— Не мисля, че такова поведение ще ми хареса повече, отколкото на теб.
— Нали така се държат изисканите джентълмени.
— Аз вече не съм изискана дама. Ще се почувствам доста глупаво, ако някой се опита да ми целуне ръка.
Но не се чувстваше глупаво, когато Джейк целуваше устните и гърдите й. Той едва не се усмихна широко. Тя очевидно не бе същата жена, която бе пристигнала в ранчото му преди няколко седмици. Онази жена се страхуваше дори да спи в леглото му. Трябваше да се качва на седлото и да препусне към стадото, но не му се искаше да прекъсва този вълшебен момент.
— За известно време ще ни е доста трудно. Сигурно ще се наложи момчетата да се хранят на седлата. Трябва да направим всичко, което е по силите ни да попречим на животните да се върнат.
— Аз мога също да помогна — обади се Дрю. Джейк не бе видял кога момчето се бе приближило.
— Ти по-добре остани с Изабел.
— Мога да яздя по-добре от всеки един от тях — каза Дрю, като посочи с презрителен жест Нощния ястреб и Чет, които бяха най-добрите ездачи на Джейк. — Дай ми един кон и ще ти покажа.
— Можеш да яздиш с мен — каза Изабел.
— Джейк ще има нужда от всеки човек, който е способен да му помогне, за да закара това стадо до реката — настоя Дрю. — Няма смисъл да продължавам да се возя във фургона. Баща ми ме сложи на седлото, когато бях на три години.
— Добре — отстъпи Джейк. — Поискай от Люк един кон. Ако си толкова добър, колкото казваш, ще яздиш отстрани между Зийк и Бък.
Дрю веднага подскочи.
— Не мисля, че…
— Всичко е заради гордостта му — каза Джейк. — Той толкова прилича на Пит и Уил.
— Но той изглежда толкова слаб, дори крехък — възрази Изабел.
— Ти също изглеждаш така, но се справяш повече от добре. А днес изглеждаш особено красива.
Изабел бе развълнувана и леко объркана от думите му.
— Аз наистина съм здрава като стара хикория. Открих това свое качество още в сиропиталището.
— Изглеждаш много по-хубава от всякакво дърво — обади се Уорд и докуцука до тях.
Джейк, който се готвеше да каже нещо подобно, едва устоя на желанието да удуши Уорд.
— Дрю ми каза, че ще му позволиш да язди със стадото — добави Уорд очевидно без да забелязва гневното изражение на Джейк.
— Ще му дам шанс.
— Все пак не е зле да го наблюдаваш. Дрю не е толкова здрав, колкото би трябвало да бъде на неговите години.
Джейк реши, че е най-добре да остави Уорд в първото населено място, където попаднат. Да се съобразява с него и да го щади през целия път до Санта Фе, бе нещо, което не би могъл да понесе. Дори бащата на Джейк не се бе опитвал толкова често да подлага търпението му на изпитание.
— Разбира се — каза Джейк. — А сега е по-добре да тръгвам, преди Дрю да е закарал стадото до Пекос Ривър съвсем сам.
ГЛАВА 22
Изабел насочваше фургона на север от стадото, далеч от праха, който вдигаха повече от четири хиляди копита. Тялото й бе покрито с прах, но водата бе твърде ценна, за да се прахосва за миене. Изабел бе сигурна, че лицето й бе придобило постоянни бръчки, тъй като непрестанно присвиваше очи под палещото слънце. Сърцето й се свиваше от тревога.
Изабел се тревожеше за момчетата. И за Джейк. Те всички бяха смъртно уморени. Бяха на седлото почти три дни и буквално не бяха спали. Тя бе настояла Уил и Пит да си починат, но останалите момчета отказваха да почиват, докато Джейк не приемеше да поспи поне малко. Те направо дремеха над храната си. Изабел подозираше, че задрямваха и на седлата. Беше сигурна, че само бдителността на Джейк бе предотвратила някой инцидент досега, по и Джейк сигурно бе на края на силите си.
— Колко време ще мине, преди той да падне от седлото? — попита Уорд.
— Кой? — попита Изабел, изтръгната от мислите си.
— Джейк. За кого друг си мислеше?
Изабел почувства как се изчервява.
— Той прекалено много изисква от момчетата — отбеляза Уорд.
— Това изобщо не е така. Те сами са решили да успеят на всяка цена.
— Това няма значение. Те са изтощени. Някой може да се нарани.
Изабел се бе опитвала да убеди сама себе си да не се тревожи, но Уорд бе сложил край на това.
— Някога желал ли си нещо толкова много, че да си готов да поемеш всякакъв риск?
Уорд се замисли за момент.
— Не, но съм бил много близо до това състояние.
— Това стадо е всичко, което Джейк притежава. Разчита единствено на него, за да изпълни плановете си за бъдещето.
— Но момчетата…
— Същото е и при тях. До този момент никога не са получавали шанс в живота си. Успехът на Джейк ще бъде и техен. Нямам предвид парите, въпреки че и те са важни. Когато закарат тези говеда в Санта Фе, а те непременно ще стигнат Санта Фе, те ще са постигнали нещо, което никой не би могъл да им отнеме. Те повече няма да са безполезни сираци и ще дължат всичко това на Джейк.
Фургонът подскачаше и се друсаше над скални издатини и неравната земя, докато накрая Изабел започна да си мисли, че нищо чудно цялото й тяло да се разглоби на части. Съдържанието на фургона тракаше и се тресеше, съдовете звънтяха, тенджерите издаваха глухи звуци при удрянето си.
— Ами ти?
— Вече се готвех да върна момчетата в Остин и да потърся други фермери, които могат да ги вземат. Джейк предложи да им предостави тази работа.
— Убеден съм, че момчетата са по-щастливи на седлото, отколкото биха били зад плуга, въпреки че сега са толкова изморени, че всеки момент могат да паднат от седлата.
— Трябва да стигна до реката преди тях. Искам да сготвя най-обилната вечеря, която да изядат, откакто са напуснали ранчото.
— Кого се опитваш да впечатлиш, момчетата или Джейк?
— Всички.
— Защо?
— В името на бъдещето ни.
— Той знае ли?
— Не знам. Джейк се съпротивлява доста упорито, но сега, след като вие сте тук, мога да го накарам да ревнува.
— От мен!
— Да, от вас! — Изабел тихо се засмя. — На Джейк думите не се леят леко от устата. Вие постоянно изричахте нещата, които той би искал да ми каже. — Тя се усмихна доволно. — Мисля си, че вчера той едва не ви удари.
— Има ли нещо, което трябва да знам?
— Опитвам се да накарам Джейк да ми направи предложение.
— Единственото, което мога да кажа, е че той доста упорито се противи.
— Джейк се е зарекъл никога да не се жени, а аз съм от този тип жени, с които той никога не би помислил за брак.
— Но ако…
— Не знам защо. Все още не ми е казал. Джейк смята също, че не е подходящ да поеме отговорност за тези момчета.
— Но вие току-що казахте, че те се претрепват от работа заради него. Знам, че малките направо го
