даваше сили на Джеф. Той щеше да се опита — трябваше да се опита, — но имаше нужда от помощта на Ваялид. Сам нямаше да успее да се справи.
Това беше единствената му възможност и той не смяташе да я пропуска. Но това не беше просто възможност да се освободи от един демон, който беше владял над живота му и беше разрушил всичките му надежди през последните двайсет години. Това беше единствената му възможност да се ожени за жената, която обичаше, единствената, която някога бе обичал. На Джеф не му се налагаше да решава кое е по- важно за него. Невъзможно беше да получи едното без другото.
— Ще те питам днес, утре, вдругиден, всеки ден, докато не кажеш да!
— Сигурен ли си, че можеш да се изправиш пред хората, да не споменавам семейството ти, и да им кажеш, че се жениш за севернячка след всичко, което си казвал за янките?
— Да те загубя, ще бъде много по-лошо.
— Продължавай да ми говориш такива неща и може да не те карам да чакаш цяла седмица.
— Ела тук.
Когато Ваялид се приближи и обви ръце около него. Джеф я придърпа близо до себе си. Не можеше да не се удиви колко различно се чувстваше сега в сравнение с Луиз. Джеф никога не се бе приближавал толкова до никого. Винаги се бе държал на разстояние — физически, умствено и емоционално. В този момент обаче му се искаше да бъде колкото се може по-близо до Ваялид. Това бе нещо, което бе искал в продължение на години, още преди да загуби ръката си. Понякога му се бе струвало, че да си върне ръката ще бъде по-лесно.
Всичко се бе променило. Сега ръката му липсваше, но по нов начин. Странно беше да държи Ваялид само с една ръка, въпреки че физически тя беше възможно най-близо до него. Съзнанието, че може да държи любимата си, да я притиска толкова силно до себе си, че почти да я смаже в прегръдките си, му даваше някаква невероятна радост.
Джеф бе виждал братята си да правят това. Понякога дори се чудеше как Айрис оцеляваше след мечешките прегръдки на Монти. Джеф реши, че ще трябва да намери друг начин да направи близостта си с Ваялид особена. Не искаше никога повече да завижда на никого. Имаше Ваялид и това беше повече, отколкото имаха другите.
— Да се любиш с еднорък мъж няма да е лесно. — Повечето жени очакват мъжът да върши всичко. Ти обаче ще трябва да ми помогнеш.
Ваялид придърпа лицето му към своето и го целуна.
— Винаги съм смятала, че за любовта са нужни двама.
Ваялид знаеше, че рискува много. Не че не вярваше, че Джеф я обича. Напротив. След всичко, което й бе наговорил за янките, едва ли щеше да я последва в Лидвил, ако не я обичаше. Рискуваше, защото залагаше на предположението, че Джеф можеше да се влюби като всеки нормален мъж. Липсата на ръката му не я тревожеше. През повечето време дори не мислеше за това. Празният ръкав беше част от Джеф, също като усмивката и мускулите му.
Но тя беше достатъчно голяма егоистка, за да не иска да се омъжи за страховете на Джеф. Искаше й се той да ги преодолее, повече заради самия него, отколкото заради нея. Той никога нямаше да забрави напълно за липсващата си ръка. Тя щеше да ограничава някои от нещата, които вършеше, и да забавя други. Понякога Джеф щеше да има нужда от помощ. Ваялид можеше да приеме всичко това, но не знаеше дали той щеше да го приеме. Ако Джеф успееше да се справи, щеше да се превърне в нов човек — в човека, когото Еси обожаваше и за когото Ваялид знаеше, че съществува, но е скрит дълбоко в душата му.
Целувките на Джеф объркаха мислите й. Обичаше да го целува и се зачуди защо те й доставяха повече удоволствие от целувките на Нейтън. Целувките на Нейтън не бяха по-различни от тези на Джеф, но ефектът изобщо не можеше да се сравнява.
Целувките на Нейтън не предизвикваха никаква реакция от нейна страна. Целувките на Джеф я оставяха трепереща и желаеща още. Докосването на Нейтън беше приятелско и успокояващо. Докосването на Джеф събуждаше у нея силно желание. Ласките на Нейтън я караха да се чуди кога трябваше да започне магията. Ласките на Джеф буквално я преобразяваха.
Ваялид отметна глава на една страна, за да може Джеф да целуне врата й и да захапе ухото й. Когато усети топлия му дъх, по гърба й преминаха тръпки. Никога не бе осъзнавала, че е толкова чувствителна. Когато езикът му проследи контурите на ухото й, Ваялид си помисли, че ще се разтопи.
Знаеше, че Джеф е едър и мускулест мъж, но никога не бе осъзнавала колко едър и колко мускулест беше той в действителност. Ръцете й не можеха да го обвият около гърдите. Едва успяваше да се концентрира върху усещанията, които Джеф предизвикваше, като си играеше с ухото й, но усети, че гърдите й стават по-чувствителни на мястото, на което се опираха в неговите.
Без да спира да я гали, Джеф започна да сваля иглите от косата й една по една и да ги пуска на пода. След всяка свалена игла Ваялид се чувстваше все по-спокойна и изпитваше все по-голямо желание да изучи тялото на Джеф. Разкопча ризата му и плъзна ръка под плата.
Докосването до гърдите му беше като докосване на мека стомана с красиви като на статуя очертания. Ваялид бе докосвала баща си и брат си много пъти, без да се замисля. В този момент обаче сетивата й бяха толкова изострени, че тя можеше да нарисува всеки квадратен сантиметър, който бе докоснала. Пръстите й напипаха зърното на Джеф и тя усети как тялото му се напряга. Започна да го гали и с удивление усети как то се втвърди под пръстите й. Незабавната реакция на собствените й зърна я удиви също толкова.
Джеф пусна и последната игла на пода и започна нежно да гали основата на врата й. Никой мъж не я беше виждал с пусната коса още от детството й. Никой мъж не бе галил тила й, докато Ваялид не се бе почувствала вцепенена и същевременно възбудена.
Ваялид харесваше усещането, което предизвикваше допирът на пръстите на Джеф до кожата й. Целувките му й харесваха още повече. Устните му бяха топли и меки. Натискът им върху нейните беше нежен. Тя му отговори, като захапа устната му и той изпъшка от удоволствие.
Ваялид усети ръцете на Джеф да се плъзгат по гърба й. Той започна да разкопчава роклята й. Тя обви ръце около шията му и след всяко разкопчано копче го целуваше по врата, ухото, устата. Джеф прокара пръсти по голата кожа на раменете й, след което нежно свали роклята от раменете й и устните му започнаха да обсипват с целувки чувствителната й кожа.
Ваялид разхлаби вратовръзката му и отвори ризата му. Копнееше да гали тялото му още от онази сутрин, когато го беше видяла да тренира. Вече не й стигаше само да го докосва. Искаше й се да го гледа, да го вкусва, да го абсорбира в себе си, докато похотта, която бе измъчвала тялото й толкова дълго, не бъде задоволена. Свали сакото му и го остави да падне на пода, след което издърпа ризата над раменете му.
Най-накрая прекрасното му тяло и великолепните му гърди бяха нейни и тя можеше да ги гали и целува. Ваялид покри гърдите на Джеф с целувки. След това уви ръце около него и склони глава върху гърдите му.
Той миришеше на подправки и мента. Баща й и брат й не бяха използвали аромати за тяло, но на нея й харесваше. Вдъхваше дълбоко миризмата на мъжко животно, която се смесваше с аромата на одеколона. Притиснала ухо до гърдите на Джеф, Ваялид чуваше туптенето на сърцето му, чувстваше как кръвта пулсира във вените му. Струваше й се, че държи затворена в бутилка светкавица.
На Ваялид все още й беше трудно да повярва, че прегръща Джеф Рандолф. Гол до кръста, обектът на сънищата й беше в прегръдките й и тя можеше да прави с него каквото си иска. А всичко, което искаше, бе да го прегръща, да се радва, че го има — не че някога щеше да го притежава изцяло. Дори и в този момент от него се излъчваше енергия, която показваше, че никой смъртен няма да може да притежава Джеф Рандолф. Необходима беше само една искра, за да избухне тази енергия, и Ваялид се зачуди дали Джеф щеше да бъде същият, ако това се случеше.
— Искам да видя лицето ти. — Джеф хвана брадичката й с ръка и отмести косата от лицето й с отрязаната си ръка. — Казвал ли съм ти, че си красива? — Когато Ваялид поклати глава, той каза: — Банкерите трябва да бъдат наблюдателни и никога да не пропускат и най-малката подробност.
— Можеш да започнеш да поправяш старите си пропуски веднага. — Тя му се усмихна. Ваялид знаеше, че усмивката й е глупава, усмивка на жена, която има всичко, което й трябва, за да бъде щастлива и не се интересува кой знае за това. — Мисля, че мога да ти отделя няколко минути, за да те изслушам. Но ще
