„767“ от компания, която фалира в Аржентина. И нямам нужда от стар „727“. И особено нямам нужда да крада самолет, което ще привлече вниманието на американското правителство и на много други хора — внимание, от което имам още по-малка нужда.
„Проклет да бъда! Вярвам му. Но дали това не е, защото изпих две бири в «Сахер», две щедри чашки коняк и две сливови ракии тук?“
— Откъде ти хрумна идеята, че може би аз имам нещо общо? — запита Певснер.
— Двама от хората ти са били видени в Луанда малко преди изчезването на самолета — каза Кастило.
— Дали случайно не помниш имената им? — запита уж така между другото Кенеди.
„Ако ги знаех, щях да ти кажа.“
— Не — отговори простичко Кастило. — Не ги помня.
— Хауърд? — каза Певснер.
— Ще разследвам въпроса — каза той.
„Исусе Христе, какво направих току-що? Причиних на двама души, които никога не съм срещал и не познавам, проблем. Дали няма да получат куршум в средата на челото?“
Разговорът беше прекъснат от двама келнери, които донесоха гъста супа от месо и зеленчуци и две бутилки червено вино.
— Това вино, хер Берщайн — каза келнерът, като наля глътни и чашата на Певснер, — е унгарско. Другото е от Северна Италия. Определено не е „Кианти“. Изберете онова, което ви харесва. Ще бъде подарък от „Хусаря“.
Певснер вдигна чашата към носа си и направи знак с пръсти келнерът да налее от виното и на Кастило и Кенеди, за да го опитат и те. Келнерът наля по малко вино и в техните чаши. Певснер го опита и кимна одобрително.
— Много е хубаво — каза той. — А сега да опитаме другото.
Ритуалът беше повторен от всички, което изискваше да им бъдат дадени други чаши от шкафа до стената.
— Решения, решения — каза Певснер. — Ти какво мислиш, Карл?
— Аз харесвам унгарското — каза Кастило.
— И аз — каза Певснер.
— А аз харесвам италианското — каза Кенеди. — Унгарското е прекалено сладко за мен.
„Е, Кенеди очевидно не се чувства длъжен да се съгласява с шефа си за всичко.“
— В такъв случай — каза Певснер, — ще приемем и двете като щедър подарък от „Хусаря“. Много сме ви благодарни.
— За нас е огромно удоволствие, хер Берщайн.
Келнерите напълниха чашите им и излязоха. Супата беше толкова вкусна, колкото изглеждаше. Като протегна ръка към чашата си с вино, Кастило си помисли: „Внимателно с алкохола, Чарли. И без това вече си почти пиян.“
Отпи много малка глътка и когато остави чашата, усети погледа на Певснер върху себе си.
— Щом ти не си откраднал онзи „Боинг 727“, кой, мислиш, го е направил? — запита Кастило.
— Не съм абсолютно сигурен в това, но мисля, че е бил отвлечен от група сомалийски лунатици…
— Група от Сомалия? — прекъсна го изненадан Кастило.
— … които се наричат „Свещеният легион на Мохамед“ — продължи Певснер. Направи пауза и добави: — И които мислят да го разбият в Камбаната на свободата във Филаделфия, Пенсилвания.
— Това е лудост — каза Чарли.
— Звучи наистина налудничаво, нали? — съгласи се Кенеди. — Но засега разполагаме само с тази информация.
— Използвах думата „лунатици“ — каза Певснер. — Лудите обикновено имат склонността да правят ирационални неща. Точно затова са толкова опасни.
— Камбаната на свободата? — започна да спори Кастило. — Не Статуята на свободата? Белият дом? Мостът Голдън Гейт? Защо биха искали да разрушат Камбаната на свободата?
— Ние мислим, по две причини — каза Кенеди. — Може би три. От единайсети септември Белият дом, Статуята на Свободата и повечето важни за страната мостове, както и други важни обекти, са пазени много добре. А никой не дава и пет пари за Филаделфия, така че имат по-големи шансове за успех там. Второ, тези воини на свещената война — по дяволите, почти сигурно — смятат Камбаната на свободата за по- важен символ, отколкото е.
— Но тя е само атракция за туристите, и то от трета величина — изказа мислите си на глас Кастило.
— Изненадан съм от тази забележка, и то направена от човек като теб — каза Певснер. — Това се нарича „огледално мислене“ — гледаш в огледалото и работиш на базата на предположението, че другите мислят в съответствие с това, което виждаш в огледалото. Но не е така, те виждат различно и мислят различно, особено ако са от типа хора, които членуват в „Свещения легион на Мохамед“.
„По дяволите, прав е. Алкохолът, изглежда, замъглява разсъдъка ми.“
— Прав си — каза Кастило. — Би трябвало да знам по-добре.
— И, трето, а тук ще се наложи да призная, че не знам за какво говоря — каза Кенеди, — имам чувството, че те имат връзка във Филаделфия.
— Връзка във Филаделфия? — запита Кастило.
— Ако тези воини на свещената война искат да разрушат Камбаната на свободата, някой им е подхвърлил идеята. Никога не биха се сетили сами. А това предполага идеята да им е подхвърлена от човек от Филаделфия.
— Кой?
— Някой, приел исляма. Някой, роден Джон Джеймс Смит и прекръстил се на Идн бин Еди-кой-си.
Кастило изсумтя.
— Замислял ли си се някога сериозно защо толкова много чернокожи американци приемат исляма? — запита Кенеди.
— Не — призна Кастило.
— А може би трябва — каза Кенеди.
— Ти ми кажи.
— Защото мразят белите толкова силно, колкото мюсюлманите мразят неверниците — каза Кенеди. — И то по същата причина: изостават и това не им харесва.
— Точно това е причината за тази война, Чарли — каза Певснер. — Светът на мюсюлманите изостава. Помисли за това.
Той направи пауза и напълни лъжицата си догоре със супа.
— Ако се изключат запасите им петрол, какво им остава? — продължи Певснер. — Някога са доминирали над света. Сега, с изключение на нефта, те нямат никакво значение — или, което е по-важно, власт — в съвременния свят. Те просто нямат уменията и културата да се състезават с другите в него. Те са дали на света математиката и част от най-прекрасната архитектура — ако може да се нарече архитектура това да поставяш един камък върху друг. Всички небостъргачи в арабския свят са проектирани и построени от неверници. Самолетите им също са конструирани и построени от неверници, както и телефонните им системи… дори техните канали. И имат нужда от неверниците, за да функционира всичко това. А Мохамед не е казал, че нещата трябва да стоят така. Той им е обещал в Корана, че те ще контролират света. И всички го знаят, защото по-високо образование в арабския свят получават само мъжете, а те всички четат и наизустяват Корана. И тъй като нищо не е по тяхна вина, значи е по вина на някого другиго — неверниците.
— Така нещата изглеждат доста прости — каза Кастило и незабавно си помисли: „Внимателно, Чарли, не искаш да ядосаш Певснер, нали?“
— Само защото отговорът е прост, това не означава, че е грешен — каза Певснер.
Гребна още една лъжица от супата си, а после отпи също така щедра глътка от унгарското вино.
— Светът на мюсюлманите изостава с четиристотин и дори може би петстотин години от западния свят — продължи Певснер. — А в добавка към този проблем е и тяхната религиозна йерархия, на която й
