— Ти вярваш ли на всичко, което тя ти казва?
— Досега не е грешила.
Медисън знаеше, че не можеше да прекара няколко седмици близо до Джордж и Хен и след това да се върне в Бостън, като че ли нищо не се беше случило. Не можеше да знае, че Джордж бе нарекъл първородния си син на името на бащата, когото те всички мразеха, и да не го попита защо го е направил.
Не можеше да се качи на влака и да забрави, че е срещнал Фърн.
— Предполагам, че и този път е права. Прекарах много години в опити да забравя собствения си живот — каза той. — Най-вече исках да забравя провалите, загубите, гнева и горчивината, желанието си да убия татко или себе си, но нямах куража за това. Но в мига, в който чух за Хен, знаех, че трябва да дойда тук.
— Опитвал ли си се някога да разбереш какво е станало с нас след войната?
Джордж имаше дарбата да настъпва хората по мазолите. Имаше някои неща, които Медисън не искаше да признае дори и пред себе си. Също като Фърн. Тя бе издигнала стени около себе си, за да се предпази от неща, които не искаше да вижда, за да подкрепят тесния свят, който си бе създала, за да не й позволяват да види неща, които не искаше да знае.
Неговите стени може и да не бяха толкова здрави, но те все пак си бяха стени.
— Бащата на Фреди има приятели във Вашингтон. За военните не беше трудно да ви издирят.
— В такъв случай ти си отговорен за генерал Шеридън.
— Не, но когато твоята молба за помилване беше получена…
— Откъде знаеш за това?
— От бащата на Фреди.
— Това означава, че не Грант е изпратил заповедите за помилване.
— Напротив, точно той го направи, но в друг случай нямаше да ги получите толкова бързо.
— А Шеридън?
— Той преследваше бандити. Не му беше трудно да се отбие в ранчото.
Медисън си спомни с каква тревога бе очаквал новините. Семейството на Фреди се бе оказало по- любезно и по-щедро от неговото собствено, но през онези мрачни години никой не бе в състояние да замени истинското семейство. Знанието, че братята му бяха живи, улесняваше всичко.
— А Хен?
— „Канзас Пасифик“ е един от нашите клиенти. Те не харесват нищо, което би могло да прекъсне потока на крави от Тексас. Влаковете им заминават на запад, натоварени със стоки, но обикновено се връщат празни. Вашите добичета представляват тяхната печалба. Една война между тексаските търговци на добитък и гражданите на Абилийн, която много лесно би могла да бъде породена от обесването на член на едно от най-известните тексаски семейства…
— Боже мили, кой ни нарича така?
— … ще се отрази зле на железницата. Те ни уведомиха незабавно.
— Значи си узнал, че Хен е арестуван също толкова бързо, колкото и аз.
Медисън кимна.
— Ще продължиш ли да научаваш новини за нас от отчетите на фирмата, когато се върнеш в Бостън?
— Надявам се да не ми се наложи.
— Няма, ако наистина се интересуваш какво става с нас.
— Интересувам се.
Беше му много трудно да изрече тези две думи. Медисън се почувства, като че ли си беше признал някаква слабост. Все едно казваше, че е направил грешка, като ги е напуснал преди осем години.
— Бих избягал отново — заяви Джеймз. — Тогава не можех да направя нищо друго.
— Не мисля, че някога ще те разбера, но ще се опитам.
— Близнаците няма да ме разберат.
— Ние всички се учим да приемаме неща, които не разбираме. Джеф се опитва да приеме, че ръката му е ампутирана. Аз се опитвам да приема баща ни.
— Татко е проблем за всички ни.
— Но не е чак толкова зле, ако сме заедно.
Медисън се надяваше, че това беше вярно. Той никога не бе признал, че има нужда от любовта и одобрението на баща си. В това просто нямаше смисъл. По-лесно му беше да си признае, че се нуждаеше от одобрението на Джордж.
— Защо си нарекъл сина си на него? Едва не припаднах, когато разбрах.
— Някой ден ще ти разкажа.
— Защо не сега?
— Още не си готов.
Това ядоса Медисън.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да има нещо, което само живеещите в Тексас могат да разберат?
— Не. Става въпрос за нещо, което никой мъж не може да разбере, ако не е сложил оръжие, не е прекратил всякакви кавги и не е насочил вниманието си към нещата, които е мислил, че никога няма да притежава. Ти още не си постигнал това. У теб се е насъбрал твърде много гняв и ти се съпротивляваш твърде силно, за да можеш да разбереш.
На Медисън не му хареса този отговор, но той бе достатъчно честен, за да знае, че Джордж бе прав. Джеймз все още искаше да докаже, че е бил прав, когато бе напуснал ранчото.
— Имаш ли нещо против, ако попитам какво има в тази кутия? — запита брат му.
Настроението на Медисън се промени внезапно.
— Чувал ли си за любопитната котка, която била изядена от кучето?
— Не е чак толкова зле — отвърна Джордж с усмивка. — Един от начините да се интересуваш от благосъстоянието на всички е да се интересуваш и от техните работи.
— Това не би било проблем, като се има предвид, че вие всички живеете под един покрив.
— Ти не живееш при нас.
По лицето на Джеймз премина сянка.
— Не мисля, че искам да ти кажа. Това е една игра, от която може нищо да не излезе. Аз не обичам да се разчува за провалите ми.
— Искаш ли да ти дам един съвет?
— Не.
— Добре. И без това нямам опит с жените.
— Кой е казал, че става въпрос за жена?
— Няма мъж, който да е бил женен от пет години и да не се е научил да разпознава кутия за рокли — каза Джордж с насмешливо пламъче в очите. — Или тук е замесена жена, или ти си възприел някои доста странни навици, откакто живееш в Бостън.
Медисън се изсмя високо.
— Забравих, че винаги си знаел какво става в съзнанието ми, дори и когато решавах да не ти го разкривам.
— Някои неща никога не се променят.
— Но има толкова много, които се променят.
— Не и онези, които имат значение. Ние просто се научаваме да гледаме на тях по различен начин.
Медисън не беше сигурен дали бе разбрал последните думи на брат си, но не искаше да се задълбочава точно сега. Той бе обяснил на самия себе си защо беше купил тази рокля в Абилийн и това бе достатъчно.
ГЛАВА 13
— Мислила ли си с каква рокля ще отидеш на партито? — попита Роуз Фърн.
