Той няма да се вслуша в думите на един майор. Може би ще е по-добре да отида там лично или поне да се свържа по телефона с Макнаб.
— Чарли Кастило е бил пилот на хеликоптера на Макнаб в Ирак по време на първата пустинна война — каза Хол. — А след единайсети септември Чарли командвал една от операциите на Макнаб с „Делта Форс“ в Афганистан. Макнаб ще се вслуша в думите му.
— Особено — каза президентът — след като кажем на генерал Макнаб, че аз лично съм му наредил да отиде във Форт Браг.
(ЧЕТИРИ)
Овалният кабинет
Белият дом
1600 Пенсилвания авеню
Вашингтон, окръг Колумбия
19:10, 9 юни 2005
Петнайсет минути, след като Натали Кохън, съветникът на президента, се обади по телефона на Джон Пауъл, директора на ЦРУ, за да му каже, че „президентът би искал той да отиде в Белия дом веднага, когато може“, автомобилът на директора, марка „Юкон XL“, влезе в района на Белия дом.
Докато слизаше от колата пред страничния вход на Белия дом, чу познатия звук на хеликоптера на президента, който се канеше да кацне на южната морава.
Пауъл стигна пред външния офис на Овалния кабинет преди президента. Натали Кохън беше там.
— Натали — каза Пауъл и й кимна. После запита: — Къде е бил той?
— В Кемп Дейвид — каза тя.
— Какво става?
— Мисля, че и двамата ще разберем сега, Джон — каза тя.
Президентът влезе във външния офис след минута.
— Джон — каза той. — Добре, че си тук.
— Добър вечер, господин президент.
Бидърмън, Хол и Пауъл кимнаха, но не казаха нищо.
— Бих искал да прекарам минута насаме с Пауъл, преди да започнем — каза президентът. — И току-що си спомних, Натали. Обади ли се във Форт Браг?
— Не, сър. Мислех, че вие ще се обадите.
— Какво ще кажеш да се обадим сега? — запита президентът, но това всъщност беше заповед.
Президентът направи знак на Пауъл да влезе преди него в Овалния кабинет, затвори вратата и му махна с ръка да седне на един от столовете, поставени пред бюрото. Президентът остана прав и загледа през прозореца към безупречно поддържаната морава, за да събере мислите си.
— Да, господин президент? — запита директорът Пауъл.
След миг президентът се обърна към него и заговори.
— Надявах се, че си готов да ми кажеш дали изчезналият самолет е в Чад или не. И ако не е, къде може да бъде.
— При първите слънчеви лъчи ще насочим сателити над Абеше, господин президент. Всъщност сателитите наблюдават мястото от известно време, но сензорите, които търсят топлина и метална маса, още не са предали данни, на които да можем да разчитаме. Утре…
— С други думи, не знаете? — прекъсна го президентът.
— Страхувам се, че нямам информация, господин президент.
— Аз не знам къде е самолетът, но знам, че не е в Абеше — каза президентът.
— Значи информацията на Мат Хол е била неточна, господин президент?
— Информацията на Мат Хол беше точна — отговори президентът и срещна погледа на Пауъл. — Имаме потвърждение, че самолетът е бил там, че седалките са били свалени, че на борда са били качени допълнителни резервоари, че са сложени нови регистрационни табели и самолетът е излетял в неизвестна посока.
Пауъл се размърда от неудобство и след миг каза:
— Трябва да запитам, господин президент, защо мислите, че информацията е достоверна?
— Защото екип на „Грей Фокс“ влезе в Чад и докладва това, което току-що казах. — Президентът остави тези думи да стигнат до съзнанието на Пауъл, после продължи: — Проблемът сега е да открием къде се намира самолетът в момента и нещо по-точно, освен че е на път към Филаделфия.
Пауъл вдигна вежди, но не отговори.
— Не бях сигурен дали да повдигна този въпрос сега, Джон, но мисля, че се налага. Ако не за друго, то поне ще изясним нещата помежду си, преди да влязат другите.
— Да, господин президент?
— Вие сте действали на базата на грешна информация и се наложи аз да поправя действията ви.
— Не мисля, че ви разбирам, господин президент. Какви действия съм предприел?
— Освободили сте от длъжност вашия човек в Луанда поради „сериозни нарушения на мерките за сигурност, превишаване на правата и…“ Исусе Христе! „Поведение, неподобаващо за джентълмен“. За какво ви е било последното? За да сте сигурни, че гвоздеите го приковават към кръста?
— Очевидно, сър, говорите за майор Милър.
— Да.
— Информацията ми дойде от прекия му началник, сър.
— Е, но да даде поверителна информация на моя личен представител не е нарушение на мерките за сигурност — каза президентът.
— Не, сър. Разбира се, че не. Очевидно са ме заблудили.
— Да, така е. Милър не е направил неприлично предложение на жената, но тя е направила такова на моя човек.
— Ако фактите са такива, сър, аз ще…
— Фактите
— … предприема веднага нещо, за да поправя ситуацията.
— По отношение на майор Милър това няма да е необходимо — каза президентът. — Аз самият се погрижих. А колкото до останалото, винаги съм смятал, че е много полезно да имаш доверие на хората, които работят за теб.
Президентът срещна погледа на Пауъл за миг.
— Ще кажеш ли на другите да влязат, моля?
(ПЕТ)
Улиците „Уест Селзър“ и „Самърсет“
Филаделфия, Пенсилвания
19:25, 9 юни 2005
Кастило виждаше през тъмните прозорци на петгодишния раздрънкан и ръждясал седан „BMW“, който Бети Шнайдер беше избрала от редицата коли, наредени пред гаража на полицейския отдел, много по- добре, отколкото мислеше, че е възможно.
— Приятен квартал — каза той, като гледаше засипаните с боклук улици и тротоари, редиците полусрутени къщи, на много от които прозорците бяха запълнени с бетон.
Бети му беше казала, че са използвали този автомобил и преди, но не мисли, че някой му е обърнал особено внимание.
— Беше конфискуван — каза Бети. — Но от клиент, не от търговец на наркотици. Изглежда, че успелите търговци на наркотици не карат подобни автомобили.
— Какъв е сценарият? — запита Дик Милър.
