— Как ще ти дам знак, когато бъда готов да се кача на друго ниво или когато е време да спра?
— На въжето има маркери за различните тунели. Ако искаш да отидеш нагоре или надолу, използвай звънеца. Едно позвъняване е за нагоре, а две за надолу. И внимавай, като се качваш в кофата. Мнозина са я преобръщали и са разбивали глави в дъното на шахтата.
Джеф се качи внимателно в кофата. Беше се въоръжил с един джоб свещи, кутия кибрит и кирка.
— Лебедката е шумна. — Ако спра внезапно, това означава, че някой е станал твърде любопитен.
Лебедката скърцаше и стенеше. Джеф се надяваше, че въжето ще издържи. Реши, че слизането в мина не беше нещо, което би повторил в скоро време. Докато голямата метална кофа се спускаше надолу, той държеше запалена свещ и оглеждаше стените на шахтата. На места грубият камък беше подсилен с дървени греди за предпазване от срутване. Джеф щеше да се чувства по-добре, ако собствениците бяха използвали три-четири пъти повече дървен материал за подпорите.
Докато слизаше надолу, Джеф мина покрай три тунела, отдалечени на около девет метра един от друг. Край единия му се стори, че долавя воня на фекалии, но си каза, че това е невъзможно. В този тунел вероятно живееше някакво животно, тъй като миризмата беше твърде силна.
Кофата намали скоростта си и Джеф се приготви за спиране. Въпреки че го очакваше, ударът го хвърли към едната страна на кофата и той едва успя да се предпази. Облекчен, че вече се намира на дъното, Джеф се измъкна и огледа набързо тунелите, които вървяха в противоположни посоки. Той вече си беше съставил система за номерирането им, за да не се изгуби. Джеф надраска една цифра пред входа на първия тунел и влезе в него.
Джеф гледаше тъмното петно на земята пред себе си. Беше сигурен, че това е кръв. Тръгна бавно напред по тунела, като се навеждаше на местата, където таванът беше по-нисък. Тук нямаше подпорни греди и това го правеше неспокоен. След малко започна да усеща някаква неприятна миризма. В края на тунела имаше камара от камъни. Това очевидно беше мястото на срутването.
Джеф задържа дишането си, за да не повърне. Трябваше да премести част от камъните, за да провери дали подозренията му бяха оправдани.
Половин час по-късно Джеф успя да разкрие трупа на мъж. Студът и влагата в тунела бяха забавили разлагането на тялото, но въпреки това Джеф повърна два пъти. Нямаше начин да премести тялото, така че трябваше да намери нещо, по което да го разпознае. Въпреки че стомахът му се бунтуваше от вонята, Джеф претърси дрехите на мъжа и намери портфейла му.
Трупът беше на Ели Гудуин. Беше убит вероятно на мястото, на което Джеф за първи път бе забелязал кръв. На Джеф му се стори, че чува лекото скърцане на лебедката, но му се гадеше толкова много, че не можеше да мисли за друго, освен как по-бързо да свърши и да излезе от мината. Продължи да търси из дрехите на Ели, но не намери нищо.
Джеф повърна отново. С надеждата, че стомахът му щеше да издържи, докато излезеше извън обсега на вонята, той тръгна назад по тунела. Трябваше да се погрижи чичото на Ваялид да бъде погребан както подобава, но точно сега беше добре да се отдалечи колкото можеше повече от трупа.
— Казах ти, че чух лебедката — каза единият мъж. — Мога да позная този звук дори насън.
— Че кой може да е влязъл в мината? Всички мислят, че тя всеки момент ще се срути.
— Не знам, но трябва да се погрижим той никога да не се върне.
Двамата се приближиха тихо, като използваха различните сгради, бараки и разхвърляни уреди, за прикритие.
— Онзи там е Колфакс. — Какво търси той тук, по дяволите?
— Не знам, но той открай време си търси белята. — Вторият вдигна едно тежко дърво. — Това ще му бъде за последен път.
— Ед, недей…
— Тихо! — На Ед му беше необходима не повече от една минута, за да се промъкне зад Колфакс и да го удари с дървото по главата. Наложи се Ед да го дръпне назад, за да не падне в шахтата.
— Вдигни кофата — каза Ед. Лебедката заскърца. След няколко минути кофата се появи на повърхността. — Помогни ми — нареди Ед на другаря си.
Двамата вдигнаха тялото на Колфакс и го хвърлиха в шахтата. Приглушено тупване ги извести, че трупът се е ударил в дъното.
— Никой няма да забележи, че Колфакс го няма.
— Ами онзи, който е там долу?
— Ако някой случайно се сети за него, няма да знае къде да го потърси.
Когато Джеф стигна до шахтата, забеляза, че кофата я нямаше. Кой я беше вдигнал и защо? Той се втренчи в празното пространство над главата си, докато обмисляше. Намираше се на дъното на някаква мина и нямаше как да излезе от нея.
Изведнъж нещо тежко се стовари върху него и го повали на земята. Джеф изпусна свещта си и тя угасна. Той остана да лежи зашеметен върху студената, влажна скала, докато съзнанието му се проясни. Джеф опипа крайниците си. Нямаше нищо счупено. Топлата, лепкава течност в ръкава му показа, че отрязаната му ръка кървеше. Надяваше се, че кръвоизливът не е сериозен.
Извади няколко свещи от джоба си, докато намери една, която не беше счупена. Хвана я между коленете си, драсна една клечка върху пода на шахтата и запали свещта. След това я вдигна над главата си. Трупът на Пит Колфакс лежеше на няколко сантиметра от него с разбита глава.
Когато възстанови силите си, той се оттегли малко по-навътре в тунела. След това спои три свещи с разтопен восък, постави ги в полукръг и се облегна на стената на тунела. Стената беше груба и студена, но той не обърна внимание на това. Трябваше да мисли. Никой не знаеше, че Джеф се намира в шахтата. Никой нямаше да дойде да го потърси. Единствено Ваялид щеше да забележи, че го няма, но той не й беше казал къде отива. Надяваше се, че тя няма да реши, че я е изоставил след една любовна нощ. Надяваше се, че тя ще организира издирването му.
Когато се събуди и видя, че Джеф го няма, Ваялид се разтревожи. Часовете минаваха и тревогата й растеше. Не си помисли, че Джеф я е напуснал. Ако беше решил, че е направил грешка, щеше да й го каже. Не беше най-тактичният човек на света, но не беше и страхливец.
Ваялид обаче не можеше да повярва, че Джеф я е напуснал. Спомняше си как се бе чувствала миналата нощ и знаеше, че и Джеф се бе чувствал по същия начин. След тази нощ никога не би я напуснал. Пък и беше оставил всичките си дрехи в апартамента. Дори парите му бяха все още в джобовете му. С него се бе случило нещо, което му беше попречило да се върне или да изпрати съобщение.
Веднъж стигнала до този извод, Ваялид бе обзета от най-различни страхове. Кой би искал да попречи на Джеф да се прибере? Защо? Как? Тя не искаше да знае отговора на последния си въпрос, тъй като той я караше да си спомня за чичо си.
Но Ваялид беше уверена, че Джеф е още жив. Ако беше мъртъв, щеше да го усети. Трябваше да разбере какво се е случило с него. Прекара цял час в обмисляне и отхвърляне на възможности и най-накрая реши, че трябва да е отишъл в мините — или в онази, която смяташе да купи, или в нейната.
Но това не й помагаше много. Какво можеше да търси Джеф в мините посред нощ? Но Джеф едва ли беше тръгнал да търси адвокат посред нощ, а дори и да го беше направил, едва ли би останал при него дълго. Беше влиятелен човек и всички в Лидвил вероятно знаеха името му и щяха да направят всичко възможно, за да му угодят.
Трябваше да се добере до някаква информация и все трябваше да започне отнякъде. Ваялид знаеше къде се намираха канцелариите на адвокатите в града, тъй като беше минала по тази улица предишния ден.
Четвъртият адвокат, когото посети, имаше кабинет над „Банк ъф Лидвил“. Беше работил не само със семейство Рандолф, но и с Ели Гудуин и знаеше къде се намират и двете мини.
— Намират се една до друга на Фрейър Хил. Защо питате?
Ваялид не харесваше отношението на този човек. Той се държеше, сякаш тя си губеше времето, като
