— Като ме видят да ровя из чантата, ще се сетят, че нещо става.
— Остави ги да се тревожат, ще ги държа в напрежение.
— Вие сте гаден задник, генерале — каза Шайн с усмивка. — С най-голямото ми уважение, сър.
Макнаб отиде още по-нататък в товарното помещение, отвори една от хладилните чанти, извади хотдог, поръси го щедро с чили и нарязан лук и го сложи в една от микровълновите фурни.
(ЧЕТИРИ)
Овалният кабинет
Белият дом
1600 Пенсилвания авеню
Вашингтон, окръг Колумбия
11:20, 10 юни 2005
— Той е много зает — каза шефът на президентския екип на секретаря по вътрешната сигурност. — Това много време ли ще му отнеме?
Матю Хол си придаде вид на разгневен, който се кани да каже нещо неприятно, но по-късно е променил решението си, и каза:
— Натали Кохън там вътре ли е? Ако не е, изпратете да я повикат.
След това отвори вратата на Овалния кабинет и влезе, като лиши шефа на екипа от привилегията да оповести пристигането му.
Президентът седеше в един от двата тапицирани стола с лице към кафе-машината. Секретарят по отбраната Фредерик Бидърмън седеше на дивана от другата страна на кафе-машината. Президентът вдигна поглед от чашката, която пълнеше.
— Говорим за дявола и ето го — каза президентът. — Как вървят нещата във Филаделфия? Много ли се разтревожи кметът и ще излязат ли нещата извън контрол?
— Вероятно ще срещнем затруднения, господин президент — каза Хол.
— Не можа ли да го убедиш, че нещата са под контрол?
— Макар и малко трудно, сър, мисля, че успях. Проблемът е… Проблемът е, че нещата не са под контрол.
— Имало е проблем при неутрализирането на самолета в Суринам? Не мисля, че са стигнали вече там.
— Самолетът в Суринам не е търсеният от нас, господин президент.
— Какво? — запита президентът с явно недоверие.
— Кажи това на директора на ЦРУ — каза Бидърмън. — Той разполага дори със снимки.
— Имам намерение да кажа и на директора на ЦРУ — каза Хол. — Но реших, че президентът трябва пръв да го чуе.
— Откъде имаш тази информация, Мат? От руснака?
— От руснака, да, сър. Чрез майор Кастило. Но има и още, сър.
— Какво?
— Полицията от Филаделфия с повече от неохотната помощ на ФБР е идентифицирала хората, отвлекли самолета. Имат снимките и имената им…
— Идентифицирали са кого? — запита Натали Кохън, която в този момент влезе в стаята. — Предполагам, че съм поканена на тази среща?
— Поканена си, но най-вероятно няма да ти хареса — каза президентът.
— Господин президент — продължи Хол, — доведох със себе си от Филаделфия майор Милър и сержант Шнайдер, защото реших, че може би ще е по-добре да научите от тях…
— Доведи ги — каза нетърпеливо президентът, после запита: — Същият майор Милър?
— Да, сър. Той беше във Филаделфия…
Президентът нетърпеливо му направи знак да ги доведе. Хол отиде до вратата.
— Ще влезете ли, моля? — извика Хол.
В Овалния кабинет влезе първо сержант Шнайдер, а след нея — майор Милър в цивилно облекло.
— Добро утро — каза доктор Кохън и се приближи до тях с протегната дясна ръка. — Казвам се Натали Кохън. Благодаря ви, че дойдохте. Предполагам, че познавате президента. Господинът с него е секретарят на отбраната Бидърмън.
Президентът, който беше станал от стола си при влизането на доктор Кохън, отиде при Бети Шнайдер и й подаде ръка.
— Нямаме търпение да чуем онова, което имате да ни кажете — каза той с топла усмивка и добави, като подаде ръка и на Милър: — Нямах търпение да се срещна и с вас, майор Милър.
И двамата казаха:
— Да, сър.
— Разказвай ти, Бети — каза Милър. — Аз ще добавя, ако пропуснеш нещо.
— Много съжалявам, но трябва да отида до тоалетната — каза Бети Шнайдер. — Веднага.
— Ела с мен, мила — каза Натали Кохън и тръгна към вратата.
След по-малко от минута, съветничката на президента се върна.
— Никой не смята това за забавно, нали? — предизвика ги тя. — Добре. Майоре, слушаме ви.
Милър шумно издиша.
— Още отначало помислихме, че вероятно съществува връзка между терористите и Филаделфия — започна той. — Отвлеченият самолет също е принадлежал на компания от Филаделфия. А после руснакът на Кастило му казал във Виена…
— Руснакът на Кастило? — засмя се президентът.
— Да, сър. Съжалявам за избора си на думи.
— А аз съжалявам, че те прекъснах — каза президентът. — Продължи, моля те.
— Казал му, че според него съществува връзка между терористите и Филаделфия, макар да не обяснил причините за това свое мнение. Но след като другата получена от него информация, като например това, че самолетът бил в Чад, че бил дегизиран като самолет на Суринам, се оказала вярна и изключително ценна, Кастило започнал да вярва също, че съществува връзка с град Филаделфия.
— Казахте, че информацията, давана от руснака, е вярна и изключително ценна? — прекъсна го Бидърмън.
— Да, сър. Всичко, казано ни досега, е съвсем точно. Нямаме причини да не вярваме на последната информация, дадена от него.
— И по-точно? — запита тихо Натали Кохън.
— Последната информация, дадена на Кастило, е, че ние ще нарушим суверенната територия на Суринам и ще неутрализираме не този самолет, който трябва.
— Мили Боже! — каза Кохън. — А къде е онзи, който ние търсим, щом не е в Суринам?
— Някъде в Коста Рика, мадам — каза Милър. — И с нова дегизировка.
— Уоу! — възкликна Натали Кохън.
В стаята влезе сержант Бети Шнайдер.
— Много съжалявам и се извинявам — каза тя. — Малко съм смутена.
— Не ставайте глупава — каза президентът. — Това се случва непрекъснато на Мат Хол. Всеки път, когато подозира, че съм недоволен от него…
— Исусе! — възкликна Хол.
Доктор Кохън погледна президента, сякаш не вярваше на ушите си, после се усмихна и накрая тихо се изкикоти. Бети Шнайдер погледна първо нея, а после и президента, с огромно облекчение.
— Майорът тъкмо ни казваше… Може ли да те наричам Бети? — запита Натали Кохън.
— Да, мадам.
— Бети, майорът тъкмо се канеше да ни каже какво и как ще направят онези хора с отвлечения самолет — каза Кохън. — Защо не се включиш и ти?
Бети събра мислите си и започна:
