— Защо?
Ваялид си помисли, че това не е работа на госпожица Сетъл, но разбираше, че ще трябва да задоволи любопитството на директорката, ако иска да не бъде уволнена.
— Реших, че го прави от чувство за дълг. Мястото ми не е на бал на висшето общество. Освен това вече отсъствах достатъчно от работа.
Госпожица Сетъл изглеждаше доволна от отговора й.
— Е, нищо не може да се направи. Просто се постарайте да се държите дискретно.
— Вие не разбирате! — вече започваше да се отчайва. — Ако отида с господин Маккий, господин Рандолф ще си помисли, че не го харесвам.
— А вие харесвате ли го? — попита директорката с ледено изражение.
— Проблемът не е в това — каза възможно най-спокойно Ваялид. — Не мога да отида на бала с друг, след като съм отказала на господин Рандолф. Той ще се почувства обиден.
Изражението на директорката се смекчи малко.
— Ако само това ви тревожи, можете да се успокоите. Аз лично ще му пиша, за да му обясня, че отивате на моето място. Той ще разбере.
Ваялид се съмняваше в това.
— Предпочитам господин Маккий да си избере друга придружителка.
— Госпожице Гудуин, предполагам, знаете, че в момента набираме средства за строеж на училище за момчета.
— Да, госпожо.
— И освен това събираме средства за болница.
— Да, господин Рандолф ми каза за това. — Не трябваше да споменава името на Джеф. Това само щеше още повече да нервира директорката.
— Е, господин Маккий е най-добрият в набирането на средства в Денвър. Той има невероятната способност да кара хората да дават повече пари, отколкото са възнамерявали. Денвър се нуждае от училището и болницата. Наложително е да отидете на бала с него.
Ако Ваялид не го беше чула със собствените си уши, нямаше да повярва, че госпожица Сетъл можеше да бъде толкова безочлива, че да направи толкова искрено изявление пред Харви.
— Но господин Рандолф…
— Аз лично гарантирам, че господин Рандолф ще прояви разбиране — прекъсна я директорката. — Освен това никой досега не го е виждал на бал. Не мога да си представя защо изобщо ви е поканил.
Ваялид не знаеше какво друго да каже. Ясно беше, че или трябваше да отиде на бала с Харви, или щеше да загуби работата си. Тя се надяваше, че Джеф ще разбере, и се почувства малко облекчена от това, че той нямаше да присъства на бала. При първа възможност щеше да отиде в банката и да му обясни как стояха нещата. Не й се искаше той да остане с невярно впечатление.
— Сега ви предлагам да прекратите глупавите си възражения и да се приготвите за бала — каза госпожица Сетъл. — Повечето от жените се приготвят от седмици.
Клара Рабин прочете бележката. Първата й реакция беше да се разтресе от гняв, но постепенно започна да се замисля, най-накрая Клара се усмихна. Погледна още веднъж към бележката, след което отмести поглед към съпруга си, който в момента закусваше.
— Филип, току-що получих бележка от госпожица Сетъл, която ме уведомява, че Ваялид Гудуин ще бъде на бала с Харви Маккий.
— Не ме интересува какво прави тази кучка — изръмжа Филип Рабин. Той тръшна чашата си с кафе толкова силно, че част от течността се разля.
— Елеонор Сетъл е болна и госпожица Гудуин ще присъства на нейно място. Би трябвало Елеонор и Харви да намерят по-подходящ човек, но не в това е въпросът.
— А в какво?
— Според Бети Сю Джеф Рандолф харесва госпожица Гудуин.
— Казах ти никога вече да не споменаваш името му в дома ми! — извика Филип. — Само като си помисля колко много загубих заради него, ми се иска да го убия.
— Госпожица Сетъл казва също, че той е поканил госпожица Гудуин на бала, но тя му отказала.
— Не вярвам. — Джеф никога не ходи на балове.
— Госпожица Гудуин лично го е казала на Елеонор.
— Не ме интересува какво й е казала. Кучката вероятно е излъгала.
— Да предположим, че не е. Да предположим, че Джеф я види на бала да танцува и да се забавлява с друг мъж. Той направо ще побеснее. Знаеш колко болезнено реагира.
— Той няма да бъде на бала.
— Можеш да го накараш да дойде?
— Как?
— Той е готов на всичко за банката си. Когато се появи, можеш да го подразниш за това как жените не го харесват заради ръката му. Аз ще се погрижа за госпожица Гудуин. Тя е абсолютна пуританка. Ще я убедя, че всички мислят, че тя тича след Джеф. Когато ги съберем заедно, тя само ще го погледне и ще отиде някъде другаде. Ако ти му кажеш подходящите неща, той ще си помисли, че не може да го понася, защото е сакат.
Филип беше спрял да се храни и слушаше внимателно.
— Искам да видя копелето мъртво.
— Няма да стане. Но това ще бъде също толкова добро отмъщение. Ще го разяжда в продължение на години.
— Наистина ли мислиш, че ще стане?
— Зависи дали ще успееш да го докараш на бала. Можеш ли?
— Трябва да помисля.
— Защо точно аз? — попита мъжът.
— Защото той няма да повярва, ако му кажа аз — отговори Филип.
— Защо искате да направите сделка с него? Всички знаят, че го мразите.
— Парите са си пари.
— Няма да го направя. Вие сте замислили нещо и аз не искам той да дойде да ми потърси сметка, когато открие, че съм го подвел.
Филип спря да се прави на доброжелател.
— Или ще го направиш, или спирам финансирането за фирмата ти.
Мъжът пребледня.
— Мога да получа финансиране от други места.
— Не и преди да изгубиш деветдесет процента от онова, с което разполагаш.
Мъжът се опита да се противопостави на Филип, но упорството му бързо отстъпи пред свирепия поглед на Рабин.
— Какво искате да му кажа? — попита той най-накрая.
Ваялид изпъшка. Трябваше да се сети, че балът щеше да бъде в хотел „Уиндзор“. Джеф нямаше да бъде тук, за да я види, но останалите членове на семейството несъмнено щяха да присъстват.
— Не ме интересува колко младежи искат да танцуват с теб. Днес си с мен — каза Харви и я потупа по ръката. — Можеш да забравиш какво каза Елеонор. Няма да си загубя времето тази вечер в търсене на пари за болницата.
Ваялид нямаше как да не се зарадва на комплимента. Харесваше Харви. Той беше точно типът мъж, който според повечето хора би бил подходящата партия за жена на нейната възраст. Но сърцето й вече беше отдадено на друг. Дори ако Джеф никога не отвърнеше на чувствата й, тя никога нямаше да може да се влюби в Харви.
— Моля те да не забравяш задълженията си към мен!
— Не съм забравил. Правя това за себе си. — Харви я хвана по-здраво под ръката. — Тази вечер
