2003.

— Датата ни е известна — обади се Милър. — Когато двамата с Кастило бяхме най-обикновени честни войници, ни изпратиха там.

— Което какво ви говори?

— Че мошеничествата, свързани с „Петрол срещу храни“, са приключили с нападението — отвърна Юнг. — Този последен депозит от девет милиона и половина е бил последната капка.

— А на кого е сметката с четирийсет и шест милиона?

— Не знаем. Националната агенция не предоставя подобни сведения — отвърна Юнг. — Затова пък в Приложение 3 се посочва, че доста хора душат около „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“, включително и ФБР. Човек от ФБР би трябвало да знае.

— Чухте ли, инспекторе? — попита Кастило.

— Чух — потвърди Дохърти. — Ще се изненадате ли, ако ви призная, че първата ми реакция беше да ви пратя на майната?

— Не — отвърна Кастило. — Да имате нещо да ми кажете?

— Не, защото не ви харесвам нито вас, нито операцийката ви, а защото, щом Националната агенция твърди, че Бюрото проявява интерес към „Каледониан Банк“, това означава, че има законно следствие, което може да пропадне, ако тръгнете да си врете носовете.

— Е, и? — попита Кастило.

— Ако не го направя, ще припнете при Монтвейл, той пък ще се обади на директор Шмит и или ще ми бъде наредено да предам информацията, или някой друг ще го направи.

— Дейв, моля те, дай на инспектор Дохърти номерата на сметките, които ни интересуват.

Петнайсет минути по-късно Дохърти затвори телефона и подаде на Кастило лист, откъснат от бележник.

— „Кениън Ойл Рифайнинт енд Брукъридж Къмпани“, Мидланд, Тексас.

Кастило се изненада, когато чу Мидланд, Тексас, но тока бе единствено защото семейството на Мунц бе в ранчото „Дабъл Бар Си“ в Мидланд Тексас, не защото в Мидланд имаше още една петролодобивна компания.

„Петролните компании в Мидланд са поне три — или четиристотин. Нищо чудно, че не съм чувал за тази. Повечето имат само по един телефон и пощенска кутия“.

— Това е собственикът на сметката с четирийсет и шест милиона — докладва Дохърти. — Според информацията на Бюрото, това е малка независима компания, която купува и продава суров петрол. Имат рафинерия в Хюстън, но преработват главно чужд петрол. В момента тече разследване, но засега не са открили нищо.

— А ФБР какво търси? — попита Кастило.

— Не ми казаха, а аз не попитах.

— Инспекторе, обадете се отново, ако обичате, и попитайте. Дайте им и сметките, които Юнг ви записа, и поискайте всички сведения за тях.

Дохърти го погледна лошо, ала не помръдна.

— Чакам, инспекторе — нареди грубо Кастило.

Дохърти се протегна към слушалката на телефона. Без да се опитва да се прикрие, Кастило слуша разговора и наблюдава внимателно Дохърти.

— Трябва им време, за да съберат всичката информация — тросна се инспекторът, когато затвори. — Те ще позвънят.

— Докато чакаме, предлагам бърз курс за начина, по който е била организирана измамата в „Петрол срещу храни“ — реши Кастило.

— Кой ще води курса? — попита Дохърти.

— Източникът ми от Будапеща, който в момента се намира в Аржентина.

— Вече ви казах, Кастило, че не искам сведения от тези хора, докато не съм напълно наясно с нещата, с които разполагаме.

— Говорите ли унгарски, инспекторе?

— Не, не говоря унгарски — отвърна с досада Дохърти.

— Тогава няма да разберете какво казвам на източника си — заяви Кастило и посегна към слушалката на радиостанцията на „Делта Форс“.

— Сержант Нидермайер — представи се гласът.

— На линия ли сме? — попита Кастило.

— Имате зелена улица, господине.

— Давай, Нидермайер — нареди Кастило, превключи радиостанцията на говорител и остави слушалката.

— Дейвидсън — представи се нов глас десет секунди по-късно.

— Хванали са те да се оправяш с радиото, така ли, Джон? — попита Кастило на странен език, какъвто инспектор Дохърти не бе чувал преди. Нямаше представа какъв е, но бе сигурен, че не е унгарски.

— Това не е унгарски — възмути се той.

Кастило го погледна и обясни тихо на английски:

— В интерес на истината, инспекторе, това е пущу, един от двата основни диалекта в Афганистан. Другият е афгански персийски.

Дешамп и Милър се спогледаха, усмихнаха се и поклатиха глави.

Кастило се обърна към радиостанцията и премина отново на пущу.

— Кажи, Джон, старецът стана ли вече?

Отговорът бе също на пущу.

— Затова съм при радиото, подполковник. Кочиан и Кенсингтън играят с Макс и една топка. И аз бях с тях, но онова чудовище ме събори по задник и аз се отказах.

— Трябва да поговоря със стария веднага.

— Чакай малко, подполковник.

— Кажи му да говори на унгарски — нареди Кастило, погледна Дохърти и се усмихна.

— Питах се дали някога ще се сетиш да позвъниш, Карлхен — започна Кочиан на унгарски. — Не се учудвам, че звъниш деветдесет секунди преди двамата с Макс да седнем да закусваме.

— Чичо Ерик, ти някога попадал ли си на онези книжки „Уиндоус за глупаци“ или „Майкрософт уърд за глупаци“?

— Звъниш ми по радиото, дето е извадено от незнайно кой научнофантастичен филм, за да ми зададеш подобен тъп въпрос?

Дешамп се разсмя.

— Този човек ми харесва.

При тези думи инспектор Дохърти разбра, че Дешамп знае унгарски, и се почувства неловко.

— Много е важно, в противен случай не бих си позволил да прекъсна закуската на Макс — обясни Кастило. — Имам нужда от една лекция. „Как са извършвани измамите в «Петрол срещу храни» за глупаци“. — След това премина на английски. — Говори на английски бавно, защото тук има един господин, който ще си записва — ще направи схема — на една черна дъска.

— Имам чувството, че става въпрос за нещо важно. — Кочиан също премина на английски.

— Съконспираторът ни от ФБР май въздъхна облекчено обади се на унгарски Дешамп.

Кастило се разсмя.

Дохърти улови „ФБР“ и погледна злобно Дешамп, което накара Кастило да се разсмее отново.

— За нас е много важно, чичо Ерик — продължи на унгарски Кастило. — Май доближаваме целта.

— Нямаше ли да говоря на английски? — попита отново на унгарски Кочиан. — Крайно време е да решиш, Карлхен!

— Този човек много ми харесва! — повтори Дешамп. — Хайде, шефче, решавай.

— На английски, чичо Ерик — заяви на английски Кастило. — Смятаме, че е замесен дребен посредник

Вы читаете Ловците
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату