се появи в Южна Африка или някъде другаде и ще каже: „Да, ето какво се случи.“
— От наша гледна точка, ако самолетът е бил откраднат, за да получат застраховката… — каза Нейлър.
— Той ще включи автопилота и ще му даде курс някъде над океана — прекъсна го Уилис, — а после ще излезе през задната врата. Онзи самолет най-вероятно вече е на дъното на океана.
— Както казвах — каза Нейлър малко остро, — от наша гледна точка това е най-добрият сценарий. Самолетът няма да бъде използван за какъвто и да било терористичен акт.
— Знам, че не е мой ред да говоря, Алън… — каза генерал Макфадън.
„Да, така е. Затвори си устата и си изчакай реда. И не ме наричай на първо име в присъствието на нашите подчинени.“
— Имаш думата, генерале — каза Нейлър.
— Най-лошият възможен сценарий ми хрумна веднага, щом дойдох — каза генерал Макфадън. — Искам да кажа, замислете се само. Изчезнал е стар самолет, който няма такъв обхват, че да причини досадна неприятност където и да е по света. С едно изключение. Помислете за това: Онези разбойници искат всички разбойници да се съюзят против нас, нали? А досега не успяват особено в тези си намерения, нали така? И какво наистина ще вбеси всички разбойници на света? Американски самолет, който се разбие в онова черно нещо — каквото и да е то — в Мека…
— Наричат го „kaaba“, генерал Макфадън — прекъсна го генерал Потър. — Мюсюлманите вярват, че е било построено от Адам, после построено отново от Ибрахим и неговия син Исмаил. То е тухлена постройка и има десятка в скалата на свещените места, докато Ватиканът има само петица…
— … където — каза генерал Макфадън, като взе отново думата — всички онези разбойници ходят на поклонение.
Той спря, за да изгледа гневно Потър за това, че го беше прекъснал. Потър, несмутен, му се усмихна.
— А разбойниците ще повярват ли, че това е дело на друг разбойник? По дяволите, не, няма да повярват — продължи Макфадън. — Особено ако самолетът може да бъде проследен до нас и тялото на американския пилот е намерено сред останките?
— Джордж? — запита Нейлър.
— Малко прибързваме, сър — каза генерал Потър. — Но може да бъде направено и съм съгласен с генерал Макфадън, че така мюсюлманите ще ни обичат още по-малко.
— Всички мюсюлмани, Потър — каза Макфадън. — Всеки един проклет мюсюлманин!
С крайчеца на окото си Нейлър забеляза раздвижване на екрана на лаптопа и сведе поглед към него.
ТОКУ-ЩО СЕ ПОЛУЧИ ПО ОБРАТНИЯ КАНАЛ ЗА ГЕНЕРАЛ ПОТЪР.
СЕКРЕТНО
СВЕТКАВИЦА 03 ЛУАНДА 23 МАЙ 2005
ЗА РЕГИОНАЛНИЯ ДИРЕКТОР ЗА ЮЖНА АФРИКА
НАШ ИЗТОЧНИК В ПОЛИЦИЯТА В ЛУАНДА ПОТВЪРДИ, ЧЕ СЕРГЕЙ НОСТРОВ (РУСКИ ГРАЖДАНИН И ВЪВ ВРЪЗКА С ВАСИЛИЙ РЕСПИН, ПРЕДПОЛАГАЕМ ТРАФИКАНТ НА ОРЪЖИЕ) И ПАУЛО УАЛИ (АНГОЛЕЦ, ЗАПОДОЗРЯН В РАЗЛИЧНИ КРИМИНАЛНИ ДЕЯНИЯ) СА БИЛИ В ЛУАНДА ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА. В МОМЕНТА НЕ СЕ ЗНАЕ КЪДЕ Е НИТО ЕДИН ОТ ДВАМАТА.
СЪЩЕСТВУВА ВЕРОЯТНОСТ ДВАМАТА ДА СА ЗАМЕСЕНИ В ИЗЧЕЗВАНЕТО НА „ЛА–9021“, ДОКЛАДВАХА НИ, ЧЕ РЕСПИН ПРИТЕЖАВА ПОНЕ ТРИ САМОЛЕТА „БОИНГ 727“. ВЪЗМОЖНО Е „ЛА–9021“ ДА Е ОТЛЕТЯЛ ЗА ШАРДЖАХ В ОБЕДИНЕНИТЕ АРАБСКИ ЕМИРСТВА, КЪДЕТО РЕСПИН КОНТРОЛИРА ТРИ ИЛИ ПОВЕЧЕ ВЪЗДУШНИ ЛАЙНЕРА, КОИТО ИЗПОЛЗВА ПОД ЧУЖДА САМОЛИЧНОСТ. ВЪЗМОЖНО Е САМОЛЕТЪТ ДА Е БИЛ РАЗГЛОБЕН ЗА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ НЕЗАБАВНО И ШИРОКО ИЗПОЛЗВАНЕ НА САТЕЛИТНА ВРЪЗКА И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ВЪЗМОЖНОСТИ МЕЖДУ ЛУАНДА И ШАРДЖАХ, КАКТО И С ДРУГИ ТОЧКИ В СРЕДНИЯ ИЗТОК.
СЛЕДВА ОЩЕ.
Нейлър прочете съобщението два пъти. Звучеше по-малко скърпено и прибързано от най-лошия сценарий на генерал Макфадън.
„Всичко е възможно. Да се надяваме, че е само това. Исусе! Надявам се Макфадън да не е прав!“
Нейлър постави длани на клавиатурата и набра:
КОПИЯ ЗА ВСИЧКИ. ВЕДНАГА.
Нейлър съзнаваше, че всички, с изключение на Макфадън — който ентусиазирано се придържаше към първоначалната си теория — го гледат.
— Изникна друга теория — каза той. — Сагинс ще направи копия за всички ви. А докато ги чакаме, ще продължите ли, моля, генерал Макфадън?
(ПЕТ)
Офисът на съветника по националната сигурност
Белият дом
1600 Пенсилвания авеню
Вашингтон, окръг Колумбия
20:05, 23 май 2005
— Натали Кохън — каза в телефонната слушалка съветникът по националната сигурност. Тя беше дребна и крехка, със светла кожа и късо подстригана, като на момче, коса.
— Аз съм, Натали — каза онзи, който се обаждаше. Не можеше да се сбърка силният акцент на щата Каролина.
— Да, господин президент?
— Току-що приключих четенето на доклада от седем часа.
— Да, господин президент?
— Натали, последната точка е изчезването на самолет от летище в Ангола. За какво става въпрос?
— Не знаем много, господин президент, но проверих във Военновъздушните сили. Те не мислят, че самолетът представлява заплаха за Съединените щати. Поне що се отнася до това дали може да послужи като летяща бомба. Прекалено е малък и не може да долети дотук. Съществуваше слабо подозрение, че можеше да се разбие в нашето посолство там или в Южна Африка, но времето за това — ако са се канели да го направят веднага след отвличането — измина. В момента просто не знаем какво се е случило с него.
— Ние ли, Натали? Да не би да искаш да кажеш, че те не знаят?
— Сър?
— Нашите огромни и скъпоструващи разузнавателни агенции — каза президентът. — Ние, Натали, ти и аз, трябва да получим докладите на разузнавателните служби.
