— Вие нахълтвате тук и ме обвинявате, че съм се възползвал от единствената жена, която не бих докоснал, дори ако животът ми зависеше от това, а се осмелявате да ме наричат вулгарен? Ако бях на ваше място, щях да хвърля един поглед на библията си. Струва ми се, че не я четете достатъчно внимателно.
— Той започва да говори все повече като влюбен — каза Доди.
— Ти мълчи! — тросна й се Зак. — Между другото, ти си уволнена. Събери си нещата и по пладне да те няма.
— Не можеш да уволниш Доди — възпротиви се Лили. — Кой ще управлява заведението, ако тя си отиде?
Доди се разсмя като човек, когото не го беше грижа, губи работата си.
— Целият този разговор е абсурден — заяви Зак. — Няма да се оженя за Лили и толкова. Пък и всички вие знаете също толкова добре, колкото и аз, че на нея не трябва да й се позволява да се омъжи за човек като мен. Баща й вероятно ще ме застреля.
— Знаем, че не си достоен за нея — каза Доди. — По това никой не спори.
— Аз го оспорвам — заяви Лили, но никой не й обърна внимание.
— Какво ще направите, за да решите проблема й? — поинтересува се свещеникът.
— Заведете я при брат ми Тайлър — отвърна Зак. — Той и Дейзи ще се справят.
— Смяташ ли да му кажеш какво си направил? — попита Доди.
— Нищо не съм направил! — изкрещя в отговор Зак.
— И как смяташ да обясниш всичко на Джордж, когато той разбере? — попита отново Доди.
— Няма да разбере.
— Ако Тайлър не му каже, аз ще го направя.
Тайлър щеше да каже на Джордж. Той сигурно нямаше да се съгласи да помогне на Лили, ако Зак не му разкажеше всичко. Тайлър си беше такъв по природа. А ако Джордж решеше, че Зак е съсипал една млада жена, без значение дали наистина беше направил нещо или не, брат му щеше да побеснее. Никой, нито дори Медисън, не приемаше южняшкото кавалерство по-сериозно от Джордж.
Някой щеше да каже и на Монти и Хен — те рано или късно научаваха всичко — и двамата щяха да дойдат да потърсят Зак. Зак не беше съвсем сигурен дали те първо щяха да го застрелят или да го пребият до смърт. Никога не беше разбирал близнаците, но знаеше, че бяха способни да го отведат пред олтара, дори ако се наложеше да го вържат.
— Не можете да принуждавате Лили да се омъжва за това чудовище — заяви госпожа Торагуд. — По- скоро би трябвало да й намерим някой почтен младеж.
— И още как — тросна се в отговор Зак. — И да я държите в капана на един брак без любов до края на живота й. Лили е добра, любезна и щедра. Тя има нужда от мъж като нея. В противен случай е все едно, че я омъжвате за онзи Йезекия.
— Имаш ли нещо против да се омъжиш за Зак? — обърна се Доди към Лили.
Лили се изчерви и сърцето на Зак се сви. Нямаше нищо по-опасно от жена, която се изчервява в неподходящия момент. Когато жените започнеха да се изчервяват както Лили сега, човек можеше да се откаже от всичко и да си сложи, главата на дръвника.
— Харесвам те много — отговори Лили. — Ти също си добър, любезен и щедър. И другите момичета казват същото. Не мисля, че бих имала нещо против да се омъжа за теб.
Зак сякаш чуваше дрънченето на веригите, които заплашваха да оковат ръцете и краката му.
— Помисли си за всички онези неща, които не ти харесва у мен — каза той. — Аз съм комарджия и не си лягам по цяла нощ. Ругая. Спя гол. Ти ми каза, че мразиш всичко това.
— Ти си го виждала в естествено състояние! — извика Сара Торагуд и лицето й почервеня като домат.
Зак прокле мислено, че се беше паникьосал. Той забиваше също толкова гвоздеи в собствения си ковчег, колкото и Лили.
— Има много неща, които харесвам у теб — отвърна Лили. Ти се грижиш за мен от самото начало. Подслоняваш всички тези момичета и им намираш съпрузи, когато загазят.
— Всички знаят, че Зак е добрият самарянин, когато става дума за момичета в беда — каза Доди. — Освен това знаем, че ти си единствената, която вижда само доброто у него.
— Струва ми се, че те си подхождат идеално — заяви господин Торагуд. — За мен ще бъде удоволствие да извърша церемонията. Какво ще кажете за след един час в църквата?
Зак чу как желязната врата се затръшва и ключът превърта в ключалката. Той беше в капан. Нямаше начин да е измъкне. Никакъв начин. Освен ако… Имаше една последна, отчаяна възможност. Това беше средство, което той би предпочел да не използва, но един удавник беше готов да се хване дори за сламка.
— Добре, ще го направя — каза той. — Но искам церемонията да бъде извършена в заведението и от човек, когото аз ще избера.
— Не мисля, че… — започна жената на свещеника.
— Изобщо не ми пука какво мислиш — прекъсна я Зак. — Вие всички нахълтахте тук, започнахте да ми важничите и да ми говорите за морал, доброта и съсипани жени. Добре, съгласих се на онова, което искахте, но ще го направя, както аз искам. Можете да останете, ако желаете да се уверите, че възелът затегнат достатъчно, но когато всичко свърши, искам незабавно да се разкарате оттук. И не смейте повече да се появявате пред очите ми, защото ще наредя да ви изхвърлят.
— Струва ми се, че съпругата ви също ще има право на глас по този въпрос — отвърна госпожа Торагуд с ехидна усмивка.
— Съпругата ми може да ходи където пожелае, да се вижда с когото пожелае, но тази кръчма е моя — заяви Зак — и тук става само това, което кажа аз.
Двамата Торагуд се втренчиха ядосани в него, но нито един от тях не посмя да го предизвика.
— Сигурна ли си, че искаш да направиш това? — обърна се Зак към Лили. В гласа му се долавяше неочаквана нежност.
Тя кимна.
— Доди, заведи я да се приготви. Момичета, вие можете да й помогнете. Останалите — разкарайте се веднага от спалнята ми.
— Все още не е късно да промениш решението си — каза Доди на Лили. — Можеш да се преместиш в някой малък град на изток и да се преструваш, че никога не си се познавала със Зак Рандолф.
Двете бяха сами в стаята на Доди. Лили беше облякла най-хубавата си рокля, но й беше трудно да поддържа добро настроение. Изминалият половин час в спалнята на Зак беше най-потресаващият в целия й живот. Всичко бе станало толкова бързо, толкова неочаквано, че тя не бе имала време да го осмисли и все още не беше уверена, че постъпва правилно.
— Искам да се омъжа за Зак — отговори тя. — Искам това от известно време, но не предполагах, че той ще бъде толкова ядосан, че трябва да се ожени за мен.
Тя си беше казвала, че да се омъжи за Зак е най-добрият начин да го спаси. Досега Лили не бе имала възможността да направи нещо за него, но като негова съпруга нещата щяха да бъдат различни.
Лили обаче не се залъгваше с илюзии. Беше влюбена в Зак и искаше да се омъжи за него дори само по тази причина. Въпреки това не би се съгласила с този брак, ако не вярваше, че дълбоко в душата си той също я обича. Поне мъничко.
— Когато ти продължаваше да се усмихваш и да му повтаряш, че трябва да се ожени за мен, аз бях уверена, че постъпвам правилно — продължи Лили. — Но той беше толкова ядосан. Не беше честно да споменаваш Джордж.
— Напротив — каза Доди. Тя сресваше косата на Лили, като се опитваше да я увие върху главата й по няколко различни начина. — Зак не знае какво е най-добро за него. Никога не е знаел. През половината от времето си той дори не знае какво точно иска. През останалата част пък е уверен, че не заслужава онова, което иска. Единственият начин той да се ожени е, като бъде подмамен да го направи.
— Не мога да направя това — каза Лили. Тя скочи от стола си толкова бързо, че косата й се изплъзна от ръцете на Доди, преди тя да беше успяла да я задържи. Доди бутна Лили обратно на мястото й и отново започна да прави прическата й.
— По-добре е да си ти, отколкото някоя глупачка, която не го обича.
