трябва да побързаш, защото имам по-важни неща в графика си.
— Красива си. Помислих си го още първия път, когато те видях, но не си позволих да го призная. Казвах си, че косата ти е твърде тъмна, че дрехите ти са твърде екстравагантни, че очите ти са твърде сини. Казвах си всичко, освен че харесвах как изглеждаш и че можех да стоя с часове и да те гледам.
Ваялид не можа да се сдържи да не се разсмее.
— Караш ме да се чувствам като птичка, наблюдавана от орнитолог.
Джеф я целуна леко по устните.
— Ти си птичка от най-редкия вид — северняшка лястовичка, която успя да стопи пластовете от омраза, зад които се бях скрил в продължение на толкова много години.
— Предпочитам да съм червеношийка или кос. Поне ме повиши в кардинал.
— Кардиналите нямат устни, каквито обичам да целувам.
— Струва ми се, че едва ли е твърде удобно да целуваш човка, особено когато в нея има червей.
Джеф я стисна по-здраво и я преметна по гръб върху ръката си.
— Не се подигравай с мен, жено — каза той с престорен гняв. — Ще правя с теб каквото си поискам.
— Чудех се кога ли ще стигнеш до това.
— По дяволите! — каза Джеф, докато я държеше на метър над пода. — Точно сега ми се иска да имах две ръце.
— И какво щеше да направиш, ако ги имаше? — попита Ваялид, която изобщо не се притесняваше от положението си, защото знаеше, че Джеф е твърде силен, за да я остави да падне на земята.
— Щях да отворя ризата ти, докато още си беззащитна.
Ваялид свали горната част на роклята си и развърза връзките на ризата си.
— Така ли?
Насмешката беше изчезнала от очите на Джеф и на нейно място се бе появила топла светлина.
— След това щях да я разтворя така, че да виждам гърдите ти.
Ваялид разтвори ризата си колкото можеше.
— Това достатъчно ли е?
В отговор Джеф наведе глава и целуна меките хълмове на гърдите й. Ваялид си помисли, че ще припадне. Единственото, което успя да направи, бе да обвие ръце около врата на Джеф. Чувстваше се напълно загубила контрол и оставена само на неговата милост.
Джеф прошепна в ухото й:
— Иска ми се да те занеса до спалнята, но се страхувам, че ще се наложи да отидеш до там сама.
Когато Джеф я изправи, кръвта нахлу в главата й и й се зави свят. Джеф я издърпа на крака. Тя се облегна на него и двамата отидоха в спалнята. Може и да имаше нещо, с което Джеф не можеше да се справи, но свалянето на роклята й не беше едно от тях. Свалянето на ризата й също не се оказа трудно за него.
— А сега и чорапите.
Ваялид свали чорапите си, като през цялото време не изпускаше от поглед Джеф. Тя се гордееше с краката си, които бяха стройни и добре оформени. Джеф посегна да свали ризата й.
— Не преди да ме оставиш да те съблека — спря го тя.
Ваялид бе събличала баща си и брат си, но свалянето на дрехите на Джеф беше съвсем ново преживяване. Тялото му беше младо, силно и много възбудено. Знаеше това и пръстите й не бяха толкова сръчни в изпълнението на познатите действия. Проблемът не беше в ризата му, а в панталоните. Постоянно си спомняше за тесните панталонки, които бе носил по време на тренировката си. Панталоните му тази вечер изобщо не приличаха на онези, но не бяха в състояние да прикрият възбудата му. Двамата стояха и се гледаха — Ваялид по риза, а Джеф по шорти.
— Никога не съм ти казвала, че си красив — прошепна тя. — Помислих си го още първия път, когато те видях. Не знаех обаче колко красив си в действителност до сутринта, когато те видях да тренираш.
Джеф свали ризата от едното й рамо.
— Ти беше ужасена и едва чакаше да избягаш.
— Ужасена бях от начина, по който ми въздейства видът ти. — Тя развърза шортите му.
— А как ти въздейства сега? — попита той, докато сваляше ризата от другото й рамо. Дрехата се плъзна по тялото й и падна на пода.
— По същия начин. — Възелът на шортите му се развърза и след леко дръпване те също се озоваха на пода.
— И как точно? — Пръстът му премина по линията на брадичката й, през устните й, надолу по врата й, по рамото й и стигна до втвърденото зърно на гръдта й.
— Имам чувството, че цялото ми тяло е в пламъци и всеки момент ще изгоря.
— Това няма да ми хареса.
Пръстът на Джеф обикаляше около зърното на гръдта й и тя усещаше сладка болка.
— Най-странното чувство е в стомаха ми — каза Ваялид. — Сякаш някаква слабост излиза оттам и се разлива по всички части на тялото ми. Мускулите ми треперят. Едва се държа на краката си.
— Тогава да легнем.
Легнаха един до друг, но Ваялид не усети слабостта й да намалява. Единствено усещанията, които Джеф предизвикваше, като милваше гърдите й, я караха да забрави за ерекцията му на бедрото й.
Когато горещият му език докосна гърдите й, тя забрави за всичко друго. С пръсти и език той започна да измъчва едното й зърно, докато не я накара да изпъшка от удоволствие. Ваялид не можеше да лежи неподвижно. Прокара ръка по раменете на Джеф, по гърба му, по врата му, като натискаше плътта все по- силно.
Ваялид изпита разочарование, когато устните на Джеф оставиха гърдите й, но напрежението се върна веднага щом той започна да полага целувки по стомаха й надолу към пъпа. Подразни пъпа й с език, след което се премести към едното й бедро. Ваялид усети как тялото й неволно се напряга. Опита да се отпусне, но се оказа невъзможно. Знаеше какво ще последва сега, но се оказа, че греши.
Джеф взе едната й ръка и започна да целува дланта й. След това отново се върна към гърдите й, но този път взе зърното й между зъбите си и го дръпна нежно. Ваялид подскочи. Вълна от удоволствие се разля по тялото й. Миг по-късно тя осъзна, че ръката му се намира между бедрата й. Преди тялото й да реагира, той вече бе навлязъл в нея.
Ваялид едва не падна от леглото. Знаеше какво трябва да очаква, но не бе и предполагала какъв ще бъде ефектът. Джеф, изглежда, бе намерил някакво ужасно чувствително място и скоро цялото й тяло трепереше. Ваялид забрави за целувките на Джеф по гърдите си. Единственото, за което можеше да мисли, бе какво й правеше ръката му.
Пулсиращи вълни на удоволствие започнаха да преминават през нея и я отнасяха. Вълните ставаха все по-силни и по-високи, по-дълбоки и по-дълги. Тя стенеше и се гърчеше, а Джеф не спираше да я докосва. Последва още една конвулсивна вълна и внезапно напрежението спадна и след малко съвсем изчезна.
Необходими й бяха няколко минути, за да възстанови нормалното си дишане. Погледна към Джеф и видя, че той й се усмихва.
— Какво ми направи? — попита тя, когато си възвърна говора.
— Някой ден ще ти кажа. Сега стигнахме до частта, в която ще трябва да ми помагаш.
Ваялид се зачуди какво ли повече можеше да се случи след онова, което бе преживяла току-що.
— Какво искаш да правя?
— Първо искам да ме докосваш. — Внимавай — посъветва я той, когато тя побърза да се изправи в леглото. — Трябва да бъдеш много нежна.
— Защо?
— И това ще ти го обясня някой ден.
— Оставяш твърде много обяснения за после.
Джеф се усмихна уморено.
— Не мога да се справя с всичко само за един ден.
Тя го докосна. Беше едновременно твърд, топъл и мек.
— Много внимателно обвий ръка около мен.
