различни от онова, което изпитваше към други привлекателни жени. В крайна сметка, Зак бе осъзнал, че не би могъл да забрави Лили дори когато тя напуснеше заведението му. Когато тя беше наоколо, той не можеше да мисли за друг човек.
Добре беше, че тя щеше да се премести в хотел „Палас“ само след няколко часа. В момента положението беше изпълнено с най-различни опасности.
Зак започна да събира нещата, които щеше да вземе със себе си в хотела, но промени решението си. Доди щеше да се събуди скоро. Лили можеше да се премести в нейното легло, а Зак щеше да се върне в своето. Така нямаше да му се наложи да ходи другаде и да дава обяснения на брат си.
Той щеше да спи на дивана. Едва ли щеше да прекара повече от три часа там.
Зак се съблече и внимателно прибра дрехите си в гардероба — мразеше измачканите дрехи, — след което облече един халат. В гардероба имаше одеяла и допълнителна възглавница.
В мига, в който Зак положи глава върху възглавницата, осъзна, че не му се спи. Мозъкът му искаше да повтаря постоянно събитията от изминалата нощ. Знаеше, че беше безсмислено. Само щеше да стане по- неспокоен и да не му позволи да заспи.
Той прибягна до способността си да се концентрира, на която се дължеше големият му успех в хазарта, и си наложи да изхвърли всички мисли от съзнанието си. След няколко минути вече спеше дълбоко.
Зак се събуди и откри, че през прозорците нахлува силната слънчева светлина. Беше забравил да спусне завесите. Зак затвори очи и изстена. Удивително беше колко ярко можеше да бъде слънцето в девет часа сутринта. Не можеше ли поне днес денят да бъде мъглив или дъждовен?
Слънчевата светлина, която го обливаше, не му позволяваше дори да си помисли, че може да заспи отново и Зак стана от дивана. Едва тогава осъзна къде беше спал и защо.
Хвърли един поглед към леглото. Лили все още спеше дълбоко. Добре, че не я чакаха никакви крави, защото в противен случай животните вече сигурно щяха да се чувстват твърде нещастни.
Той отиде до леглото и мигновено забрави за кравите и слънчевата светлина.
Не знаеше как беше възможно това, но Лили изглеждаше още по-невинна и уязвима, докато лежеше спокойно, отритнала чаршафа, отметнала ръце и крака. Освен това тя изглеждаше и много по- привлекателна. Долната й риза се беше надигнала и откриваше единия й крак до средата на бедрото.
Лили беше едно изключително съблазнително създание. Дори сега, когато Зак се беше събудил толкова рано, той се чувстваше неудобно корав. Очевидно най-разумното нещо беше да покрие Лили с чаршафа и да извика Доди да я измъкне от стаята и да я премести другаде.
Вместо това Зак се отпусна на единия край на леглото и докосна с показалец дланта на Лили.
Това беше незначителен жест, но реакцията на Зак се оказа невероятна. Цялото му същество сякаш се покри с игли. Той изпита непреодолимо желание да протегне ръце и да обладае тази жена, да я люби, докато тялото му спре да се втвърдява само от мисълта за нейната нежност и чистота.
Той отдръпна ръката си. Точно това беше причината, поради която Зак я принуждаваше да напусне „Малкото райско кътче“. Мъже като него щяха да я гледат и да си мислят само как да задоволят физическите си нужди. Зак беше уверен, че Лили щеше да бъде в състояние да задоволи тези нужди, но тя имаше нужда от много повече от това, много повече отколкото той или някой друг като него можеше да й даде.
Зак чу стъпки в коридора. Това сигурно беше Доди. Добре. Време беше Лили да бъде преместена в друга стая. Сега Зак се чувстваше ужасно уязвим и не беше сигурно колко дълго щеше да бъде в състояние да се владее.
Смътно дочу как стъпките стават все по-силни и по-забързани. Той се усмихна на себе си. Можеше да се обзаложи, че Доди също му нямаше доверие. Зак протегна ръка, за да спусне ризата на Лили надолу в мига, в който вратата се отвори с трясък и Сара Торагуд влетя в спалнята, последвана от господин Торагуд, Бела Холт, Доди и няколко от момичетата на Зак.
Зак никога не бе имал възможността да се запита как изглежда една тръгнала да търси отмъщение фурия, но вече не му беше необходимо да си задава този въпрос. Лицето на Сара Торагуд беше толкова червено и изкривено от гняв, че той дори не успя да я познае в първия момент.
— Прокажен! Плътско животно! Хванахме те в смърдящото ти леговище с пречупеното тяло на невинната ти плячка!
За първи път през живота си Зак не успя да продума нито дума.
— Сатаната ще погълне душата ти в ада! Той ще разкъса тялото ти с острите си нокти и ти ще изпиташ вечно мъчение!
Най-сетне Зак успя да си развърже езика.
— За какво си се разкрещяла, по дяволите?
— Винаги съм знаела, че сте пропаднал развратник, но никога не съм предполагала, че ще паднете толкова ниско, че да провалите това невинно момиче, което ви повери живота и тялото си.
— Ти си луда! — каза Зак. Той се обърна към Доди. — Ти знаеш ли за какво говори тази?
— Те смятат, че си спал с Лили — обясни му Доди. Очите й бяха твърди като гранит. — Направи ли го?
Погледът на Зак се спря първо на Доди, а след това върху Лили и нахълталите в стаята му хора.
— Те си мислят, че… — Той отново погледна към Лили. Тя спеше в неговото легло, облечена само в долната си риза. Самият той пък седеше до нея полуоблечен.
— Не, не съм спал с нея. Знам как изглежда всичко това отстрани, но нищо не се случи.
— Да не очаквате да повярвам, че вие, развратен, неморален, пропаднал, похотлив обезчестител на жени, не сте…
— Онова, което тя се опитва да каже — преведе му Доди, — е, че доказателствата говорят против теб.
— Прелъстител! Долен…
— Не ме интересува какво мислите — прекъсна я Зак, като се опитваше да не обръща внимание на жената на свещеника. — Не съм я докоснал с пръст. Ако съм искал да направя подобно нещо, можех да го направя много отдавна.
— А-ха! — изкрещя Сара Торагуд. — Вие се гордеете със способността си да прелъстявате, да…
— Не исках да ходя в хотел — каза Зак на Доди. — Реших, че ти ще се появиш само след два-три часа и ще можеш да я преместиш в твоята стая.
— Бях тръгнала насам, когато те връхлетяха върху ми.
— Точно навреме, за да ви хванем по средата на жестокото ви престъпление — заяви Сара Торагуд.
Лили се размърда. Зак не можеше да си обясни как тя не се беше събудила досега.
— Махнете се от очите й, преди да се е събудила — нареди му Сара. — Горкият паднал ангел ще бъде изпълнен с толкова голямо съжаление, че няма да иска да види човека, който е причинил нейното падение.
— Зак? — обади се Лили с полуотворени очи, като се опитваше да види какво става пред нея. Мозъкът й очевидно не можеше да й даде рационално обяснение защо всичките тези хора се намираха в спалнята на Зак. — Какво търсят всички тези хора тук?
Доди се втурна напред, за да покрие Лили.
— Дойдохме да те спасим от този пропаднал мъж — заяви Сара Торагуд. — Ние разбираме срама ти, споделяме болката ти, но няма да те оставим сама. Този мъж ще бъде накаран да си плати за стореното. Той ще…
Зак буквално се хвърли през стаята. Преди Сара Торагуд да успее да довърши изречението си, ръцете му я сграбчиха за гърлото. Ужасеният поглед на жената на свещеника показа, че тя се страхуваше, че Зак щеше да направи и с нея същото, което бе направил с Лили.
— Ако не искаш да направя нещо лошо на жена ти — изсъска той на свещеника, — ще я накараш да млъкне, преди Лили да е осъзнала какво говори тя. Не ме интересува какво мислите за мен — изсъска той на ужасената Сара, — но ако посмеете да изречете само още една думичка пред Лили, ще ви изхвърля през онзи прозорец.
Доди помагаше на Лили да облече един пеньоар, който бе дало едно от момичетата.
— Те дойдоха тук, за да се уверят, че няма да те задържа дълго — обърна се Зак към Лили. — Бела
