смятам да се забавлявам.
Вечер, от която тя толкова се страхуваше. Съмняваше се, че в обществото биха се отнесли по-добре с нея, ако я видеха с Харви вместо с Джеф.
Изобщо не й се искаше да слезе от файтона. Беше облякла най-хубавата си рокля, но дори допълнението от брошка и шал не можеше да скрие, че това не беше бална дреха. Ваялид си представяше как останалите жени на бала ще я гледат със съжаление. Помоли се мислено Харви скоро да уреди спора около мината й, за да може да забогатее достатъчно, за да си купи поне една хубава рокля, преди да напусне Денвър. Не че очакваше да бъде поканена на друг бал.
— Изглежда, че всички са тук тази вечер — каза Харви, когато видя редицата от файтони зад тях.
Ваялид потисна желанието си да вдигне полите на роклята си и да се затича към училището колкото може по-бързо. Вместо това си пое дълбоко дъх, стъпи на тротоара и остави Харви да я придружи в сградата.
Хотелът вече беше препълнен. Целият долен етаж беше подреден като една огромна стая, където имаше места, на които хората можеха да седят, да си говорят или да се хранят. За онези, които искаха да танцуват, беше оставено голямо пространство. Един оркестър вече свиреше бавна мелодия, която Ваялид не можа да разпознае.
Само един поглед към жените в залата беше достатъчен на Ваялид, за да се увери, че половината от богатството на Запада се намираше тук тази вечер. Тя видя шапки с щраусови пера, които се поклащаха гордо; половината жени, изглежда, бяха намерили начин да включат норка, хермелин, самур или сребърна лисица в роклите си. Рокли от коприна, сатен и кадифе блестяха на светлината; бижута, струващи императорски откуп, красяха ушите, шиите и гърдите на жените на висшето общество в Денвър. Ваялид не видя нито едно познато лице.
— Добро събиране. — Харви държеше Ваялид близо до себе си, докато се движеше из салона, поздравяваше гостите и я представяше. Ваялид нямаше нищо против, че много малко хора изглеждаха заинтересовани да се запознаят с нея. Тя се надяваше след тази вечер никой да не помни лицето й, но в мига, в който оркестърът засвири една популярна танцова мелодия, тази надежда се изпари.
От няколко различни посоки към нея се приближиха мъже, които я поканиха да танцува с тях. Беше толкова удивена, че загуби дар слово, но за нейно щастие Харви отклони всички покани.
— Аз доведох дамата и смятам да танцувам първия танц с нея. Дори първите няколко, ако трябва да бъда точен.
Харви не можеше да танцува, а Ваялид не беше по-добра от него. Тя му обясни, че повечето хора в Нова Англия не одобряват танците. Харви само се разсмя и я поведе за втория танц. След това я предаде на кавалерите, които подбираше внимателно.
Ваялид се усмихна вътрешно, когато осъзна, че всичките бяха или твърде млади за нея, или толкова стари, че можеха да й бъдат дядовци. Използва пристигането на Роуз и Джордж като извинение да се оттегли от дансинга. Ваялид изпита огромна благодарност, когато Роуз я поздрави като стара приятелка.
— Радвам се, че те виждам — прошепна Роуз. — Ти си първото познато лице.
— И при мен е същото. — Изобщо нямаше да съм тук, ако госпожица Сетъл не ме беше принудила да дойда на нейното място.
Харви и Джордж се заприказваха и след малко Дейзи Рандолф също дойде да поздрави Ваялид и това я накара да се почувства по-добре. Роуз беше облечена в много красива рокля, но Дейзи беше облечена в рокля още по-проста от тази на Ваялид.
— Айрис и Монти ще дойдат след малко — каза Дейзи на Роуз и се разсмя. — Тя все още не може да реши коя рокля да облече. Монти не може да реши коя му харесва най-много.
— Каквото и да облече, все ще бъде красива — каза Ваялид.
— Не повече от теб — намеси се Харви.
— Почакай, докато я видиш — отвърна Ваялид.
Айрис се появи след няколко минути, облечена в бяла копринена рокля, бродирана със стотици перли. Великолепен комплект сапфири, подбрани според цвета на очите й, блестяха върху гърдите и ушите й. Лицето й беше все така красиво, както винаги, но очите на всички в залата бяха привлечени от косата й. Увита около главата й и задържана от няколко украсени със сапфири игли, тя караше всички останали жени да изглеждат незначителни.
— Никога не съм виждала подобна прическа — каза на висок глас Роуз.
— Косата на Ваялид е също толкова красива — каза Харви.
Ваялид знаеше, че той не го мислеше наистина — никой не можеше да си помисли нещо такова, след като бе видял Айрис, но комплиментът я накара да се усмихне от удоволствие. Тя се зачуди какво ли би казал Джеф. Той може и да предпочиташе Ваялид, но щеше да признае, че красотата на Айрис няма равна на себе си.
— Досега бях напълно доволна от себе си — каза Роуз на Айрис, докато я поздравяваше с целувка. — Ти обаче ме караш да се чувствам абсолютно невзрачна.
— Страхотна е, нали? — каза Монти, който изглеждаше, сякаш щеше да се пръсне от гордост.
— Сигурна съм, че е най-красивата жена в Колорадо — каза Роуз. — А сега я махни от погледа ми, за да не изпадна в депресия. Джордж, ела да танцуваш с мен и ми кажи колко съм красива.
Джордж хвана жена си за ръката.
— Знаеш, че винаги съм го мислил.
— Знам — усмихна му се Роуз, — но ми е по-лесно да го повярвам, когато Айрис я няма.
— Точно така — каза Айрис с престорен гняв. — Накарай ме да се почувствам чумава.
— Ела да танцуваш с мен — каза Монти. — Ще ти шепна сладки глупости.
— По-вероятно е да ме захапеш и да ме накараш да изпищя — отвърна жена му и се изчерви от удоволствие.
— Идеята не е лоша — каза Монти и отведе съпругата си.
— Защо не танцуваш с Дейзи? — обърна се Ваялид към Харви. — Имам нужда от малко време да си поема дъх.
— Благодаря, но аз чакам Тейлър — отвърна Дейзи, — въпреки че може би ще ми се наложи да го измъкна от кухнята. Ще повярвате ли, ако ви кажа, че той опитва сосове и наднича в печките, облечен в колосана риза и фрак?
Следващият един час беше доста приятен за Ваялид. Харви се оказа внимателен кавалер и приятен събеседник — освен когато тя се опита да говори с него за мината си.
— Винаги оставям работата в кабинета си. Тази вечер е време за забавления.
Когато не танцуваше, Ваялид беше при семейство Рандолф. Постепенно настроението й се подобри. Невъзможно й беше да не бъде весела в присъствието на Монти и Айрис. Тейлър най-после се измъкна от кухнята й отиде при жена си. На Ваялид не й беше необходимо много време, за да разбере, че и трите двойки Рандолф бяха безнадеждно влюбени. Фърн и Медисън също не правеха изключение. Той беше останал вкъщи, защото Фърн не можеше да присъства на бала.
Мъжете Рандолф очевидно бяха добри съпрузи, стига човек да намереше подходящия ключ за сърцата им. Ваялид се запита дали някога щеше да намери ключа към сърцето на Джеф. Почувствала се малко тъжна от всичкото това щастие около нея, тя се извини, за да отиде до дамския салон.
Първият човек, когото Джеф видя, когато влезе в хотела беше Филип Рабин. Ако не беше сигурен в противното, беше готов да се закълне, че Филип го очакваше.
— Не си облечен за бал — каза Филип, без да прикрива неприязънта си към Джеф. — Може би си мислиш, че парите ти са достатъчно. — Филип погледна към празния ръкав на Джеф. — От друга страна, предполагам, че дори и парите ти не могат да компенсират този празен ръкав.
Джеф сви ръка в юмрук и Филип не пропусна да забележи това.
— Иска ти се да ме удариш, нали? — подразни го Рабин. — Но дори ако разбиеш лицето ми, няма да промениш факта, че си сакат и ще си останеш такъв до края на живота си. Никога няма да можеш да накараш една жена да танцува с теб.
До този момент Джеф никога не бе разбирал пристъпите на ярост, в които бе изпадал баща му. Сега
