— И полковник Торине ли? — попита президентът на Съединените щати. — И братовчед ти ли? Как реагираха на този домашен арест?
— Полковник Торине е наясно с положението, господине. Не се наложи да му нареждам… А Фернандо, братовчед ми, проявява разбиране.
— Това ли е всичко, Кастило? — попита президентът.
— Има още нещо, господине.
— Слушам те.
— Хауърд Кенеди беше на летище „Хорхе Нюбъри“, когато се върнахме от имението. Господин Юнг го видя.
— Агентът от ФБР ли?
— Кой е бил там? — попита посланик Монтвейл.
— Хауърд Кенеди… — започна Кастило.
— За когото се предполага, че работи за Александър Певснер — уточни сухо президентът.
— Руският гангстер ли? — ахна Монтвейл.
И Кастило, и президентът кимнаха.
— Аз май нещо не разбирам — намръщи се посланикът.
Президентът махна с ръка, за да даде знак на Кастило да му разкаже.
Кохън и Хол, запознати с историята, се спогледаха и размениха усмивки. На Монтвейл чутото нямаше никак да му хареса.
— Господине, стигнахме до споразумение с господин Певснер — започна Кастило.
—
—
— Той ни помогна много да отрием откраднатия „727“, господин посланик — обясни Кастило.
Американски „Боинг 727“ бе изчезнал от Луадна, Ангола, на 23 май 2005 година, а след като
Беше изпратил Кастило, по онова време изпълнителен асистент на секретаря на Вътрешна сигурност, в Ангола със заповед да открие всичко, което ЦРУ, ФБР, Агенцията за борба с наркотиците и Държавният департамент — и всички останали членове на разузнавателната общност — бяха разбрали за откраднатия самолет, и бе наредил на Чарли да му докладва лично.
Кастило бе направил нещо повече. Не само че бе разбрал кой е откраднал самолета — никому неизвестна група сомалийски терористи — и какво имали намерение да направят с него — да го блъснат в „Либърти Бел“6 във Филаделфия — ами бе открил самолетът в Коста Рика, откъдето е щял да се отправи за Филаделфия. С помощта на екип от „Делта Форс“, изтеглен от Форт Браг, той бе откраднал самолета от терористите и заедно с пилота, полковник Джейк Торине, го бяха върнали във военновъздушна база „Макдил“.
— За пръв път чувам за тази работа — възкликна Монтвейл.
— Чарлс, ти не ме ли чу, когато казах да оставиш Чарли да довърши разказа си?
— Извинете, господин президент — измънка Монтвейл.
— Нека аз да кажа каквото има, Чарли — реши президентът. — Мен поне няма да ме прекъсва. Накратко казано, Чарлс, Америка свали обвиненията срещу въпросния човек. Той се е свързал с Чарли скоро след като му възложих да разбере онова, което никой друг от разузнаването не успя. Оказа ни голяма помощ. В замяна поиска нещо.
— Естествено — обади се Монтвейл.
— Певснер казал на Чарли, че според него Агенцията — която тайно му е възлагала поръчки години наред — се опитва да го арестува в някоя от страните, където обвиненията срещу него не са свалени, за да го приберат на топло и никой да не разбере за тайните поръчки, които е изпълнявал. Освен това заявил, че от ЦРУ се опитвали да го ликвидират. За него опасност вече няма, въпреки това той е притеснен.
— В знак на благодарност, упълномощих Чарли да му съобщи, че съм наредил на директора на Централното разузнаване и на директора на ФБР — всичко това става по време, когато ти все още не беше директор на Националното разузнаване — да прекратят разследванията и да не ги подновяват без изричната ми заповед. Певснер подозирал, че ЦРУ се опитват да го открият в чужбина, а ФБР продължават да го издирват в Щатите. Ако го открият, или ще го арестуват със заповед от Интерпол, или ще съобщят местонахождението му на някое от правителствата, които все още го издирват.
— Положението ще остане непроменено, ако Певснер продължи да ни оказва помощ и докато не наруши някой от законите на Съединените щати.
— Този тип продължи ли да помага? — попита Монтвейл.
— Осигури ми хеликоптера до имението „Шангри-Ла“ — обясни Кастило.
— Той в Аржентина ли е?
— Нямам представа къде се намира Певснер в момента — отвърна честно Кастило. — Натъкнах се съвсем случайно на Хауърд Кенеди в Буенос Айрес и той уреди хеликоптера.
— Кой е Кенеди?
— Бивш агент на ФБР, който в момента работи за Певснер — обясни президентът.
— Той какво прави в Аржентина?
— Придружаваше самолет „767“, натоварен с предмети на изкуството, изпратени от саудитското кралско семейство в Риад за Ислямския културен център „Крал Фахд“ в Буенос Айрес, и е върнал в Риад понита за поло, седла и други амуниции за кралското семейство — отвърна Кастило.
— Самолетът сигурно е собственост на Певснер? — предположи Монтвейл.
— Вероятно, господине, не попитах.
— И този тип Кенеди просто ти осигури хеликоптера, защото го помоли, така ли? Това ли се опитваш да ми пробуташ, Кастило?
— Сигурно го е направил със съгласието на господин Певснер, господине, но истината е, че не го попитах.
— Държа да отбележа, господин президент, че цялата тази работа ме хвърля в недоумение.
— Чарлс, нали си чувал какво казват за политиците, че си избират доста странни партньори за леглото.
— Просто не разбирам защо този тип Кенеди е бил притеснен, че агентът от ФБР го бил видял — продължаваше Монтвейл.
— Кенеди очевидно е параноик — отвърна президентът. — Решил е, че ФБР продължава да го търси, въпреки че изрично наредих да бъде оставен на мира, и си е наумил, че щом го открият, ще го ликвидират.
— Пълен абсурд!
— Съгласен съм. Първо, ликвидирането му ще бъде незаконно — продължи президентът.
— Защо е решил така?
— Ами — намеси се Кастило — Кенеди е бил старши агент от „Вътрешни операции“ на ФБР и знае какви тайни на Бюрото са потулени.
— Чарли — обади се президентът, — може и да греша, но разпоредбите за опазване на държавни тайни не включват ли и всичко, с което се занимаваше досега? Дори самоличността на хората, с които си се срещал?
— Точно това казах на господин Юнг, господине.
— Значи няма място за притеснение — кимна президентът. — Тъй като въпросът беше повдигнат, Чарлс, защо не провериш и в ЦРУ, и във ФБР, за да се увериш лично дали спазват заповедта, която съм издал? Ако
