долара, почти навсякъде, където е възможно в Англия и Ирландия. Шансовете ми бяха малко по-добри от шест към едно и спечелих един милион и триста хиляди — изрече тя на скоропоговорка.
— Луда ли си? Можеше да изгубиш всичко!
