— Не знам — отговори Роуз, — но според мен той скоро ще направи нещо неочаквано.
— Какво? — поинтересува се Фърн.
— Не знам. — Но Роуз не сваляше проницателния си поглед от Ваялид, сякаш очакваше от нея да й даде обяснението, което търсеше.
— Как върви подготовката на родеото? — смени темата Ваялид. Джеф се бе извинил и изглежда, че извинението му беше искрено. В резултат от това Роуз очакваше, че той ще направи нещо неочаквано — като например да се влюби в една янки!
Джеф я бе целувал, сякаш не бе искал изобщо да спре. През изминалите три дни Ваялид не можеше да мисли за нищо друго. Изпълняваше задълженията си в училището машинално. Дори и децата бяха забелязали, че нещо я тревожи. Тя толкова много искаше да го види, че почти трябваше да си прехапе езика, за да не разпитва за него.
Но разумната част на съзнанието й продължаваше да й напомня, че Джеф никога не бе споменавал нещо за бъдеща връзка. Той можеше да я целува цяла нощ, но бе живял като ерген твърде дълго, за да се откаже от свободата си толкова бързо. Ваялид се бе наслаждавала на целувките му също толкова, колкото и Джеф, но нямаше намерение да го принуждава да се ожени за нея.
Знаеше какво означава да се грижи за мъж. Представата за бъдеще на независимост, в което да не й се налага да се тревожи за друг, освен за себе си, изглеждаше твърде привлекателна за Ваялид. Джеф, Харви или който и да било друг трябваше да й предложи нещо повече от няколко целувки или покани за вечеря.
Ваялид си наложи да не мисли за това. Беше безполезно. По-добре щеше да бъде да слуша какво говори Роуз. Денят на родеото наближаваше и тя искаше да разбере как се справяше Фърн, чието състояние не изглеждаше да се подобрява. Ваялид се надяваше състоянието й да не се влоши преди пристигането на доктор Улмстед.
— Монти свърши страхотна работа — казваше Роуз. — Само да видите какво е замислил. Вече изпратихме хора да вземат Уилям Хенри и Елизабет и те трябва да пристигнат тук утре.
Братът и сестрата, които никога не се забъркваха в неприятности. Ваялид не беше сигурна, че да ги доведат тук беше добра идея.
— Едва успях да убедя Монти да не кани Хен — каза Фърн. — И тъкмо го бях убедила, когато се получи телеграма от него. Няма да повярваш — Лаура пак е бременна! — Тя се разсмя и се обърна към Ваялид. — Може би трябва да убедим твоя лекар да построи клиниката си в Денвър. Както са тръгнали нещата в семейството, той няма да има нужда от други пациенти.
— Хен ще дойде ли? — поинтересува се Ваялид.
— Не преди пролетта — отвърна Фърн.
— Добре. Не ти трябва Адам и Джорди да подучват момчетата ти — заяви Роуз.
— Човек може да си помисли, че Монти е див — каза Фърн на Ваялид. — Събереш ли го с Хен обаче, все едно, че Лаура и Айрис не съществуват. Пък и Хен не харесва много Айрис.
— Джеф си е променил мнението — каза Роуз на снаха си. — Може би и Хен ще направи същото.
— Не и двамата в една и съща година — отвърна Фърн, като се хвана за сърцето в имитация на уплаха. — Няма да го преживея.
Двете жени се разсмяха. След това Роуз се обърна към Ваялид:
— Съжалявам, че прекарахме толкова много време в клюки за семейството ни. Едва ли ви е много интересно.
— Интересно ми е да слушам за семейството ви — отговори Ваялид. — Аз нямам семейство.
Роуз протегна ръка и стисна ръката на Ваялид.
— Ние също нямаме. Точно затова сега ни е хубаво, че сме част от едно толкова голямо семейство. Никоя от нас не забравя напълно загубите, но когато се съберем, ни е трудно да мислим за каквото и да било, различно от семейство Рандолф.
— Повечето от семейството ще бъдат на родеото — каза Фърн. — Ще бъде почти като събиране на клана Рандолф.
Ваялид се зачуди дали Джеф щеше да дойде. Цялото училище щеше да бъде там, включително и госпожица Сетъл.
Вратата се отвори и в стаята влязоха Джордж и Медисън. Медисън отиде право при жена си и я огледа внимателно.
— Как си? — попита я загрижено той.
— Добре съм — отговори Фърн. — Чувствам се по-добре, когато имам с кого да си говоря.
— Не се преуморявай. Доктор Улмстед каза, че до пристигането му не трябва да излизаш от леглото.
— Все едно, че съм в леглото. И без това не правя нищо друго, освен да се разхождам от единия стол до другия.
Докато Медисън говореше със съпругата си, Джордж поздрави Ваялид.
— Как са момичетата? — попита Роуз, когато Джордж придърпа един стол и седна до жена си. — Монти готов ли е да ги върне в училището?
Джордж се изсмя.
— Той се справяше много добре, докато Айрис не се появи готова за езда. Тогава той просто забрави за близначките. Те тръгнаха с момчетата и един от конярите.
— Айрис отказва да си стои вкъщи — каза Роуз. — Тя е решила, че иска да язди и никой не може да я разубеди.
— Радвам се, че не съм част от тази конфронтация — каза Фърн. — Мисля, че на тях всъщност им харесва да се карат.
— Разбира се, че им харесва — каза Медисън. — Някога да си виждала Монти да не се кара с някого?
— Не можеш да си представиш каква тишина настъпи в тази къща, когато той се премести в Уайоминг — каза Роуз. — Трябваха ми няколко месеца, за да свикна.
— Но трябваше да бъде свършена още много работа — защити Джордж Монти. — Каквото и да казвате за Монти, той върши повече работа от всеки друг.
— И се забърква в повече неприятности — добави Фърн.
— Не, в това отношение палмата на първенството държи Зак — възрази Роуз.
— Зак ли? — попита Ваялид. Тя не бе чувала за него.
— Той е черната овца в едно семейство от черни овци — обясни Медисън. — Мотае се из целия Запад. Понякога си мисля, че от всички ни той най-много прилича на татко.
Преди някой да успее да започне да изброява всички недостатъци на Зак, вратата се отвори и Монти и Айрис влязоха в стаята.
— Не можеш да се държиш с мен като с бебе, Монти Рандолф — казваше Айрис. — Аз съм бременна едва във втория месец. Мога да яздя поне още един месец.
— Само да си посмяла да се качиш на седлото и ще те заключа в стаята ти.
— Не ставай смешен. Аз пък ще скоча от прозореца.
Монти стисна зъби.
— Ти й кажи, Роуз.
— Ако случайно си забравил, в деня, в който родих близначките, карах каруца — отвърна Роуз.
— Защото Фърн бе загазила.
— Тя направи същото и с Елизабет — намеси се Джордж. — Не очаквай подкрепа от нея.
Монти се обърна към Фърн, но Медисън поклати глава.
— Ако Фърн не се чувстваше толкова зле, щеше да гори от нетърпение да се състезава с теб в езда до някой хълм. Да й позволя да го направи, е единственото нещо, с което мога да я възпра да си сложи револверите и онази смешна жилетка, която носеше някога.
— Не беше смешна — възрази Фърн.
— Ето, виждаш ли — каза Айрис. — А сега си вземи чаша чай и сядай.
Монти направи гримаса.
— Изкушавам се да поискам от Медисън да ми даде малко от брендито си.
