Пит изпи още две чаши уиски, една след друга. Джеф усещаше, че Колфакс иска да му каже нещо, но предпазливостта го караше да мълчи.
— Човек би предположил, че Харлан и Чапман ще се държат любезно, след като съм работил в тяхната мина.
— По-вероятно е да те изхвърлят.
— Защо? — попита Джеф. Гласът му беше изпълнен с недоверие.
— Тези копелета биха обрали собствената си майка, ако имаха такава възможност! — Когато осъзна, че е говорил твърде високо, Пит се огледа нервно наоколо, сякаш беше готов да скочи от мястото си и да си тръгне, преди да е изтърсил още нещо.
Джеф се престори, че отпива голяма глътка от бирата си. В следващия момент, в който миньорът отвърнеше поглед, щеше да излее още малко от бирата си на пода.
— Може би трябва да видя дали мога да намеря работа в „Малкия Джони“ — каза Джеф, като се опитваше да говори с пиян глас. — Ели Гудуин е добър човек.
— Ели е мъртъв, а мината се изчерпа. — Пит изпи още едно уиски. Джеф усещаше, че събеседникът му става все по-непредпазлив. — Послушай съвета ми и се махни оттук. В противен случай детето на жена ти може да остане без баща.
— Това е странно. — Една мина забогатява точно когато другата се изчерпва, собствениците на едната забогатяват точно когато собственикът на другата умира.
— Не е чак толкова странно, колкото си мислиш.
— Какъв начин?
Пит заговори по-тихо.
— Не съм сигурен. Преди работех за Харлан и Чапман. „Сребърна вълна“ беше изчерпана. Те се опитваха да я продадат, но никой не я искаше. „Малкият Джони“ също беше изчерпана. Хората твърдяха, че Ели Гудуин е луд, щом е решил да я купи. Но само след месец Ели започна да разправя на всички, че е попаднал на голяма жила. Внезапно Харлан и Чапман ме уволниха заедно с всички, които работеха за тях. Казаха, че нямат повече пари и не можели да си позволят да разработват изтощена мина. Не беше минала и една седмица, когато чух, че Ели Гудуин е претърпял злополука. Харлан и Чапман го намерили под срутването. Казаха, че не са намерили никакво сребро. Според тях Ели се опитвал да осоли мината, за да я продаде. Междувременно някой подаде иска за „Малкия Джони“. Някой извън града. Роднините на Ели не са оттук. Затова мината остана затворена. Ако някой не я купи, тя ще си остане затворена доста дълго. Тогава „Сребърна вълна̀“ започна да вади сребро отново. — Пит наведе глава, докато устните му се доближиха до ухото на Джеф. — Странно нещо. Никой освен Харлан и Чапман не работи в „Сребърна вълна̀“. Ако наемат старите работници, ще вадят много повече руда, но те не ни искат.
— Пробили ли са нова шахта?
— Казаха, че са намерили нова жила в един от старите тунели.
— Никой ли не се е запитал как така успехът им е съвпаднал с провала на „Малкия Джони“? — поинтересува се Джеф.
Пит му даде знак да говори по-тихо.
— За такива въпроси тук убиват. В тези мини стават много загадъчни неща.
— Но ти си се питал, нали?
Пит кимна.
— Да, но предполагам, че нищо не може да се каже със сигурност, ако не се влезе в „Малкия Джони“.
— Или в „Сребърната вълна̀“.
— Невъзможно е. Харлан и Чапман не излизат от мината. Те дори спят там.
— Мислиш ли, че вадят сребро от „Малкия Джони“ и го използват, за да осолят „Сребърна вълна̀“?
— Така мислех отначало, но един път отидох и ги наблюдавах цяла нощ. Никой не се приближи до „Малкия Джони“ и въпреки това на следващия ден те извадиха сребро.
Джеф никога не беше влизал в мина, но му се струваше, че единственото обяснение за внезапния обрат на съдбата беше, че тунелите в двете мини се бяха срещнали. Харлан и Чапман вадеха рудата от „Малкия Джони“ през тунелите на „Сребърна вълна̀“.
— Можеш ли да ме вкараш в „Малкия Джони“?
— И за какво ти е да ходиш там? — поинтересува се Колфакс.
— Трябват ми пари. С тази ръка не мога да работя. Ако успея да разбера какво правят онези двамата, може би ще ми платят, за да не казвам на никого.
— Аз на твое място не бих ги закачал. Пък и тази мина не е безопасна. Част от нея се срути върху Ели. Срутването беше толкова лошо, че те дори не извадиха тялото му.
— Някой друг пострада ли?
— Той работеше сам. Харлан и Чапман заявиха, че минавали край шахтата, когато чули експлозия. Слезли долу. Всички решиха, че са герои щом са влезли вътре.
Джеф знаеше, че трябва да влезе в тази мина. Каквото и да се правеше там, тайната беше скрита под земята.
— Ще ми помогнеш ли?
— Сигурно си полудял!
— Трябва да разбера.
— Защо си толкова любопитен, по дяволите? Може да загинеш.
— Без ръка все едно съм мъртъв. — Трябва да поема този риск.
Миньорът се замисли.
— Мразя онези копелета. Те правят нещо гадно и успяват да се измъкнат. Ще ти помогна, но няма да сляза с теб долу. Ще дойда до асансьора. След това оставаш сам.
— Имаш ли инструменти, които можеш да ми заемеш?
— В мината има предостатъчно. Никой няма да забележи, че липсват.
Ваялид се обърна на другата страна и протегна ръка към Джеф. Бяха й необходими няколко секунди, за да осъзнае, че него го нямаше в леглото. Събуди се изведнъж и седна в леглото. Защо Джеф беше изчезнал, без да й каже нищо? И къде беше отишъл?
Към шахтата беше закована табела:
— Сложиха табелата след смъртта на Ели — обясни Колфакс. — Казаха, че ще оставят, докато бъде уреден спорът около собствеността.
На Джеф не му харесваше свиването, което усещаше в стомаха си. По време на войната изпитваше същото, когато трябваше да се изправя срещу врага, но тогава поне се беше сражавал през деня. Слизането в почти трийсетметров тунел през нощта беше нещо съвсем различно.
За първи път на Джеф не му прилоша от думите на баща му. Страхуваше се, защото се бе изправил пред неизвестното. Никога през живота си не беше слизал под земята. Някой може би вече беше извършил едно убийство. Ставаше дума за голямо богатство.
Но Джеф не смяташе да се отказва. Отговорите на въпросите му се намираха в мината. Ако единственият начин да ги научи беше да влезе в шахтата, щеше да влезе. Не беше необходимо да му харесва да го прави.
— Ще те спусна до дъното — каза Пит. — Ще ти бъде по-лесно да намериш другите тунели, ако се вдигаш нагоре, вместо да слизаш надолу.
