превод.
— Огромни суми са били изпращани в Ирак. В един от палатите на синовете на Саддам открили милиард — цял един милиард — долара в чисто нови американски стотачки, все още в пластмасовите бандероли, както са излезли от официална американска печатница.
— Подозирам, че по-голямата част от парите — сумите в брой — е била превозена в Ирак на някой от самолетите на Певснер, въпреки че съм сигурен, че има и други замесени. Само че на Певснер му се носи славата, че изпълнява честно сделките си и успява незабелязано да прекара огромни суми.
— Има ли някаква руска или кубинска връзка? — попита Кастило.
— Карлхен, нали вече ти казах, че Путин се е накиснал в тази работа до ушите — отвърна Кочиан. — Просто нямам достатъчно доказателства, за да отпечатам материал по този въпрос.
— Той за кой Путин говори, Кастило? — обади се Дохърти. — За твоя приятел мафиот или за президента на Руската федерация?
Кастило се поколеба, преди да отговори.
— Не говори за Певснер.
— Мили боже! — възкликна Дохърти.
— Те вече не са от полза — обади се Едгар Дешамп с тих унесен глас. — Но въдицата е така заложена, че да ги изтегли, когато се наложи.
— За какво говориш? — попита Кастило.
Дешамп заговори нормално:
— Благодаря ви, господин Кочиан — каза на унгарски той. — Ще ви позвъним отново. Много ми се иска да чуя още по този въпрос.
— Кой е този господин? — попита Ерик.
— Казвам се Дешамп, господин Кочиан. Приятел на Карлхен съм.
— Значи двама — отбеляза Кочиан. — Мога ли вече да седна спокойно да закусвам?
— Bon appbtit — отвърна Дешамп, обърна се към Кастило и заговори на английски: — Много ми се иска да поговоря с приятеля ти, Карлхен.
— Можеш да прекъснеш връзката, Нидермайер — нареди Кастило и се обърна към Едгар: — Така и не разбрах за какво говориш, Едгар.
Дешамп се усмихна.
— Цели два дни се опитвам да разгадая тайнствените символи на Дохърти и така и не успявах, докато най-сетне, в мига, в който чух за щедрия дребен тексаски търговец на петрол… Еврика!
Всички зачакаха да продължи.
— Защо му е на един дребен тексаски търговец на петрол — предполага се, че е патриот — да дарява най-неочаквано два милиона долара на някакви откачалки, при това мюсюлмани, при това във Филаделфия? Какъв е отговорът? Може да си е сменил вярата. Малко вероятно. Друга възможност. Направил го е по собствено желание. Защо да го нрави? Защото са му промили мозъка, а въдицата вече е заложена.
— Как така са му промили мозъка? — попита Милър.
Дешамп не обясни веднага.
— Запитах се:
— Изобщо не разбирам накъде биеш, Едгар — намеси се Дохърти.
Дешамп не им обърна никакво внимание.
— Според Карлхен…
— Чичо Ерик може да ме нарича Карлхен, Едгар, но ти не — сряза го Кастило.
— Приеми най-искрените ми извинения, шефче — отвърна насмешливо Дешамп. — Според нашето шефче нинджите, които е покосил в двореца хасиенда на мечтите…
— Имението „Шангри-Ла“ — поправи го Кастило, без да мисли.
— Все тая — продължи Дешамп — насред пустошта в Уругвай, са били професионалисти. Допълнително научихме, че един от тях е виден кубински шпионин. Шефчето ни разправя, че хората, които са се опитали да отвлекат чичо Ерик на моста „Франц Йосиф“ в романтичната Будапеща, също са били професионалисти, както и двамата, които е очистил в „Гелерт“, нали така, шефче?
Кастило кимна.
— Носеха гароти.
— Какво е това? — намръщи се Дешамп.
— Това е приспособление — в нашия случай, от неръждаема стомана — много подобно на пластмасовите белезници, които ченгетата използват. Слагат ти го на врата и те задушават.
— А какви са тези приказки, че си ликвидирал някого в „Гелерт“? И какво е това „Гелерт“?
— Хотел, Джак, на брега на Дунав — обясни Дешамп. — Трябва някой път да заведеш женичката там. Много е романтично.
— Мъжът, който загина по време на операцията в Уругвай, беше убит с гарота — обясни тихо Кастило. — Мъжете, които са се опитали да отвлекат Ерик Кочиан на моста в Будапеща, са имали и гароти, и спринцовки, пълни с приспивателно. Двамата в хотелската стая на Кочиан в Будапеща също имаха гароти. Когато госпожа Мастърсън бе отвлечена в Буенос Айрес, бе упоена с инжекция…
— Убил си двама в Будапеща, така ли? — ахна Дохърти.
Кастило кимна и продължи:
— Гаротата се използва единствено от източногерманското Щази и от унгарските Тайни служби…
— Какви са тези Тайни служби? — попита Дохърти.
— Унгарският вариант на Щази. Шандор Тор, бодигардът на Кочиан, накарал хората си да проверят дали не са от бившите Тайни служби. Трябваше да позвънят на Дик, ако откриеха нещо. Засега не са се обаждали, но ако не са унгарци, остава да са от Щази. Всичко се връзва, Едгар.
— Кое се връзва? — попита Дохърти.
— Кажи, Джак — попита саркастично Дешамп, — кой, освен израелците и екипът на шефчето — може да организира подобни операции по отвличане, измъкване и нападение в Аржентина, Уругвай и Унгария?
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че е замесено и КГБ? — попита намръщен Дохърти.
— Не, Джак, не става въпрос за КГБ — отвърна Дешамп. — Ако вярваме на приказките на господин Путин, старото лошо КГБ, което навремето е оглавявал, вече не съществува. Заменено е от Федералная Служба Безопасности Российской Федерации, иначе казано, ФСБ. А отговорът е да, точно това ми се върти в главата.
— Всичко се връзва, Едгар — повтори Кастило.
— Да видим дали великите умове мислят еднакво, шефче — отвърна Дешамп. — Какъв е твоят сценарий?
— Путин се страхува, че ролята му в цялата тази работа ще се разчуе — започна Кастило. — Затова трябва да се отърве от свидетелите. Започва с Лоримър.
— Започва с втория след Лоримър човек — онзи, който е бил очистен във Виена — уточни Дешамп.
— Точно така — съгласи се Кастило. — А Лоримър, който подозира, че ще бъде следващият, веднага щом разбира какво е станало с приятеля му, привежда в действие план А.
— Какъв е този план А? — попита Милър.
— Разкарай се час по-скоро — отвърна Кастило. — Той вече си е бил създал живот като Жан-Пол Бертран в Уругвай. Свил си е гнезденце. План А е бил да се покрие, докато престанат да го търсят.
— Добре — кимна Милър.
— Значи, след като изчезва, как може да бъде открит? — попита Чарли. — Чрез сестра му.
— Нали не мислиш, че ФСБ има досиетата на всички дипломати в ООН? — попита Дешамп. — Едва ли знаят кои са им близките и роднините.
Кастило кимна.
— Защо да ги нямат?
Дешамп не отговори и той продължи:
— Затова отвличат сестра му и я заплашват, че ще убият децата й, ако не им каже къде е брат й, а след това убиват съпруга й, за да й докажат, че не се шегуват.
