Не знаеше отговора на въпроса какво иска самата Кортни Клонингер, не можеше да определи на момента, без да помисли. Това бе едва ли не най-важното решение в живота й и тя не биваше да греши.
— Не мога да реша веднага — промълви Кортни накрая, в гласа й звучеше молба за разбиране. — Трябва ми малко време да помисля.
— Имаш го — изръмжа Сет и хвърли на масата парите за питиетата. — Когато решиш, обади ми се.
Кортни гледаше как си тръгва със сълзи в очите. Знаеше, че не я е разбрал. Съмняваше се, че изобщо ще може да го накара да проумее, но нямаше да му позволи да я принуди да се предаде, точно когато успехът бе на две крачки, а освобождението от вината се виждаше. Не беше честно от негова страна, а и тя не искаше това.
— Не мисля, че пет състезания са прекалено много за него. Ще станат общо осем, заедно с тези, които вече спечели. Проверих датите, ще има достатъчно време за почивка между тях.
Кортни говореше с Бари за програмата на Гас до края на годината. След като Сет си тръгна, тя направи план, според който Червения феникс щеше да участва в петте най-големи надбягвания в страната за неговата възрастова група. Ако спечелеше всичките, Кортни щеше да може да изплати и петте дълга, които бе преподписал Сет. Все още не бе взела решение за бъдещето си, но знаеше, че няма да успее да се съсредоточи, докато не ликвидира този дълг. Имаше си предостатъчно проблеми и без него.
— Съгласен съм — кимна Бари. — Той е млад и силен. Но не си длъжна да правиш това. Сет никога няма да те притисне за парите.
Погледът й се вдигна към лицето му.
— Има ли някой в Лексингтън, който да не знае, че Сет е бил решен да спаси фермата ми със собствени средства, ако се наложи? — сопна се тя ядосано.
— Слуховете обикновено се разпространяват — промърмори Бари уклончиво.
— Е, това не може да се разпространява — процеди Кортни. — Аз си плащам сметките, аз взимам решенията си и аз си нося отговорността. Успехът или провалянето ми нямат нищо общо със Сет Камерън и аз отказвам да правя бизнес с хора, които смятат, че зад всичко, което върша, стои одобрението на Сет Камерън.
— Никой не мисли така.
— Напротив. Чувствам се като малко момиченце, което всички се опитват да защитават.
— Би трябвало да се радваш, че Сет се интересува от теб, вместо да отхвърляш помощта му.
— Господи! — възкликна Кортни. — Нима всичко, което правя, е публична тайна?
— Не и преди да започнете да си крещите в клуба. Всички в Саратога знаят какво си казахте вечерта. Точно сега си голяма атракция.
— Но не дотолкова, че да не се нуждая от Сет, така ли?
— Той е хубав човек, а и един от най-добрите в бизнеса. Никой не ти нарежда какво да правиш, но е безсмислено сама да си отрежеш носа, за да загрозиш лицето си.
— Ти не разбираш — изпъшка Кортни. — Никой не разбира.
— Общото усещане е, че ти си тази, която не разбира.
Седмиците след Млади надежди бяха най-наситения със събития период от живота на Кортни. Гас спечели с петнадесет дължини преднина Бъдещето на Вашингтон-Арлингтън, а освен това предложения да бъде продаден, да бъдат купени части от него, да го вземат в конезавод и дори да бъде даден за разплод валяха непрекъснато и тя не можеше да се справи с всичките. Клей бе получил строги нареждания да отказва всички предложения за продажба, съсобственост или изпращане в конезавод. Инструктира Тед да казва на тези, които го искат за разплод, да се обадят отново след две години.
Айдъл ауър имаше и двама нови клиенти, чиито животни прие. Освен това Кортни бе сключила договор да обязди всички техни жребчета, които си струва, а Тед получи предложение да уреди при нея още два жребеца.
Всичко вървеше толкова добре, че един следобед Кортни се шокира като осъзна, че въпреки това не е щастлива. Дали пък не й се струваше така, защото се бе облегнала на оградата и наблюдаваше играта на двете си кончета, точно както в деня, когато срещна Сет? Или пък защото не бе спирала да мисли за него? Какъвто и да бе поводът, причината беше ясна. След като фермата започна да се възстановява, намаля чувството й за вина, а с него — и чувството й за малоценност. В същото време тя не бе направила нищо, за да запълни празнотата в живота си, оставена от Сет.
Понастоящем Кортни почти не можеше да мисли за нищо друго, освен за него. Продължаваше да си спомня някои дреболии, свързани със Сет, които дори не подозираше, че е забелязала: дрехите му, които бяха част от него дотолкова, че Сет не приличаше на себе си, когато бяха в леглото; начина, по който огромното му тяло се измъкваше от ягуара; очите му, които ставаха сребристи, когато правеха любов. Хващаше се да го цитира, да мисли като него, да прави планове подобно на Сет, сякаш си нямаше собствен начин на мислене.
Тогава осъзна, че няма.
Целият й живот бе подчинен на две неща — пожертвуванието на дядо й и това, че родителите й се бяха отрекли от нея. Извън тях Кортни Клонингер не съществуваше.
Тази мисъл я накара да откъсне вниманието си от жребчетата и да се вгледа в самата себе си. Това, което видя обаче, не й хареса. Тъй като не искаше нищо да я разконцентрира, се обърна с гръб към полето.
Никога не бе имала време за Сет или който и да било друг заради фермата, но какво всъщност й бе дала Айдъл ауър! Дядо й обичаше конете и земята си повече, отколкото обичаше Кортни. Вероятно омразата към баща й също бе по-силна от любовта му към нея. Ако не бе така, защо щеше да я лъже, че е умрял? И тогава Кортни осъзна, че старецът й бе казал, че баща й е жив, не защото е съжалил, че я е излъгал или защото е искал да й остане някой, на когото да разчита.
Беше й го казал, за да има от кого да намери пари, за да спаси Айдъл ауър. Мислил е, че тя няма да може да се справи сама. Очаквал е да се провали.
Вълна от гняв, какъвто не бе изпитвала никога, обля Кортни. Беше оставила Сет да си тръгне заради фермата на дядо й. Нямаше вест от него, откакто я остави в онзи клуб в Саратога. Беше сигурна, че ще й позвъни преди края на първата седмица, но когато започна втората и той все още не се бе обадил, Кортни го потърси в офиса му. Секретарката каза, че Сет го няма и обеща да му предаде, че го е търсила. Но той пак не се обади. Тед не бе говорил с него, а Клей не знаеше нищо за програмата му.
Кортни си спомни всичко, което Сет бе направил за нея, и колко пъти тя се бе отнасяла неблагодарно или направо бе отхвърляла помощта му. Най-сетне осъзна, че й е помогнал да запази гордостта си, че е допринесъл тя сама да си извоюва място в обществото, а не е градил кариерата й вместо нея. Може и да не бе правил това, което тя искаше, но поне вършеше това, което според него е било най-добро за Кортни.
Тормозеше я и споменът за малката му ферма. Само като си помислеше какво означава Айдъл ауър за нея, можеше да си представи какво бе за него да направи първите стъпки към възстановяването на мястото, където се бе родил и израснал. А тя непрекъснато го обвиняваше, че не иска да се занимава с коне, освен по линия на продажбата им. Това беше все едно да каже, че тя не обича да отглежда коне, защото предпочита те да се надбягват, или обратното, с други думи — абсолютна глупост. Нима не можеше да прозре, че същото се отнася и за Сет?
Отчаяно искаше да го види, да бъде в ръцете му.
Когато отмина и втората седмица и от Сет още нямаше вест, Кортни отново се обади на секретарката, но тя пак не успя да й помогне. След третото обаждане й каза, че според нея Сет е в Европа. Когато Кортни чу, че е бил в Кентъки за търговете през септември, разбра, че секретарката умишлено не й дава информация.
Сет нямаше да й се обади.
Шокът беше опустошителен.
Отново стоеше до оградата и наблюдаваше жребчетата — май през последните дни прекарваше цялото
