Ловците

— И кои са тези те? — попита Дешамп. — Новото руско разузнаване ли? Едва ли. Нека заради спора кажем, че Путин, просто от добро сърце, е намерил работа на група от Щази, загубили работата си, когато Берлинската стена е паднала. Човек никога не знае кога ще му дотрябва добър убиец.

— Така че, ако нещо се обърка, никой няма да ги свърже с руснаците — намеси се Милър. — Хитро.

— Предполагам, че са били много полезни, докато са се въртели сделките около „Петрол срещу храни“ — отбеляза Дешамп. — Както при прехвърлянето на парите, така и при премахването на свидетели, които са имали някаква връзка с Путин и сие.

— Няма нищо черно на бяло — подсети ги Милър. — Парите, които са използвали, са били от „Петрол срещу храни“.

— Това също — съгласи се Дешамп. — И така, шефче, след това какво?

— Аз извадих късмет — обясни Кастило. — Ото Гьорнер чул, че някакви западногерманци изнасяли пари от „Петрол срещу храни“ в Аржентина и Уругвай, и ми разказа. Освен това ме предупреди, че любопитните измрели.

— Нещо, което на теб не може да ти се случи — отбеляза Милър. — Затова хукна при Ерик Кочиан. Той те насочи към Южна Америка и ти извади късмет с Конфуций. Оказа се, че той има досие за… как му беше другото име?

— Бертран — отвърна Кастило и погледна Юнг. — Дейв, нищо не казваш. Това да не би да означава, че пикаем срещу вятъра, а ти си прекалено възпитан, за да ни го кажеш?

— Малко преди да премине на страната на лошите, Кенеди работеше над случай, в който имаше връзка с Хюстън — обясни Юнг. — Опитвам се да си спомня за какво точно ставаше въпрос.

— Никакви документи ли не са запазени? Някакъв вътрешен доклад, например? — попита Дешамп.

— Кенеди е взел всичко със себе си — призна с горчивина Дохърти. — Сигурен съм, че приятелят ви Певснер е прочел материалите, преди да ги унищожи. Защо не го попитате?

— Какво разследвахте, Дейв? — продължи да разпитва Чарли. — Имаше ли някаква връзка с „Петрол срещу храни“?

— Не — отвърна Юнг. — Ние проследявахме необичайни трансфери — банкови трансфери — повече от два. С други думи, занимавахме се с пране на пари. Въпросът има две страни. Не, повече от две са. На първо място е укриването на данъци. Когато попаднем на нещо подозрително — нещо, което намирисва на прикриване на доходи или имоти — го предаваме на данъчните и ги оставяме те да се оправят. Когато източникът на парите се окаже подозрителен — ако става въпрос за пари от наркотици например или както е при политиците — незаконни плащания, подкупи и какво ли още не — ние се заемаме със случая. Аз проследявах аномалиите, а Хауърд ги разследваше.

— Помниш ли нещо за Хюстън? — попита Кастило.

— Само че ставаше въпрос за Хюстън — отвърна Юнг. — Опитвам се да си припомня подробностите.

— Продължавай, Дейв — подкани го Кастило и се обърна към другите: — Докъде бяхме стигнали?

— До момента, когато си решил да репатрираш Лоримър — напомни му Милър.

— Точно така — потвърди Дешамп. — Междувременно наемниците откриват къде се е покрил Лоримър, или Бертран, все едно как ще го наречем. Как са успели?

— Отначало не са знаели къде е — отвърна Чарли. — Иначе не биха рискували с отвличането на госпожа Мастърсън. Похищението й е било акт на пълно отчаяние.

— Значи някой им е казал — намеси се Дешамп. — Кой е този някой?

— Приятелят на Кастило, руският мафиот Певснер — обясни злорадо Дохърти.

— Не е той — заяви Кастило.

— Защо непрекъснато защитавате този боклук? — избухна Дохърти.

— Ако знаеше къде е Лоримър и беше казал на нинджите — обясни Кастило, — нямаше да ми даде хеликоптера си. Не би позволил да ме убият.

— Прави го, защото ви харесва, така ли? — попита Дохърти.

— Защото това ще бъде краят на сделката и ФБР и ЦРУ ще го погнат отново.

— Остава възможността всички съвсем случайно да сте се озовали в райското имение — подхвърли Дешамп. — Няма значение как нинджите са открили къде е Лоримър. Открили са го и са се организирали, за да го очистят.

— На това му се вика страхотно съвпадение — предизвика ги Дохърти.

— Важното е, че нинджите отиват в имението и откриват, че шефчето и сие са вече там — продължи Дешамп.

— Защо реши, че са изненадани? — попита Дохърти.

— Ако не бяха, тогава резултатът нямаше да е шест на едно — поясни Дешамп. — Сигурно са решили, че са попаднали на група местни обирджии, решили да претарашат имението. Решили са, че не са на тяхното ниво и няма да създават никакви проблеми. Трябвало е да изтрепят всички, да зарежат труповете и да се разкарат. Изненада, оказва се, че попадат на американската кавалерия.

— Точно така — съгласи се замислен Чарли.

— И какво става, когато в руското посолство не се обажда никой, за да докладва „Мисията приключена успешно“? — попита Дешамп. — Какво става тогава? Кой изби момчетата ни? Има ли значение? Лоримър е мъртъв. Следващата стъпка е да се ликвидира Кочиан.

— Само че след като разберат какво знае — вметна Кастило.

— Същото се отнася и за специален агент Юнг — обади се Дохърти.

— Точно така — потвърди Дешамп. — Това означава, че щом открият Кочиан, ще се пробват отново. Наистина държа да говоря с него, шефче, преди да са го открили. Следващия път може и да не извади късмет.

— Предполагам, че и Певснер е в списъка за ликвидиране — призна Чарли.

— Певснер е съставил този списък — сряза го Дохърти.

— Какво искаш да направим, шефче? — попита Дохърти.

— Ти така и не ни каза какво мислиш за „Кениън Ойл Рифайнинг енд Броукъридж Кампъни“. Тя как се вмества, Едгар?

— А, да. Това може и да ви се стори доста измислено, но има вероятност да е истина. Руснаците знаят, че Кениън е вътре в далаверите покрай „Петрол срещу храни“. Може да са печелили рамо до рамо, може и да не са. Златният кладенец на „Петрол срещу храни“ пресъхва. Така че никой няма нужда от Кениън.

Той замълча, за да подреди мислите си.

— Нека приемем, че Путин е от стожерите на КГБ, но с чувство за хумор — продължи Дешамп. — Или пък не е толкова зловещ като останалите. Както и да е, той успява да закачи Кениън на въдицата. „Прави, каквото ти казвам, и от ФБР никога няма да научат какво лошо момче си бил“. Всички пари на Кениън са на Кайманите. „Как да разбера докъде е налапал въдицата?“ Разузнавателната общност знае всичко за типовете от Филаделфия, които подигравателно нарича „луди глави“. Поставени са под наблюдение. „Навремето американците налапаха яко въдицата за скритите куфарчета с ядрени бомби. Я да видим сега дали не можем да ги накараме да преглътнат. Затова ще кажа на тъпака от Мидланд да прати на лудите глави два милиона долара, за да си купят стара мина с тунели, където да се скрият и предпазят по време на ядрения удар по Филаделфия. Тъй като ги наблюдават, разузнавателната общност веднага ще заподозре нещо. В края на краищата, американската разузнавателна общност ще се пръсне като мухи без глави, за да търси нахалос куфарчетата с ядрените бомби, които никога не са излизали от хранилището в Сибир. Кеф, прецакахме ги“.

Той замълча, за да остави на слушателите си време да осмислят думите му.

— Какво е хубавото на този план? Путин знае за четирийсетте и шест милиона, които Кениън държи в банка на Кайманите. Приятелчето на Путин, известният полковник Сунев, върнал се в родината, след като натрупал опит като преподавател в университета „Гринел“, лесно ще намери къде да профука четирийсет и шест милиона. Или пък Путин и Сунев ще си ги делнат.

— Едва ли Кениън е горял от желание да се раздели с паричките. Въпреки това послушно е изпълнил заръката. Сега вече Путин го държи отвсякъде — не само заради „Петрол срещу