погледна хълбока ти.
Дейзи изключи бръщолевенето на Зак и резките отговори на Тайлър от съзнанието си и се отпусна в леглото. Представи си как изглежда с ярдовете превръзки, намотани около главата й, и й се прииска да се завре под завивките и да не се покаже вече. Освен това главата я болеше силно. Чувстваше се така, сякаш тялото й тежи цял тон, беше уморена и й се спеше. Притесняваше се също така за баща си. На всичкото отгоре, явно щеше да прекара няколко дни завряна в една хижа с брадатия Големите крака и неговия придворен шут. Помисли си, че може да полудее.
Но звукът на вятъра, който свиреше сред дърветата, в ъглите на хижата и в стрехите, й казваше, че скоро едва ли ще може да си тръгне. Дано поне снегът се стопи. В долината на Рио Гранде почти никога не валеше сняг, а дори и в планината Сандиа. А когато това се случеше, бързо се топеше.
Но един поглед към заледените прозорци й подсказваше, че каквото и да е обичайното състояние на нещата, сега навън валеше силно и нямаше изгледи да престане.
Дейзи затвори очи. Беше твърде уморена да продължава да се бори със съня. Искаше да избяга. А може би всичко бе просто един лош сън. Може би ще се събуди и ще се озове отново в собственото си легло в бащината си къща, а брадатият Големи крака ще бъде просто един кошмар.
Но дори когато се отпускаше в дрямка, не можеше да престане да се чуди как ли изглежда той без тази ужасна брада.
— Мислиш ли, че се преструва? — попита Зак.
— Спи — отговори Тайлър, — въпреки че не хърка като теб.
— Аз не хъркам.
— Не и когато си буден. — Тайлър започна да почиства раната на Зак, който трепна при допира.
— Ей, по-леко. Не съм някое от проклетите ти мулета.
— Дейзи не се оплакваше, а нейната рана е по-лоша от твоята.
— Ама и ти си един брат, изкарваш ме по-лош и от момиче.
Тайлър обърна втренчен поглед към леглото, където спеше Дейзи.
— Жена — поправи го той. Досега нито едно момиче не беше предизвиквало у него толкова силно плътско желание. Дори луничките и превръзката не можеха да го накарат да забрави изваяното тяло, което бе прегръщал през целия път в планината. И сега само при мисълта за това се стягаше.
— Може и да е — съгласи се Зак, — особено ако наистина е на двадесет, както казва, но не може да се сравни с Лаура.
— Лаура стана майка, когато навърши седемнадесет. А това състарява жената.
— Всяка жена би била състарена, ако е майка на Джорди — рече Зак. — Не зная как Хен я убеди да го осинови.
Тайлър се усмихна:
— Той е трудно дете.
— Не дете, а ужас. Привърши ли с моето изтезание?
Тайлър се изсмя под мустак:
— Бих искал наистина да те изтезавам за няколко минути, за да разбера дали поне имаш някакъв кураж при всичката ти глупост.
— Имам толкова смелост, колкото всички вас — отвърна Зак. — Само защото не обичам крави, които скитат из полето, или стрелци, които стрелят в ребрата ми, не значи, че съм страхливец. Просто обичам градовете повече от селото.
— Там е по-опасно отколкото на село.
— В кой град има снежни фъртуни, планини и хора, които стрелят по теб и се опитват да изгорят покрива над главата ти?
— Не се разбирам много с хората.
— Защото не знаеш как да се оправяш с тях. А аз зная.
Тайлър трябваше да признае, че това е вярно. Той никога не бе знаел как да се оправя със собственото си семейство. А с непознати дори и не опитваше. Но имаше едно противоречие, което братята му не бяха пропуснали да отбележат поне веднъж — това, че той с удоволствие би заменил скитанията си из пустошта с осъществяването на мечтата си да има собствени хотели, които да управлява както намери за добре.
Тайлър не се сърдеше на Мадисън и Джеф, че бяха гласували срещу продажбата на част от семейното имущество, която да му набави необходимите средства. Никой не можеше да си го представи като човек, който добре управлява хотел. Но и той не възнамеряваше да променя решението си. Искаше хотелите само за себе си. Що се отнася до него, нямаше нужда семейството му да има нещо общо с тях.
Тайлър въздъхна мислено и хвърли последен поглед на раната на Зак:
— Ти също можеш да си лягаш. Ще те поболи малко, но нищо ти няма.
— Лесно ти е да го кажеш — рече Зак, — но не ти ще се катериш на одъра с хълбок, който адски боли всеки път, щом се мръднеш.
Тайлър хвана Зак за яката и за дъното на панталоните и го хвърли на одъра само с едно мощно изтласкване.
— Мили Боже! — възкликна Зак. — Да ме убиеш ли се опитваш?
— Така не те боля дълго.
— Исусе! — измърмори Зак. — Самотата те е побъркала.
— Заспивай, преди да съм те хвърлил на купа дърпа при твоята мишка.
Тайлър вдигна легена и превръзките и отиде до печката, за да почисти. Другата част от месото скоро щеше да се разтопи. Трябваше да отреже още малко месо, но докато почистваше, умът му беше по-зает с Дейзи.
Не й беше казал за баща й, защото не мислеше, че е достатъчно силна да понесе такъв удар. Но колкото по-дълго изчакваше, толкова по-трудно щеше да й бъде и на нея. Той самият не знаеше как да се справи с една покрусена жена, а беше уверен, че и Зак няма да му е от помощ.
Той никога не бе знаел как да се справя с мъката, защото никога не бе я изпитвал. Можеше да си спомни колко страда Хен, когато майка им почина. За Тайлър това означаваше само, че ще трябва да се заеме с готвенето. А вестта за смъртта на баща му донесе облекчение.
Тайлър бе презирал баща си.
Ужасяваше се при мисълта, че ще трябва да слуша плача й. Беше напълно безпомощен пред сълзите. Чудеше се дали тя няма да изпадне в истерия и да пищи или ще седи в някой ъгъл и ще циври часове наред. Предполагаше, че ще е първото. Така поне щеше да свърши бързо.
От онзи далечен ден не можеше да понася ничий плач.
Спомни си как Роза бе тъгувала, когато роди мъртво бебе. Той не беше сигурен дали тя го е изживяла дори след раждането на Елизабет-Роза. Това време беше тежко дори за Джордж, а той можеше да преодолее всичко.
Не би помолил Зак да й каже, въпреки че тази мисъл го изкушаваше. Негодникът би го направил, без окото му да мигне. А може да заведе Дейзи при Лаура. Тя ще знае какво да каже. Не, това ще бъде проява на страх. Колкото и да се ужасяваше да го направи, това беше негово задължение.
Тъкмо посягаше да вземе палтото си, за да излезе и донесе още дърва, когато един писък го накара да замръзне.
ТРЕТА ГЛАВА
Дейзи седеше в леглото, подпряла бинтованата си глава с ръце, и пищеше, без да спира. Главата й се удари в летвите на леглото над нея.
— По дяволите! — възкликна Зак, като ставаше. — Пищи, сякаш я колят.
Тайлър прекоси стаята бързо. Издърпа ръцете на Дейзи, но писъците не спряха. Движен единствено от инстинкта си, той я придърпа към себе си и притисна главата й към гърдите си, като здраво я прегърна.
Писъците веднага спряха.
— Благодаря ти, Боже! — рече Зак с облекчение. — Какво я накара да се разпищи?
— Той е мъртъв! — изстена Дейзи с лице на гърдите на Тайлър. — Баща ми е мъртъв.
