— Говори по-тихо — изсъска тя. — Няма нужда целият свят да научава за това.
— Но да заложиш всичко до последния си цент!
— Заложих само парите, които Гас спечели в последните две надбягвания. Ако бях изгубила, положението ми нямаше да се влоши кой знае колко. Не съм комарджия, но през последната седмица дълговете ми ужасно нараснаха. След като отмених продажбата, това бе единственият ми шанс да се измъкна, без да загубя част от земята или Гас.
— Радвам се, че ще можеш да изплатиш дълга си, наистина се радвам, но не мога да повярвам, че си рискувала всичките си пари.
— Какво са двеста хиляди в сравнение с милионите, които ми предстоеше да изгубя? Залагането бе ужасно, признавам, бях уплашена до смърт, но трябваше да направя нещо. Не можеш да си представиш какво изживях през тези две седмици.
— Каквото и да е било, мисля, че печалба от хиляда долара на ден със сигурност трябва да убие болката.
Той все още не разбираше. Все още я възприемаше като лекомислена жена, предприела глупава авантюра и изкарала късмет.
— В крайна сметка — добави тя предизвикателно, — мога да се разплатя с Фланъри и да приключа с него. Освен това си получавам обратно моите двеста двадесет и седем хиляди долара и мога да си купя кобила през есента. Фермата печели достатъчно, така че мога да покрия още някои дългове с печалбата на Гас, а така също — да платя сезоните на жребеца за моите кобили. Най-после имам възможност да се съсредоточа върху създаването на собствено стопанство. Изучавах родословията в продължение на години, докато очаквах този ден.
Кортни не можеше да разбере защо Сет не споделя радостта й. Макар и да не го бе молила, той работи за фермата не по-малко от самата нея.
— Веднага щом мога да си го позволя, ще съкратя броя на наемателите. Искам пасбищата да са пълни с мои собствени кобили и с децата на Гас.
— А какво ще стане с нас? — успя да вметне Сет.
— Надявах се, че ще можем да продължим, както досега, но ти май не искаш това, нали?
— Не. Аз те обичам, Кортни! Искам да се омъжиш за мен.
Кортни отново почувства, че стомахът й се свива. Така ставаше всеки път, когато Сет споменаваше женитба.
— Казах ти, не искам сериозно обвързване — смънка тя и отклони погледа си от очите на Сет. — Аз ще се радвам, ако продължим, както досега. Трябва да управлявам фермата.
— Не е ли време да оставиш Гас и Айдьл ауър настрани и да помислиш за себе си? Всичко, което правиш, е свързано с фермата. Дори и сега, когато успя да се справиш с проблемите, отново мислиш за нея. А какво ще стане с теб? С бъдещето ти?
— Но фермата е моето бъдеще — настоя Кортни. — Посветих двадесет години на подготовката за този ден. Сега имам шанса да докажа, че знам какво правя.
— А аз?
— Обичам те! Това не се е променило.
— Явно не е. Любовта ти е толкова повърхностна, колкото и преди.
Кортни бе шокирана от думите му. Дори физическо насилие не би я наранило толкова.
— Явно очакваш от мен да се навъртам наоколо и да си кротувам, когато нямаш нужда от мен, обаче да бъда на разположение, когато спешно ти се прииска да вечеряме или да прекараме нощта заедно.
— Нямах предвид това. — Нещата изглеждаха грозни по начина, по който ги представи Сет. — Наистина те обичам, но просто не съм готова за брак. Защо да не можем да продължим както досега?
— Искам дом, деца и жена, която да виждам всеки ден, съпруга, която ще се тревожи за мен, вместо за това дали жребчетата имат достатъчно слама.
— Аз също искам да се омъжа някой ден, но не точно сега. Плаша се, когато мисля за това, но се плаша дори повече, когато си представя живота си без теб.
— Какво чакаш, Кортни?
— Много неща. Все още трябва да възстановя фермата. Ще имам доста работа, въпреки че ако Гас продължава да се надбягва както днес, ще са ми необходими не повече от три години, а дори по-малко, ако спечели Тройната корона.
— Откакто те познавам, все трябва да свиря втора цигулка след Гас. Всичко, което направих, бе, за да ме забележиш, а не за да спася фермата ти. Е, няма да го правя повече. Искам да забравиш фермата. Помисли за нас. Нищо ли не искаш за себе си? Винаги ми казваш, че трябва да направиш нещо, иначе ще стане еди-какво си. Какво си ти, Кортни — компютърна програма, която трябва да бъде изпълнена докрай? Нямаш ли чувства, мечти, които да не са свързани с Айдъл ауър?
— Никога не съм мислила за себе си отделно от фермата.
— Господи, това е причината! Търся я от месеци и не мога да я открия. Нямаш своя самоличност, идентифицираш се чрез Гас или чрез Айдъл ауър.
— Не е вярно — отговори му ласкаво Кортни. — Нито пък е честно. Мисля за фермата, защото дядо ми я обичаше страшно много. — Гласът й звучеше изморено и тя осъзна, че вече не изпитва онази всепоглъщаща отдаденост към Айдъл ауър. Всъщност в този момент я възприемаше повече като бреме.
— Такъв е бил неговият избор, Кортни. Ти не си му длъжна с нищо.
— Напротив! Може и да не ме е обичал, но е пожертвал всичко заради мен. Не можеш ли да проумееш, че това е единственият начин да му се отплатя! Не разбираш ли, че трябва да му се отплатя? Не можеш ли малко да почакаш?
— Аз не му дължа нищо.
— Но аз му дължа всичко — сопна се Кортни ядосано. — Опитвам се да ти го обясня за кой ли път, но ти не разбираш.
— Не, не разбирам. Ако дядо ти те е обичал достатъчно, за да пожертва фермата си за теб, не мисля, че би искал да съсипеш живота си.
— Не съсипвам живота си — прекъсна го раздразнено Кортни. — Обичам Айдъл ауър, обичам и Гас. Всяка сутрин горя от нетърпение да започна работа. Мразя да напускам библиотеката нощем. Харесвам всичко, което правя, и не мога да си представя да се занимавам с нещо друго. Винаги съм съжалявала хората, които работят в офис или с машини. Тук всичко е толкова живо, толкова вълнуващо и пълно с обещания.
— Може би и двамата грешим. Може би в сърцето ти няма място и за мен, и за фермата.
— Знаеш, че не е така. Влюбена съм в теб от месеци.
— Чудя се дали наистина ме обичаш, Кортни… Всъщност започвам да се чудя дали изобщо си способна да обичаш някого. Позволила си на страха ти от отхвърляне и чувството за непълноценност да работят над сърцето ти, докато го превърнат в здрав възел. Направили са от теб емоционален инвалид. Никога няма да можеш да обичаш, докато не престанеш да се страхуваш от това да бъдеш обичана.
— Не се страхувам — почти изкрещя Кортни, — но сега нямам време да ти го доказвам. Всичко, за което те помолих, бе просто да почакаш още малко.
— Мисля, че е дошло време да решиш. Никога няма да те моля да изоставиш Гас, но не смятам да стоя на второ място след някакви си конюшни и пасбища.
Кортни се почувства шокирана и изпълнена със страх. Усети как нещо в нея се отдръпва.
— Още колко смяташ да ме държиш настрани, със скръстени ръце, в очакване да изпиташ нужда от мен? Една година, три години или неопределено време, защото ще се притесняваш дали поредният ти кон ще спечели някакво състезание? Не мога да прекарам остатъка от живота си със задълженията ти, надвиснали над главата ми. Не искаш да ти помагам, но не искаш и да си отида. Трябва да решиш, Кортни, и то сега.
Мозъкът й отказа да работи. Джералд знаеше, че баща й е жив, Гас спечели състезанието и залога й, а Сет я притискаше да избере между него и Айдъл ауър. Прекалено много й дойде, за да може да мисли рационално. Някъде сред чувствата за фермата, страха от собствената й непълноценност и любовта към Сет, някъде в този водовъртеж от чувства бе самата Кортни Клонингер. Точно сега обаче тя не можеше да идентифицира себе си в смесицата.
