— Тъкмо затова съм тук, Бетси — отвърна Силвио. — Аржентинското правителство иска да положи ковчега на Джак в катедралата — да го почетат с гвардейци, както му е редът — да оставят хората да отидат на поклонение тази вечер и утре сутринта, след това папският нунций да отслужи меса и да наградят Джак с Великия кръст на Освободителя. Или президентът, или външният министър — по всяка вероятност президентът — да връчи кръста. Това е голяма чест.
— Джак не харесваше нито единия, нито другия — отвърна тя, ала след това бързо добави: — Не биваше да го казвам.
— Можеш да кажеш каквото поискаш — успокои я Силвио.
— Трябва ли да участвам в цялата тази работа?
— Достатъчно е само да присъстваш, но ти сама ще решиш, Бетси. Двамата с господин Кастило сме единодушни, че ти трябва да вземеш решението. Целият дипломатически корпус ще бъде там.
— Или, както Джак казваше, режисирано представление, така ли? — попита тя, макар да бе убедена в думите си.
— Джак имаше много приятели в дипломатическия корпус — напомни й Силвио.
— Когато ставаше въпрос за интересите на Щатите, Джак бе в състояние да убеди и дявола, че му е пръв приятел.
— Така е — съгласи се с усмивка Силвио.
— Джак би искал да участвам в нещо подобно, така че съм съгласна.
— Още веднъж ще повторя, Бетси, ти решаваш.
— Не бих казала — отвърна тя. — Баща ми няма да ме разбере, ако откажа. За него задълженията винаги са били на първо място. Открай време казваше — според мен не се шегуваше, — че дипломатът трябва да бъде като свещеник йезуит, който се отказва от личния си живот и удобства заради нещо значително по-важно. Всички знаем, че Джак напълно се съобразяваше с това. Което ми напомня за семейството ми. Някой уведоми ли ги какво се е случило?
— Разговарях с посланик Лоримър малко след като се видяхме вчера — обясни Силвио. — Не дадох подробности за похищението ви, просто… съобщих му какво се е случило с Джак.
— Какво точно му каза?
— Че Джак е бил убит от неизвестни лица — отвърна посланикът. — Знам, че има проблеми със сърцето…
— Много добре си постъпил. Благодаря ти.
— Той искаше да ти се обади, но му казах… това бе дипломатическа заблуда; и досега съм убеден, че си струваше, — че си на успокоителни и е най-добре да изчака да се почувстваш по-добре и да му се обадиш сама.
— Точно така, Хуан, постъпил си правилно. Още веднъж ти благодаря. Сега вече съм добре. Кога ще ме изпишат?
— Час след като решите, госпожо Мастърсън — отвърна Кастило. — Ще ни отнеме час да уредим автомобил.
Тя го погледна без капка благодарност.
„Струва ми се, че не съм направил нищо, за да я подразня — освен че съм натрапник в дипломатическата общност — което означава, че се страхува от мен.
Какво, по дяволите, става тук?
И защо все става така, че брат й — Жан-Пол Лоримър — посланик в ООН, не бе споменат нито веднъж? Тя нито помоли някой да го уведоми, нито й мина през ума, че и той е част от семейството.“
— Вече реших — отвърна сопнато тя. — Искам да се махна и да отида при децата си.
— Добре, госпожо Лоримър, ще кажа на господин Сантини да уреди необходимото.
— Добре.
— Госпожо Мастърсън — продължи Кастило, — полковник Торине, пилотът на „С–17 — Глоубмастър III“, изпратен от президента — чака отвън. Той ще ви уведоми какви са плановете за отпътуването с децата в Щатите. А вие ще можете да му кажете какво желаете.
Тя го погледна и кимна, след това се обърна към Бети Шнайдер.
— Децата ми ще бъдат ли в безопасност по време на церемонията в катедралата?
— Шефът на ДРУ, госпожо Мастърсън… — започна Кастило.
— Ако нямате нищо против, господин Кастило, попитах нея.
— Извинете.
Бети погледна Чарли, той кимна и тя чак тогава се обърна към госпожа Мастърсън.
— Господин Сантини и господин Кастило могат по-добре от мен да отговорят на този въпрос, госпожо Мастърсън.
— Въпреки това искам да чуя вашето мнение.
Бети кимна и след кратко колебание обясни:
— Тайните служби се справят изключително добре с охраната на отделни лица, госпожо Мастърсън, но това не означава, че са съвършени. Президентът Рейгън бе прострелян. Една луда простреля два пъти президента Форд.
— Нека се изразя по следния начин. Ако това бяха вашите деца, щяхте ли да ги заведете в катедралата?
— За мое щастие, не ми се налага да правя подобен избор. Не бих и помислила да ви давам съвет как да постъпите.
— Благодаря ти. Благодаря за откровеността — отвърна госпожа Мастърсън и погледна Кастило. — С децата ще присъстваме на церемонията в катедралата. Искам да си спомнят този ден и как е бил почетен баща им. А Джак — и баща ми — ще разберат, че го правя по задължение.
Кастило кимна.
„Нито дума за брата.“
— Бихте ли повикали полковника, господин Кастило — нареди госпожа Мастърсън. — Искам да споделя плановете с децата си.
Кастило кимна и излезе от стаята.
Полковник Алфредо Мунц бе застанал в коридора заедно с полковник Торине, Джак Бритън и Тони Сантини.
— Реши да присъства на церемонията заедно с децата — обяви Кастило. — И иска да се прибере.
— Трябват ми трийсет минути — заяви Сантини.
— Казах й един час — успокои го Кастило. — Което означава, че имаме време да огледаме къщата, преди да се прибере.
— Всичко е наред, Чарли — отвърна спокойно Сантини.
— Иска ми се да огледам лично — обърна се към него Мунц. — Промених някои неща.
„Така поне няма да вляза в черния списък на Сантини, който сигурно се пита за какъв се мисля, та си позволявам да проверявам качеството на работата му.“
— Тони, по този начин се презастраховам, но ми се иска да проверя лично всичко в къщата и в катедралата — обясни Кастило.
— Както решиш, Чарли.
— Ще осигуриш ли на агент Шнайдер мобилен телефон? Искам номерът й да е включен в списъка за автоматично набиране на моя и моят на нейния.
Сантини бръкна в джоба си и извади мобилен.
— Вече дадох по един на Джак и на полковник Торине — обясни той. — Ако ми дадеш твоя, ще запиша номерата им.
Кастило му подаде своя и погледна Бритън.
— Предполагам, вече си се запознал с полковник Мунц.
— Да, господине. Той предложи, когато прецените, че не съм ви необходим повече тук, да ме изпрати в щабквартирата си и да ми покаже докъде са стигнали с разследването.
Кастило се обърна към Мунц.
— Много ти благодаря, Алфредо. Има ли начин и ние да получим копие от доклада по разследването?
