очевидно изгаря от нетърпение да те прибере обратно в пансиона си.
— Много добре е, че искате да не нараните чувствата й — каза с възможно най-надутия си тон господин Торагуд, — но аз не смятам да участвам в тази лъжа.
— Мога да те изхвърля веднага след жена ти — заплаши го Зак.
— Никой няма да изхвърля никого — намеси се Доди. — Нещата и без това са твърде объркани, така че трябва да ги оправим, преди някой да излезе от тази стая.
Тя отиде до вратата и я затвори.
— Седнете всички, а вие не си отваряйте устата — обърна се тя към Сара Торагуд, — докато не чуем какво се е случило миналата нощ.
— Нищо не се е случило — каза Зак.
— Това не е вярно — заяви Лили. — Случиха се много неща.
Всички се втренчиха в нея с изражения, които варираха между гняв и бяс.
— Казах ви, че… — започна Сара.
— Млъкни! — заповяда Доди. Зак се обърна към жената на свещеника и тя се скри зад съпруга си.
— Сега ни разкажи какво се случи — обърна се Доди към Лили.
— Зак ме заведе на една прекрасна разходка с яхта. Вечеряхме на борда. Попитах го защо го прави и той ми отговор че искал да прекарам добре, но това не беше вярно. Той изобщо не искаше това.
— Виждате ли, нали ви казах! — извика госпожа Торагуд. — Аз…
Зак дръпна завесите докрай и отвори прозореца над улицата. Очите на Сара се разшириха от ужас и тя не можа да завърши изречението си.
— Той искаше да ми каже, че вече не мога да излизам на сцената в кръчмата. Освен това каза, че трябва да се оженя за някой строг и отегчителен милионер.
— Това ли беше всичко? — попита господин Торагуд.
— Защо не се прибрахте по-рано? — попита я Доди.
— Зак искаше, но аз го помолих да останем още малко. Нощта беше толкова красива, че не исках да свърши. Пък и ако трябваше да се местя в хотела, нямах голямо желание да бързам.
Доди хвърли на Зак поглед, в който си личеше, че едва успява да прикрие колко й е забавно.
— Но какво правиш в леглото на господин Рандолф? — попита госпожа Торагуд, като внимаваше да оставя съпруга си между себе си и Зак.
— Не знам — призна си Лили. — Заспах и се събудих, когато ви чух да викате на Зак.
— Какво е вашето обяснение? — обърна се свещеникът към Зак.
— Нямаше къде да я сложа — отвърна той. — Тя спеше в стаята на Кора Мей, но глупавото момиче се върнало по време на отсъствието ни. Доди искаше да оставя Лили в стаята си, а аз да отида на хотел. Щях да го направя, но Тайлър не обича да го будят толкова рано сутринта. Освен това той винаги иска да знае повече, отколкото съм готов да му кажа. Реших, че Доди ще стане след два-три часа и тогава ще можем да преместим Лили в нейната стая.
— Къде казвате, че сте спали? — попита свещеникът.
— На дивана.
— Вярно ли е това? — попита господин Торагуд Лили.
— А, бе, вие глухи ли сте? — попита Зак. — Тя току-що ви каза, че е спала цяла нощ.
— Ако Зак казва, че е спал на дивана — отвърна Лили, — значи наистина е спал там.
— Страхувам се, че това не е достатъчно — заяви Сара.
— Съгласна съм — добави Доди.
— Какво! — подскочи Зак и се обърна към служителката си.
— Казах, че това не е достатъчно — обясни Доди. — Ти компрометира репутацията на Лили. След онова, което направи, никой вече няма да повярва, че тя е невинна.
— Напълно съм съгласна с госпожица… с тази личност — довърши господин Торагуд и се изчерви от неудобство.
— Казвам се Доди Мичъл и въпреки че работя в кръчма, мога да различа доброто от лошото. Това се отнася и за останалите момичета. Така ли е, момичета?
Момичетата заявиха хорово, че са съгласни с нея.
— Не мисля, че някой тук търси свидетели в подкрепа на морала ти — тросна се Зак. — Имам чувството, че по-скоро има нужда от малко вяра в моя морал.
— Точно в това е проблемът — обясни Доди. — Изглежда, че никой не ти вярва.
— Я чакай малко.
— Онова, което госпожица… госпожа…
— Госпожица — подсказа Доди.
— … госпожица Мичъл се опитва да каже, е, че вашата лоша репутация е компрометирала репутацията на госпожица Стърлинг.
— Той я е провалил! — изкрещя Сара Торагуд.
— Не мисля, че проблемът е в това — възрази Доди. — Зак винаги е настоявал, че когато някой мъж провали някое от неговите момичета, той трябва да се ожени за нея. Така ли е, Зак?
— Винаги. Никога не съм оставял…
Зак прекъсна изречението си по средата, тъй като забеляза странните пламъчета в очите на Доди.
— Проклета да си, Доди. Ако дори за миг си помислиш, че ще…
— Нямаш никакъв избор — каза Бела. — Когато аз работех тук, ти постоянно повтаряше, че това е правило, което никога няма да нарушиш.
— Ти си работила тук? — подскочи от изненада Сара.
— Винаги си казвал, че не може да има изключения — продължи Бела, без да обръща внимание на жената на свещеника.
— Само преди няколко седмици ти накара Джози да се омъжи — напомни му Доди.
— Да, спомням си за това — намеси се Лизи Ледвил.
— Но аз не съм провалил Лили — възрази Зак. — Дори не съм я докоснал с пръст.
— Никой няма да ви повярва — каза господин Торагуд. — Колкото и да ми е неприятно, трябва да се съглася с госпожица Мичъл. Вие трябва да се ожените за Лили.
— Той не може да направи това — намеси се Лили, която ги слушаше внимателно. — Зак не иска да се жени.
— Време беше да се намесиш и да помогнеш на добрите — каза с облекчение Зак. — Мислех, че ще ме оставиш да се оправям с тях сам.
— Нямаше как да си замълча. Те говорят и за моята сватба.
— Радвам се, че си забелязала това.
— Зак не ме обича — каза Лили. — Той дори не ме харесва. Аз му създавам само неприятности.
— Това не е вярно — възрази Зак. — Харесвам те много — добави той, въпреки че знаеше колко уши попиваха всяка негова дума. — Казах ти го миналата нощ.
— Какво друго ти е казал миналата нощ? — попита Доди.
— Каза, че няма да ме целуне, защото това можело да му хареса твърде много. Но след това го направи. И наистина му хареса.
Зак се запита какво беше онова, което караше жените да разкриват тайни, които трябваше да отнесат със себе си в гроба.
— Това не е точно…
— Наистина ли сте натрапили вниманието си на госпожица Стърлинг? — попита господин Торагуд с гласа си на заклеймяващ порока свещеник.
— Проклет да съм, ако съм го направил — отговори му Зак. — Тя ме помоли да я целуна.
Бела зяпна от изненада. Момичетата се разкискаха; госпожа Торагуд бе загубила ума и дума. Доди правеше огромни усилия да потисне желанието си да се разсмее. Това беше единствената причина, поради която Лили получи възможността да каже нещо.
— Това е вярно. Никой досега не ме беше целувал и аз го помолих да ми покаже как се прави. Освен това го помолих и да ме прегърне. Това ми хареса много. Зак го прави много добре. Предполагам, че има голям опит в тези неща.
