— Можеше да я оставиш на някой фермер.
— Не можех, особено след като не знаех кой се опитва да я убие, нали?
— Тъй си и помислих.
— Изобщо не си помислял подобно нещо — каза Тайлър. — Помисли си, че съм я довел тук, горе, от плътски подбуди.
— Не зная какво искаш да кажеш с туй „плътски“, не си напрягам мозъка да ги чета всичките тез книги като теб, но ако значи това, което си мисля — не, не съм си го помислял. Не мисля, че струваш и пукнат петак като златотърсач, но си достатъчно добър джентълмен, щом рискуваш да те убият заради жена. — Уили поспря, когато попаднаха на някакви следи. — Виждам, че наоколо се навърта котка.
— Хвърлила е око на мулетата ми.
— При първа възможност бих я застрелял. Иначе рано или късно ще ги пипне. Тия котки са решителни същества.
Докато Уили изучаваше следите на пумата, мислите на Тайлър се насочиха отново към Дейзи. Той не гореше от желание снегът да се стопи точно сега. Имаше нужда да разбере какво у тази жена го привлича. Само плътско желание ли беше? Не можеше да бъде сигурен. Не му трябваше много, за да се възпламени тялото му. Само да докосва Дейзи, беше достатъчно. През по-голямата част от нощта беше лежал буден, спомняйки си усещането от допира с нея — топлината и мекотата на тялото й, притиснато в неговото, твърдостта в слабините му, която превръщаше всяка стъпка на мулето в мъчение за него.
Но имаше нещо повече от плътска страст и то растеше в него, усещаше го. Не разпознаваше чувството, което го завладяваше всеки път, щом я погледнеше, но то се бореше с нещо в него, а притегателната му сила бе нежна, но настоятелна. Това беше нещо забравено или абсолютно непознато — не можеше да реши кое от двете. Не можеше да реши дали е важно. Каквото и да беше, мисълта за нея беше в съзнанието му, когато е буден и когато спи.
Може би интересът му бе породен от факта, че тя е ранена и той искаше да я защитава. Това беше естествено за всички от семейство Рандолф, дори за Зак. Ако е само това, след като я закара при семейство Кокрейн, ще я забрави.
А може би се интересуваше от нея, защото тя бе смела млада жена с лошо мнение за себе си, изоставена без средства за оцеляване. Оставаше й само да се омъжи за първия мъж, който й предложи.
— Тази котка вероятно има убежище някъде наоколо — реши Уили. — Ако съдя по следите й, отдавна не е яла.
Тайлър се опасяваше, че присъствието на котката означава, че няма да намерят дивеч поне на разстояние две мили от хижата.
— Може би ще се нахрани с някой от убийците, що се появят — каза Тайлър.
— Мислиш ли, че ще се появят?
— Сигурен съм в това.
Тайлър не можеше да разбере защо една жена, която мислеше толкова малко за себе си и очакваше дори още по-малко от другите хора, може да е толкова важна за убийците. Светът рядко забелязваше други, освен най-красивите жени.
Знаеше всичко за това какво значи да не си красив. Не можеше да каже колко пъти го бяха сравнявали в негов ущърб с братята му; и не само баща му го правеше. Дори беше чул една жена да съчувства на Джордж за това, че е обременен с такъв брат. Джордж го беше защитил — той винаги го правеше, — но това не бе променило нещата.
Дълго време Тайлър се преструваше, че не му пука или че не съзнава мнението на околните за него. Непосредственият резултат беше, че като вярваха, че на него наистина не му пука от това, което казват, говореха още по-спокойно в негово присъствие. Това отначало го накара да мълчи, а после — да живее сам.
На никого досега не му беше хрумвало, че за него е мъчително да се чувства недостоен. Дори на себе си отказваше да го признае. Осъзна го, когато откри, че и Дейзи се чувства така. Но не можеше да й помогне, докато се мъчи да помогне на себе си.
Нямаше начин да продължи да търси златото, което му трябва, за да построи хотелите си — хотелите, които му бяха нужни, за да се почувства достоен за семейството, — без да изостави Дейзи. Нямаше как да я вземе със себе си, но не искаше да я остави. Дори и да беше в безопасност, ако я зареже, това само ще засили лошото й мнение за самата нея.
— Ако ще трябва да ти повтарям едно и също нещо по няколко пъти, преди да ме чуеш, по-добре да съм сам — оплака се Уили.
— Извинявам се. Мислех.
— Ако не изхвърлиш това момиче от ума си, няма да намериш елен, та ако ще и пред теб да е застанал.
— Какво те кара да мислиш, че само Дейзи ми е в главата?
— Нищо, освен мисълта за някоя жена, не може д накара един мъж да се препъва така, сякаш е сляп като прилеп. Ако не внимаваш, тая котка ще изяде те за вечеря.
Тайлър се спря изведнъж:
— Аз се връщам.
— Защо?
— Ако онези мъже наистина намерят хижата, Дейзи ще бъде в по-голяма безопасност вън, отколкото затворена вътре. Зак знае това, но не познава тези планини така, както аз. Може да се изгуби.
— Сигурен ли си, че не се боиш от нищо друго?
Тайлър се усмихна:
— Зак не харесва Дейзи достатъчно, та да се опитва да я съблазни. Хайде, може да вземеш Зак със себе си. А ако те притеснява, нахрани пумата с него.
Дейзи нервно крачеше из хижата. Опитваше се да проумее кой е убил баща й, но Тайлър продължаваше да се връща в ума й. И той, и пумата преследвах едно и също нещо — елен. Не можеше да си помиел за онази котка, без да я побият студени тръпки. Ами ако Тайлър попадне на нея?
— Седни — заповяда Зак. — Цялото това разкарване насам-натам ме изнервя и не мога да се съсредоточа върху картите си. Ако се притесняваш за Тайлър, по-добре недей.
— Не мога да седя на едно място — каза Дейзи, отказвайки да признае пред Зак, че наистина мисли за брат му. — Имам чувството, че ще се побъркам заключена в тая хижа.
— На север, в Уайоминг, хората седят заключени в домовете си в продължение на месеци и са си съвсем в ред.
— Но не са заключени с теб, нали?
Погледът на Зак рязко се вдигна от картите. В тъмните му очи проблеснаха пламъчета:
— Внимавай, още една подобна умна забележка и ще…
— Какво ще направиш? Ще ме заключиш в моя ъгъл? Ще ме изхвърлиш навън в снега? — Учудена от собствените си думи, Дейзи млъкна изведнъж. — Съжалявам — извини се тя, — не зная какво ми стана.
Не беше заради принудителния затвор; беше заради Тайлър, но тя не знаеше какво да направи.
— Заради снега е — каза Зак, а пламъчето в очите му поизбледня. — Тайлър каза, че хората тук не са свикнали с него.
— Не, не сме — съгласи се Дейзи, доволна да го остави да обвинява снега. Не можеше да му обясни за Тайлър. Дори на себе си не можеше да обясни.
Определено, нещо в нея не беше в ред. Нямаше причина да си мисли за него толкова много, не и по този начин. Предполагаше, че би било страшно хубаво той да е около нея през цялото време.
Само че и за това имаше възражения. Беше безсмислено. Тайлър беше проявил интерес към нея само като към някаква жертва, за която да се грижат, а освен това беше и от онези мъже, за които тя се беше заклела никога да не се омъжва. Той беше мечтател, непрактичен строител на въздушни кули.
Луксозни хотели! Каква странна приумица!
Не би обмисляла сериозно подобна идея. Дори и да намереше своята мина, той щеше да изгуби парите си и да доживее края на дните си в някоя колиба, като ходи на лов, за да се прехранва, и чете книгите си.
