— Веднага ще повикам вале да паркира автомобила, господине.
— Не — прекъсна го шофьорът и извади картата си от Тайните служби. — Само аз карам този автомобил. Трябва ми подръка, ако се наложи да тръгна бързо.
— Ясно — кимна шофьорът. — Някой от вас, господа, да се казва Костело?
— Името ми е Кастило — обади се Чарли от задната седалка.
— Вие ли сте гостът на господин Мастърсън, господине?
— А-ха.
— Поздравявам ви с добре дошъл в казино и курорт „Бел Виста“, господин
Кастило и Фернандо Лопес слязоха от „Юкона“.
Фернандо Лопес бе огромен мъж — висок метър и деветдесет, сто и десет килограма, с гъста черна коса, мургав. Беше облечен в тъмносин костюм, колосана бяла риза, вратовръзка на червено райе и черни каубойски ботуши.
— Ако ти се пие кафе или нещо друго — обърна се Кастило към шофьора, — няма проблем, защото ще се забавя поне час.
Агентът от Тайните служби кимна, но не отговори. Висок, слаб, елегантен мъж в края на четирийсетте приближи до тях.
— Господин Кастило? — попита той и когато Чарли кимна, му протегна ръка. — Приятно ми е да ви посрещна в казино и курорт „Бел Виста“, господин Кастило. Казвам се Едуард Тредгил и съм дежурният управител. Бихте ли ме последвали?
Той ги поведе към фоайето. От едната страна на огромните широкоекранни телевизори се виждаше как огромният „Еър Форс Едно“ рулира по пистата.
Управителят спря пред асансьора, извади с обигран замах пластмасова карта и отвори вратата на асансьора. След това подаде картата на Кастило.
— И той ще има нужда от същата — заяви Чарли.
— Веднага. — Господин Тредгил извади втора карта и я подаде на Фернандо. — Заповядайте, господине. Вашето име, ако обичате?
— Казвам се Лопес — отвърна Фернандо.
— За мен е удоволствие да ви посрещна в казино и курорт „Бел Виста“, господин Лопес.
— Благодаря ви.
Тредгил се поклони и ги остави да се качат в асансьора.
Кабинката пое нагоре и след малко вратите се отвориха към просторно фоайе. Тредгил ги поведе към една от четирите врати, прокара пластмасова карта през устройството за отваряне, след това се поклони отново.
Апартамент „С“ беше огромен и елегантно обзаведен. Тредгил натисна някакво копче, завесите се дръпнаха и разкриха прозорци от тавана до пода, които през деня сигурно разкриваха зашеметяваща гледка към Мексиканския залив, млечнобелия плаж и магистралата, която се виеше покрай брега. В момента по водите трепкаха няколко светлини, а по магистрала 90 блестеше безспирна върволица от фарове, насочили се на изток.
На масичката за кафе имаше кошница с плодове, а в купа с лед бе оставена бутилка шампанско.
— Ако се нуждаете от нещо, господа — обясни Тредгил, — във всяка стая има бутони, с които можете да извикате етажния сервитьор. Предлагаме, разбира се, двайсет и четири часово обслужване по стаите.
— Много ви благодаря — отвърна Кастило.
— Ще желаете ли нещо друго, или да ви оставя?
— Не се сещам за нищо — каза Чарли.
Фернандо Лопес изчака вратата да се затвори след Тредгил, след това отбеляза:
— Като те знам какво представляваш, гринго, сигурен съм, че има много простичка причина да сме в апартамент, където настаняват играчите на бакара, които се самозабравят, когато започнат да губят.
— Играчи на бакара ли? — попита Чарли.
— Да, това е световната щабквартира на хората, които са готови да хвърлят с лека ръка двеста-триста хиляди на бакара. Ти не знаеше ли?
Кастило поклати глава.
— Казвай какво правим тук — настоя Фернандо.
— Благодаря ти, че не попита в джипа — отвърна Кастило.
— Няма ли да ми отговориш?
— Трябва да поговоря с бащата на Мастърсън. Не можем да говорим необезпокоявани у тях — както той казва, в плантацията, — защото бащата на вдовицата е зле със сърцето и не искат да го тревожат. Затова се разбрахме да се видим тук.
— И какво ще обсъждате? Чакай. Ще задам въпроса по друг начин. Какво, мама му стара, става тук?
— За да не се налага да повтарям, защо не почакаш, докато дойде? Сигурно ще пристигне всеки момент, а аз имам нужда да пийна нещо.
— И на мен няма да ми дойде зле — реши Фернандо.
— Какво каза онзи за бутон и етажния сервитьор?
— Тук трябва да има бар — реши Фернандо.
Той се приближи до панел на стената и започна да натиска копчетата. Едно от тях задейства панела, той се измести встрани и отзад се показа малък, но богато зареден бар.
— Еврика, открихме златното съкровище!
Тъкмо си бяха налели и се бяха чукнали, когато Уинслоу Мастърсън влезе в апартамента.
— Не успях да се измъкна достатъчно бързо — обясни той. — Хората бяха готови да ви посрещнат.
— Да, господине — отвърна Чарли. — Позволих си да…
— Вие сте ми гости — махна с ръка Мастърсън. — А една напитка е особено подходяща в този момент.
Той се приближи до бара и си наля от същата бутилка, „Феймъс Граус“, която бе отворил Фернандо.
— За мен е истинска магия как се управлява финансово това място — призна Мастърсън. — Един господ знае колко им струва поддръжката, и тъй като не са в някой благороден бизнес, значи мотивът трябва да е печалбата. Следователно гостоприемството им се ограничава единствено до онези, които са загубили — или най-вероятно ще загубят — огромни суми. Откъде се взеха всички тези хора — а те никак не са малко?
— И аз си мислех същото — обади се Фернандо.
— Извинете ме за нелюбезността, господине. Аз съм Уинслоу Мастърсън.
— Казвам се Лопес, господине. Фернандо Лопес.
— Вие сте от Запада, господин Лопес. Позволете ми да изкажа възхищението си към ботушите ви.
— Благодаря ви, господине. Тексасец съм. От Сан Антонио — обясни Фернандо.
Мастърсън изпи напитката и посегна да си налее още.
— Господин Кастило ми каза, че сте братовчеди — продължи Мастърсън.
— Да, господине.
— Преди години — започна да разказва Мастърсън — имах бизнес дела с очарователен господин в Сан Антонио, който носеше същото малко име като вас, господин Лопес, и вашата фамилия, господин Кастило. Да не би…
— Предполагам, че става въпрос за моя… за нашия… дядо — уточни Чарли.
— А да е имал дядо ви един великолепен бик от породата „Санта Гертруда“, който се казваше Линдън Джей?
— Дядо не само че не се възхищаваше от президент Джонсън — обясни Фернандо, — ами Линдън Джей, още като малък, произвеждаше толкова много мръсотия, че когато трябваше да го кръстим, за да го регистрираме…
