2003.
— Датата ни е известна — обади се Милър. — Когато двамата с Кастило бяхме най-обикновени честни войници, ни изпратиха там.
— Което какво ви говори?
— Че мошеничествата, свързани с „Петрол срещу храни“, са приключили с нападението — отвърна Юнг. — Този последен депозит от девет милиона и половина е бил последната капка.
— А на кого е сметката с четирийсет и шест милиона?
— Не знаем. Националната агенция не предоставя подобни сведения — отвърна Юнг. — Затова пък в Приложение 3 се посочва, че доста хора душат около „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“, включително и ФБР. Човек от ФБР би трябвало да знае.
— Чухте ли, инспекторе? — попита Кастило.
— Чух — потвърди Дохърти. — Ще се изненадате ли, ако ви призная, че първата ми реакция беше да ви пратя на майната?
— Не — отвърна Кастило. — Да имате нещо да ми кажете?
— Не, защото не ви харесвам нито вас, нито операцийката ви, а защото, щом Националната агенция твърди, че Бюрото проявява интерес към „Каледониан Банк“, това означава, че има законно следствие, което може да пропадне, ако тръгнете да си врете носовете.
— Е, и? — попита Кастило.
— Ако не го направя, ще припнете при Монтвейл, той пък ще се обади на директор Шмит и или ще ми бъде наредено да предам информацията, или някой друг ще го направи.
— Дейв, моля те, дай на инспектор Дохърти номерата на сметките, които ни интересуват.
Петнайсет минути по-късно Дохърти затвори телефона и подаде на Кастило лист, откъснат от бележник.
— „Кениън Ойл Рифайнинт енд Брукъридж Къмпани“, Мидланд, Тексас.
Кастило се изненада, когато чу Мидланд, Тексас, но тока бе единствено защото семейството на Мунц бе в ранчото „Дабъл Бар Си“ в Мидланд Тексас, не защото в Мидланд имаше още една петролодобивна компания.
— Това е собственикът на сметката с четирийсет и шест милиона — докладва Дохърти. — Според информацията на Бюрото, това е малка независима компания, която купува и продава суров петрол. Имат рафинерия в Хюстън, но преработват главно чужд петрол. В момента тече разследване, но засега не са открили нищо.
— А ФБР какво търси? — попита Кастило.
— Не ми казаха, а аз не попитах.
— Инспекторе, обадете се отново, ако обичате, и попитайте. Дайте им и сметките, които Юнг ви записа, и поискайте всички сведения за тях.
Дохърти го погледна лошо, ала не помръдна.
— Чакам, инспекторе — нареди грубо Кастило.
Дохърти се протегна към слушалката на телефона. Без да се опитва да се прикрие, Кастило слуша разговора и наблюдава внимателно Дохърти.
— Трябва им време, за да съберат всичката информация — тросна се инспекторът, когато затвори. — Те ще позвънят.
— Докато чакаме, предлагам бърз курс за начина, по който е била организирана измамата в „Петрол срещу храни“ — реши Кастило.
— Кой ще води курса? — попита Дохърти.
— Източникът ми от Будапеща, който в момента се намира в Аржентина.
— Вече ви казах, Кастило, че не искам сведения от тези хора, докато не съм напълно наясно с нещата, с които разполагаме.
— Говорите ли унгарски, инспекторе?
— Не, не говоря унгарски — отвърна с досада Дохърти.
— Тогава няма да разберете какво казвам на източника си — заяви Кастило и посегна към слушалката на радиостанцията на „Делта Форс“.
— Сержант Нидермайер — представи се гласът.
— На линия ли сме? — попита Кастило.
— Имате зелена улица, господине.
— Давай, Нидермайер — нареди Кастило, превключи радиостанцията на говорител и остави слушалката.
— Дейвидсън — представи се нов глас десет секунди по-късно.
— Хванали са те да се оправяш с радиото, така ли, Джон? — попита Кастило на странен език, какъвто инспектор Дохърти не бе чувал преди. Нямаше представа какъв е, но бе сигурен, че не е унгарски.
— Това не е унгарски — възмути се той.
Кастило го погледна и обясни тихо на английски:
— В интерес на истината, инспекторе, това е пущу, един от двата основни диалекта в Афганистан. Другият е афгански персийски.
Дешамп и Милър се спогледаха, усмихнаха се и поклатиха глави.
Кастило се обърна към радиостанцията и премина отново на пущу.
— Кажи, Джон, старецът стана ли вече?
Отговорът бе също на пущу.
— Затова съм при радиото, подполковник. Кочиан и Кенсингтън играят с Макс и една топка. И аз бях с тях, но онова чудовище ме събори по задник и аз се отказах.
— Трябва да поговоря със стария веднага.
— Чакай малко, подполковник.
— Кажи му да говори на унгарски — нареди Кастило, погледна Дохърти и се усмихна.
— Питах се дали някога ще се сетиш да позвъниш, Карлхен — започна Кочиан на унгарски. — Не се учудвам, че звъниш деветдесет секунди преди двамата с Макс да седнем да закусваме.
— Чичо Ерик, ти някога попадал ли си на онези книжки „Уиндоус за глупаци“ или „Майкрософт уърд за глупаци“?
— Звъниш ми по радиото, дето е извадено от незнайно кой научнофантастичен филм, за да ми зададеш подобен тъп въпрос?
Дешамп се разсмя.
— Този човек ми харесва.
При тези думи инспектор Дохърти разбра, че Дешамп знае унгарски, и се почувства неловко.
— Много е важно, в противен случай не бих си позволил да прекъсна закуската на Макс — обясни Кастило. — Имам нужда от една лекция.
— Имам чувството, че става въпрос за нещо важно. — Кочиан също премина на английски.
— Съконспираторът ни от ФБР май въздъхна облекчено обади се на унгарски Дешамп.
Кастило се разсмя.
Дохърти улови „ФБР“ и погледна злобно Дешамп, което накара Кастило да се разсмее отново.
— За нас е много важно, чичо Ерик — продължи на унгарски Кастило. — Май доближаваме целта.
— Нямаше ли да говоря на английски? — попита отново на унгарски Кочиан. — Крайно време е да решиш, Карлхен!
— Този човек много ми харесва! — повтори Дешамп. — Хайде, шефче, решавай.
— На английски, чичо Ерик — заяви на английски Кастило. — Смятаме, че е замесен дребен посредник
