— Знам, че съм казвал някои ужасни неща за това, че си янки, но вече не изпитвам същото. Ти проявяваш разбиране и загриженост, които сякаш правят всичко останало второстепенно. Никога досега не съм изпитвал подобно нещо към друга жена. Никога не съм си мислил, че толкова ще ми хареса.
Ваялид почти се разтопи, когато устните му срещнаха нейните в дълга, чувствена целувка, която нямаше нищо общо с леко докосване на устните или с твърда целувка, изтръгната от него против волята му. Това беше целувка на мъж, който харесваше онова, което вършеше, и при това го вършеше много добре.
Ръката му се премести на врата й, за да придържа главата й, докато я целуваше. Устните му бяха топли и пълни. Те покривана нейните, обхващаха ги, овлажняваха ги. Тръпки преминаха през цялото й тяло, когато той прекара върха на езика си по устните й. Всичко това й се струваше толкова прекрасно. Езикът му облиза ъгълчето на устата й, след което разтвори устните й и нахлу в устата й.
— Никой ли не те е целувал така? — Лицето му беше толкова близо до нейното, че тя усещаше топлия му дъх върху бузите си.
— Не — почти прошепна Ваялид.
— Трябва да бъдеш целувана така, докато и най-малката част от теб не запее от желание.
Той едва ли усещаше това, но хорът на нейното желание от доста време пееше твърде силно. Още няколко минути и тя нямаше да издържи.
Ваялид знаеше, че трябва да се прибере в спалното, но не можеше да събере достатъчно сили, за да се помръдне от мястото си. Езикът на Джеф се промъкна между устните й и тя ги отвори под натиска му. Езикът му докосна зъбите й. Когато Джеф хвана долната й устна между зъбите си и нежно я вкара в устата си, Ваялид потрепери от желание. А когато ръката му се плъзна по гърба й и притисна тялото й към неговото, тя си помисли, че направо ще се разтопи. Силата й постепенно напускаше тялото й и тя едва се държеше на краката си.
Джеф сега целуваше клепачите й. Тя се опита да мисли за силата на прегръдката му, но всички други усещания бяха засенчени от изгарящата топлина в слабините му, които се притискаха към корема й. Чувствата на Джеф към нея бяха също толкова силни, колкото и нейните към него.
— Ако ще продължавате така, предлагам да влезете вътре. — Гласът на Харви Маккий, идващ някъде иззад нея, я накара да подскочи толкова рязко, че тя удари чело в челото на Джеф Бузите й пламнаха. Тя се обърна и видя Харви застанал в рамката на вратата, осветяван от светлината в стаята зад него.
— Тъкмо щях да вляза — каза Ваялид и бързо подаде на Джеф палтото му.
— Тъкмо казвах лека нощ — каза Джеф, докато го поемаше.
— Не ме оставяйте да ви спирам — каза Харви.
Ваялид си помисли, че Джеф, изглежда се чувстваше също толкова неудобно, колкото и тя самата. За него щеше да бъде непоносимо, ако някой разбереше за чувствата му. Те бяха толкова добре пазена тайна, че понякога Ваялид се чудеше дали самия Джеф знае за тях.
— Какво правиш тук? — попита Ваялид Харви.
— Имам новини за теб.
— Трябва да вървя — каза Ваялид на Джеф. — Кажи на Медисън да не оставя Фърн сама, докато не пристигне лекарят.
— Ще му кажа. Лека нощ и благодаря за помощта. — Джеф се обърна и тръгна бавно по пътеката.
— Изглежда, не си приела сериозно предупреждението ми — каза Харви, докато влизаше в сградата след Ваялид.
— Аз сама се предупредих за Джеф Рандолф много преди теб — каза с раздразнение Ваялид. — Нямам намерение да си позволя да направя някаква глупост заради една малка целувка.
— Това беше нещо повече от една малка целувка.
— Тогава, нека да кажем, че няма да има големи последствия. А сега ми кажи какви новини ми носиш за мината ми. — Тя видя, че на Харви не му се искаше да сменя темата, но беше решена да не му позволи да продължи този разговор. Нейните чувства към Джеф не влизаха в работата на никого, най-малкото пък на Харви Маккий.
— Имаме предложение за продажба.
— Не — заяви Ваялид. — Искам си мината. Няма да приема нищо друго.
— Затваряй прозореца и си лягай, Бети Сю — каза един сънлив глас. — Няма да успееш да се събудиш навреме за закуска и госпожица Гудуин ще се ядоса.
— Не мисля, че това я интересува — отвърна Бети Сю.
— О, напротив. Нали знаеш колко много държи да се спазват правилата.
„Но не и когато се отнасят за нея“ — помисли си Бети Сю, докато гледаше как Джеф се отдалечава по пътеката. Само ако майка й разбереше.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Първия път, когато Ваялид заведе близначките при леля им Фърн, там я очакваше Монти Рандолф.
— Официално сте освободена от отговорност — заяви той с обезоръжаваща усмивка. — Семейството реши, че съм достатъчно добър за детегледач.
— Ние не сме бебета — каза Аурелия.
— Знам — отвърна Монти и направи гримаса. — Когато бяхте бебета, бяхте две малки сладурани.
— Госпожица Гудуин смята, че и сега сме сладки.
Монти се разсмя.
— На госпожица Гудуин й плащат, за да не казва какво мисли. Роуз ви очаква в къщата за чай и клюки. — Монти направи втора гримаса на близначките и те се разсмяха. — Не съм сигурен дали това ще ви бъде по-приятно, отколкото да се занимавате с тези двете. — Той хвана момичетата за ръцете и ги поведе към конюшнята, съпроводен от бурен смях.
Ваялид се усмихна. Госпожица Сетъл щеше да бъде ужасена, ако научеше, но близначките бяха много радостни. Тя тръгна към къщата доволна, че щеше да прекара по-голямата част от деня насаме със себе си. Когато видя, че Роуз е сама с Фърн, Ваялид изпита голямо облекчение.
Когато Ваялид бе настанена и получи чаша чай, Роуз продължи разговора си с Фърн:
— Виждала ли си Джеф оттогава?
— Не — отговори Фърн. — Според мен той работи твърде много и от толкова работа най-вероятно е откачил.
— Не мисля, че това му е проблемът — каза Роуз и сбърчи вежди, — но нещо със сигурност не е наред. Той никога не е правил такова нещо.
— Какво? — попита Ваялид, като внимаваше да не им покаже колко много иска да разбере. — Да не би да е пострадал?
— О, не — отвърна Фърн. — Той се домъкна тук вчера сутринта — при това едва в шест и половина! Събуди мен и Медисън и започна да ми се извинява за всички неща, които бил казал за мен, откакто се омъжих за Медисън. След това започна да изрежда добродетелите ми, докато вече не можех да се позная. Медисън се закле, че Джеф сигурно е бил пиян.
— Джордж се тревожи за него — каза Роуз. — Джеф направи същото и с мен. Ако не седях, сигурно щях да падна от изненада. Никога не съм се колебала да казвам на Джеф какво мисля, но той още не беше свършил, а аз вече съжалявах за половината неща, които му бях наговорила.
— Надявахме се, че може да знаете какво е станало с него — обърна се Фърн към Ваялид. — Аз нямам никаква представа.
— Не знам — каза Ваялид и се загледа в чашата си.
— Джеф никога не се извинява — каза Роуз. — След няколко дни вероятно ще се появи и вече ще е забравил всичко, което ни наговори.
— Не мисля така — възрази Фърн. — Той се държа добре дори с момчетата. С момчетата! Джеф обикновено не може да ги изтърпи повече пет минути.
— Мисля, че нещо се е случило — каза Роуз, — нещо толкова силно, че най-накрая е разбило депресията му. — Тя погледна към Ваялид.
— Да, но какво точно? — попита Фърн.
