Първо — мислех, че го знаеш — че аз съм един от най-добрите — да не кажа най-добрият — пилоти на хеликоптери в света и нямам никакво доверие на разни перковци, освен ако не съм летял с тях.
— Господи, Чарли!
— Доколкото разбирам, никой не слуша разговора ни в момента.
— Не, в кухнята съм, за да си направя чаша кафе.
— В такъв случай може ли да престанем с глупостите с Виенския шницел и да ми кажеш направо: „Обичам те, Чарли“?
— Нали казахте, че причините са две, господине?
— Ще ти кажа другата само ако ми кажеш, че ме обичаш.
Бети се поколеба за момент, след това се изкиска.
— Виенски шницел, става ли?
— Горе-долу. Добре, Мунц предложи „Френч Алует III SA 316 A“. Стара машина. Това ме притесни, защото нямам представа как е бил поддържан тук. В модел „В“ бяха сменили опашката и основните ротори и се оказа, че не са достатъчно мощни, а това все пак е модел „А“.
— Значи разбирате от хеликоптери.
— Следователно, специален агент Виенски шницел, след като премислих внимателно плюсовете и минусите, реших, че е по-разумно „Алуета“ да наблюдава, вместо да превозва.
— Ти май наистина се върза с тези глупости с Виенския шницел. И какво ще бъде това наблюдение?
— Първо, не са никакви глупости и, второ, можеш с чиста съвест да кажеш, че съм влюбен в един Виенски шницел. А наблюдение, агент Виенски шницел, се нарича, когато летателен апарат се сниши над градска зона, за да наблюдава покривите и да не позволи на лошите да се накачулят със снайпери, базуки и разни други смъртоносни оръжия по въпросните покриви.
— И полковник Мунц ще осигури такова наблюдение?
— Да. По този начин хеликоптерът ще бъде на разположение, ако се появи спешен случай.
— Това възможно ли е?
— Едва ли. Катедралата ми се стори подсигурена не по-зле от къщата. Семейството ще пристигне с автомобил, ще влезе в катедралата през странична врата, ще се появи за кратко до ковчега, след това ще седнат в една от нишите. Те са две, близо до олтара. По всяка вероятност президентът, а външният министър със сигурност, плюс разни други видни личности, включително посланик Силвио, ще бъдат в другата от лявата страна с лице към олтара, а семейството, двамата от ДРУ и вие, специален агент Виенски шницел…
— Стига е този Виенски шницел, Чарли.
— Вие ще бъдете в дясната. В уречения час — десет — министър-председателят или президентът ще се приближи до ковчега, ще коленичи за момент върху
— Какво?
— Онова, върху което се коленичи. На френски означава да се помолиш на господ. Което означава, че не си католичка.
— Лютеранка съм.
— Чудесно. И аз.
— Защо ми се струва, че ако бях казала католичка, ти щеше да кажеш същото.
— Щях, при това с чиста съвест. Майка ми беше
— Ти си напълно луд.
— Затова ти ме обичаш, Виенски шницел, нали? Специален агент Виенски шницел?
— Господи?
— Та, както казвах, който е на церемонията и се изправи от
— Ще ми трябват други дрехи — каза Бети. — Нещо за катедралата. Как ще си взема нещата от хотела?
— Довечера ще бъдеш в хотела — отвърна Кастило.
— Няма ли да съм тук?
— Искам те с блеснали очи в катедралата и на полета утре. — „И тази вечер. С блеснали очи, навирена опашка и гола.“ — В къщата на семейство Мастърсън само ще дремеш на някой фотьойл. — „Докато аз ще се мятам в леглото разочарован и нещастен, съвсем сам.“
— Сигурно.
— Ще ти позвъня, след като отида до ДРУ с Джак и Мунц. След това имам среща с посланика, първо, за да му кажа какви са плановете ми за напускане на страната, и второ, да каже някоя и друга добра дума за мен пред госпожа Мастърсън. Имам чувството, че каквото и да й предложа, тя ще го отхвърли.
— Повече от очевидно е, че не те харесва — призна Бети.
— Ще ти се обадя по-късно, съкровище.
— Чарли?
— Да?
— Виенски шницел.
(ШЕСТ)
Американски клуб в Буенос Айрес
„Виамонте“ 1133
Буенос Айрес, Аржентина
14:30, 24 юли 2005
Централата на ДРУ по нищо не приличаше на ФБР във Вашингтон, нито пък на комплекса на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. Намираше се в невзрачна административна сграда на пресечка от „Авенида 9 Хулио“ и на две пресечки от операта. Докато следваха пежото на полковник Мунц покрай операта, сержант Роджър Маркъм им съобщи, че операта е строена по време, когато Аржентина е благоденствала, и идеята на архитекта е била да я направи по-голяма и елегантна от оперите във Виена, Париж и Рим.
Отвън по нищо не личеше за какво се използва сградата, а за да се влезе в ДРУ, се минаваше през товарна рампа за камиони и чак тогава колата се озова в товарен асансьор, охраняван от служител, прехвърлил „Узи“ през врата.
За специален агент Дейвид Уилям Юнг Младши и Пол Холцман от ФБР бе отделен малък остъклен офис, където можеха да преглеждат докладите на ДРУ и да следят разследването, провеждано от останалите сили на реда. Те нито се изненадаха, нито се зарадваха, когато видяха Кастило и Маркъм.
„След като докладите са написани на испански, значи и двамата знаят езика.“
Полковник Мунц обяви, че трябва „да завърти няколко телефона“, затова Кастило и Маркъм седнаха до Юнг и Холцман и се зачетоха в докладите.
Около час по-късно в офиса влезе Дарби, а малко след него се върна Мунц.
— Идвам от посолството — обяви Дарби. — Отпред има две демонстрации, едната организирана в знак на съпричастност, а другата заради цените на млякото в Патагония или нещо подобно. Има и трета група, която, изглежда, одобрява случилото се с Джак. Двайсетина полицаи от градската конна полиция
