— Разбира се. Може да отнеме малко време, докато някой го преведе.
— Ти ми дай доклада, аз сам ще си го преведа.
Мунц кимна.
— Полковник, защо не влезеш и не обясниш на госпожа Мастърсън какви са плановете около връщането в Щатите?
— Кога искаш да излетим, Чарли?
— Ако питаш мен, най-доброто решение е от катедралата да тръгнете направо към „Езейза“ — призна Кастило. — Не съм я питал, — нито пък посланика, но пробвай.
— Няма ли да влезеш с мен? — попита Торине.
— Струва ми се, че тя предпочита да ме няма — отвърна Кастило. — Щом Тони ми върне мобилния, ще дойда. Трябва да ти осигуря превоз.
(ЧЕТИРИ)
„Доктор Хосе Арибена“ 25
„Сан Исидро“
Провинция Буенос Айрес, Аржентина
10:35, 24 юли 2005
Майор К. Г. Кастило бе застанал в средата на улицата пред къщата на семейство Мастърсън в скъпия квартал „Сан Исидро“. Извади мобилния телефон, натисна едно от копчетата за автоматично набиране и специален агент Шнайдер отговори след второто позвъняване.
— Шнайдер.
— Здравей, сладурче.
— Слушам ви, господин Кастило.
— Обичам те.
— И аз така разбрах.
— А обратното?
— Така ми се струва, ако съм преценила правилно ситуацията. Къде казахте, че сте, господине?
— Застанал съм на улицата пред къщата на семейство Мастърсън.
— Доволен ли сте от мерките за сигурност?
— Иска ми се да има поне два танка и два двайсетмилиметрови „Гатлинга“, но като цяло може да се каже, че съм доволен. След като си толкова делова, ще ти кажа какво очаквам.
— Добре, господине.
— Целият район — може би десет пресечки от всяка страна на къщата, ще бъде ограден. Полицаите искат документ за самоличност и питат всеки къде отива. След това претърсват автомобилите. Следва втори кордон, охраняван от Националната жандармерия. Тук вече са на власт военните, не полицията. Въоръжени са с автомати. Следва същата процедура, този път претърсването е по-обстойно. Това е скъп квартал и на жителите им се налага да излизат и влизат в къщите си.
— Ами къщата, господине?
— Още не съм свършил, специален агент Шнайдер.
— Извинете, господине.
— Пресечката, на която се намира къщата на Мастърсън — тя е по средата, — е блокирана с бариери, автомобили и не знам как се казват онези ленти с шиповете, дето дупчат гумите, ако някоя кола откаже да спре.
— Разбрах, господине.
— Тук има още от хората на Националната жандармерия, агенти на ДРУ и наши хора. Къщата се намира зад тухлена стена, върху която има бодлива тел. Стената огражда цялата градина. Отзад има сервизен път — за доставки, за изнасяне на боклука и разни други. Той също е блокиран.
— Къщата е на три етажа, тухла, всички прозорци, с изключение на два на тавана, са с решетки, а задната врата е метална. Портите на оградата — две отпред, една за превозни средства, една за хора и две отзад — са от ковано желязо, доста напудрени, но тежки и сигурни. Портата за автомобили отпред е от плъзгащите се. Другата отзад се отваря ръчно. Заключва се с огромен катинар, ключовете са в кухнята. Портите за хора се отварят от кухнята или от входната врата на къщата. И градината, и дворът отзад са осветени с прожектори, които се задействат от сензори за движение, но има възможност да бъдат оставени включени. — Двама от нашите и двама от хората на ДРУ ще са вътре в самата къща. Има две телефонни линии плюс телефона, който е свързан с алармата. А и всички имат мобилни. Няма друго, освен танковете, които вече споменах.
— Според мен, за по-голяма сигурност и дума не може да става, господине.
— Ти кога ще тръгнеш от болницата?
— След не повече от две минути.
— Ако ми кажеш, че ме обичаш, ще ти кажа къде отивам.
— В момента ми е много трудно, господине.
— Ако някой ни слуша, защо просто не кажеш „Виенски шницел“ и аз ще разбера.
Тя се изкиска и каза:
— Виенски шницел.
— И аз тебе, любов моя.
— Къде ще бъдете, господине?
— Ние с Мунц и Джак отиваме в катедралата. След това отиваме в централата на ДРУ. Ще ти позвъня пак. Не, след като закарате госпожа Мастърсън у тях, ти ми позвъни.
— Добре, господине.
— И бъди готова да кажеш „Виенски шницел“.
— Както наредите, господине.
— Виенски шницел, сладурче.
(ПЕТ)
Катедрала „Метрополитана“
„Плаза де Майо“
Буенос Айрес, Аржентина
11:30, 24 юли 2005
К. Г. Кастило се обади на второто позвъняване на мобилния.
— Кастило.
— Шнайдер се обажда, господине.
— Шнайдер с „Виенския шницел“ ли?
— Да, господине. Обаждам се, за да ви съобщя, че съм в къщата в „Сан Исидро“.
— Проблеми?
— Не, господине. Всичко мина като по часовник.
— Току-що обиколих катедралата в компанията на сержант Роджър Маркъм. Той направо съсипа полковник Мунц. Оказа се, че знае повече за катедралата от него.
Бети се изкиска.
— Той е сладко хлапе.
— Та тук проблеми няма да има. Намира села една крачка от Каза Росада. Ченгетата тук имат богат опит и неведнъж им се е случвало да се разправят с развилнели се тълпи, така че бариерите са им подръка. Мунц предложи да осигури хеликоптер, който да прекара семейството от стадиона в „Сан Исидро“. Ще има къде да се приземи дори след като поставят бариерите. Отказах му.
— Може ли да попитам защо, господине?
— По две причини — и между другото, можеш да питаш за всичко, което ти хрумне, Виенски шницел.
