— Като стана дума за имена, Джоуел каза, че Госингер е прикритие.
— Името ми е Кастило. Чарли Кастило.
Той подаде ръка. Сантини я стисна.
— Тони — представи се той и продължи на италиански: — Не приличаш на италианец.
Чарли поклати глава и отговори на италиански:
— Наполовина съм немец, наполовина тексасец. Преобладава испанското наследство.
— Италианският ти е много добър.
— Езиците ми вървят.
Сантини кимна и полюбопитства.
— Прикритието добро ли е? Ако ДРУ прояви интерес към теб, веднага ще проверят. Много ги бива по тая част.
— Няма страшно. Госингер, който работи за германския вестник „Тагес Цайтунг“, е дошъл, за да напише материал за оцелелите от „Граф Шпее“. Ако главният редактор в „Тагес Цайтунг“ все още не е съобщил в германското посолство, че съм тук и да им благодаря за всяка оказана помощ, ще го направи в най-скоро време.
Сантини го погледна.
— Значи говориш испански, идвал си тук и преди, а прикритието ти е стабилно. Въпреки това просто не мога да разбера как ще се справиш със задачата си, без да отидеш до нашето посолство.
— Не съм казал, че няма да ходя в посолството.
— Много те бива в прикритията. Ще ги преметнеш всички, а? Ще мине ли номерът с Госингер в посолството?
— Защо да не мине?
— Може ли да ти предложа нещо?
— Давай, слушам те.
— Дори да приемат хер Госингер за чиста монета, няма да успееш да изкопчиш и дума в посолството. Първо, случаят не е отразен в пресата, а още никой не е хванал клюката. Аржентинците са засрамени, затова са потулили случая. На американците не сме съобщили — нито на журналистите, нито на „Ню Йорк Таймс“, на абсолютно никого. Аржентинците си живеят с надеждата, че когато лошите се усетят, че са отвлекли съпругата на дипломат, ще я пуснат и цялата работа ще се забрави. Лично аз смятам, че пикаят срещу вятъра, но друг начин в момента няма. Така че, ако хер Госингер отиде в посолството и започне да разпитва, Лауъри и всички останали ще започнат да се питат откъде, по дяволите, въпросният хер Госингер е разбрал.
— Предполагам, Джоуел ти е казал, че съвсем не съм най-квалифицираният за тайно разследване на похищение.
— Джоуел ми каза, че имаш две качества: невероятен си с меча и страшно те бива да отвличаш откраднати самолети от лошите.
— Значи не е споменал нищо за уменията ми на покер?
— Не — усмихна се Сантини. — Виж сега, ако беше казал подобно нещо, все едно да си признае, че си го спукал от бой.
— Джоуел има един недостатък — обясни Чарли. — Въобразява си, че може да играе покер.
— Освен това си въобразява, че може да играе руми — издаде го Сантини. — Докато бяхме охрана на президента и чакахме повикване, непрекъснато играехме руми. Нямаш представа колко пари съм прибрал от него.
Двамата се усмихнаха един на друг.
— Отклонихме се от темата, хер Госингер — напомни му Сантини. — Говорехме за предложението ми.
— Казвай.
— Ако, да кажем — започна Тони, — мой колега агент от Тайните служби случайно минава през Буенос Айрес и ми се обади в посолството и двамата с него съвсем случайно се натъкнем на Кен Лауъри и аз подхвърля на Лауъри „Тъкмо разправях на агент… каквото там име си избереш… за госпожа Мастърсън“, Лауъри ще го приеме — той все повтаря „ние, федералните агенти“, все едно и той е федерален — и сигурно ще се изпусне и ще ти каже как върви разследването.
— Струва ли ми се, или ти нямаш особено високо мнение за качествата му на следовател?
— Вече ти казах, че е добър човек, но я кажи да не би да мислиш, че е имал много възможности да разследва нещо по-сериозно от забежките на някой колега с чужда съпруга? А подобно поведение не се допуска в мисиите на САЩ в чужбина.
Кастило се изкиска и попита:
— Ами какво ще стане, ако разберат, че си нагласил цялата работа? А рано или късно ще разберат.
— Най-вероятно ще ме върнат да си бера срама у дома — отвърна Сантини. — Тогава пак ще стана истински агент от Тайните служби. Не съм се натискал да ме изпратят тук. Или може би ти си ми казал като пратеник на президента какво ще правиш и си ми наредил да си затварям устата.
— Смятай, че ти е наредено — реши Кастило. — Но държа да те предупредя, че последния път, когато направих същото — с човек, който имаше нужната информация, — директорът на Централното разузнаване не остана никак доволен и побърза да го освободи от длъжност. Накрая горкият получи препоръчително писмо лично от президента, но преди това имаше два-три дни, които не бяха никак приятни.
— Да става каквото ще — отсече Сантини.
— Как стана така, че те изпратиха тук?
— Бях ранен и можех да изпълнявам задълженията си частично, затова ме изпратиха тук да душа за незаконни пари.
— Как си бил ранен?
— Джоуел не ти ли каза?
Кастило поклати глава.
— Ако ми се изсмееш, ще ти счупя ръцете — предупреди го спокойно Сантини. — Паднах от лимузината на вицепрезидента и следващият автомобил ми прегази крака.
— Няма да ти се смея, но може ли поне да се усмихна широко?
— Майната ти, хер Госингер — ухили се на свой ред Сантини.
— А каква работа може да има друг агент от Тайните служби в Аржентина?
— Поне петдесет неща. Случва се непрекъснато, поне по веднъж на месец. Обикновено някой наблюдател се изтърсва, за да натяква заради високите разходи, нали се сещаш, какви ли не простотии. Единственият проблем е, че някой може да поиска да се легитимираш.
— Чакай малко — спря го Чарли.
След по-малко от две минути той подаде на Сантини документите си на агент от Тайните служби.
— Хол ли ти издейства тези документи? — попита той, след като ги огледа внимателно.
Кастило поклати глава.
— Джоуел е говорил с Хол и ги е уредил.
— Стават, струва ми се. Ти решаваш.
— Ще се справим — заяви Кастило. — Благодаря ти, Тони.
Сантини махна с ръка.
— Дипломатите не отиват на работа преди девет — обясни той. — Вземи да се настаниш и към девет вземи такси до посолството.
— Добре.
— От дясната страна на посолството има вход за служители. Мини през него. Охраната са аржентинци. Покажи си значката и те ще те вкарат до Първи пост. Там има пехотинец на пост. Покажи му значката и на него и му кажи, че искаш да се видиш с мен. Аз ще се покажа и ще се направя на силно изненадан, че пред мен е специален агент наблюдател Кастило, след което ще ти осигуря пропуск за посетител. Чак тогава ще режисирам срещата с Лауъри.
— Става. Такси казваш? Да не е специална кола.
— Такси до посолството. Няма смисъл ДРУ да разбират, че от хотела си отишъл направо в
