— Добре, защото не виждам причина да ви разказвам повече. А и не беше нужно Милър да се обажда.
— Кастило, нали разбирате, че с кариерата на Юнг във ФБР е свършено?
— Мислех си, че покрай Хауърд Кенеди му е известно.
— Що се отнася до мен и до по-голямата част от старшия състав на Бюрото, Юнг не е виновен, че е имал доверие на Кенеди — негов колега от ФБР — и никой не би помислил, че е способен на подобна постъпка. Но сега вече… Господи!
— Трябва ли пак да ви напомня, че нямате право да разказвате на
— Той вече знае прекалено много — обади се строго Милър. — Налага се да го убием.
Шокираният Дохърти погледна Милър, макар да бе наясно, че това е шега, и се нацупи, дори след като Кастило и Дешамп се разсмяха.
— Това е стара шега, Джон — успокои го Дешамп. — Напоследък всички я използват.
— Да не би да си въобразявате, че тази работа е смешна? — озъби се Дохърти.
— Зависи от компанията — отвърна грубо Кастило. — Добре. Напомних ви пред свидетели, че нямате право да разкривате наученото пред никого във ФБР. Разбрахме ли се, инспектор Дохърти?
— Разбрахме се, подполковник — отвърна студено Дохърти.
— Сега, що се отнася до дъските — продължи Кастило, — ще пишете
— Директорът на ФБР се казва Шмит и вие чудесно го знаете — натякна Дохърти. — Въпреки това използвате същото име за човек като Хауърд Кенеди. Какво ви става, подполковник? Да не би да имате някаква дълбоко вкоренена психологическа нужда да вбесявате хората?
— Истината е следната — отвърна Кастило. — Вече използваме същите кодови названия в Аржентина. В началото — преди дори да предполагам, че ще си имаме работа със служител от висшия ешелон във ФБР — ми се струваше много идейно. Сега вече съм готов да призная, че не е така, но е късно и не можем да го сменим.
— Искам и аз да кажа нещо, Джон — намеси се Дешамп.
— В това няма нищо неуважително, но открай време ми се струва, че малко хумор ще се отрази благоприятно на ФБР. Кастило не прояви неуважение. Може и да си пада малко подигравчия, но в това няма нищо лошо.
Дохърти остана загледан в Дешамп дълго, след това, без да му отговори, се обърна към Кастило:
— Приключихме ли, подполковник? Мога ли да се върна в залата?
ДВЕ
На инспектор Джон Дж. Дохърти му личеше, че е изтощен, когато неочаквано се обърна от дъската и заяви:
— Много се извинявам, но мозъкът ми се самоизключи. Трябва да продължим утре сутринта. Какво ще кажете за седем и половина?
Кастило кимна.
— Нямам нищо против — съгласи се бързо той.
Джулиет Ноулс и англичанката — най-сетне научи, че се казва Хедър Мейуд — бяха уморени до смърт, когато си тръгнаха — половин час след края на работния ден. След това Кастило и Милър се заеха да оправят лаптопите.
За изненада на Кастило, Дохърти не пожела да разговаря с никого от хората в кънтри клуб „Майерлинг“. Когато забеляза изражението на Кастило, той обясни:
— Ще започнем с онова, което вие ми разкажете. След това ще изслушам тях, за да проверя дали нещата не се разминават и за потвърждение.
Макар да не бе доволен, Кастило реши, че няма друг избор, освен да остави Дохърти да действа, както е решил.
Чарли даде на Дешамп копие от материалите на Ерик Кочиан веднага щом станаха готови. Той ги прочете, като същевременно наблюдаваше какво пише Дохърти по дъските, докато, след като обядваха — донесоха им китайска храна в картонени кутии, които напълниха кошчето за боклук — се упъти към Ленгли.
— Първо Монтвейл ме домъкна тук, а сега трябва да се чудя как да въведа ред в целия този хаос. Ще поровя в старите папки да видя дали няма да изровя нещо.
В четири позвъни Юнг, за да съобщи, че се качва на самолет в Ню Орлийнс, и да попита дали Кастило иска да отиде в офиса.
Чарли му каза, че в момента няма работа за него, защото все още не е получил
Дешамп позвъни малко след шест, за да съобщи:
— За моя най-голяма изненада, вратата се отвори.
Заяви, че за един ден му стигало и искал да се прибере.
Отказа на Кастило да излязат заедно на вечеря, за да се прибере в стаята си в „Мариът“ и да позвъни на разни други динозаври, за да ги поразпита какво си спомнят и да ги помоли да се видят на сутринта.
Дохърти си тръгна веднага след като решиха да приключат. Кастило и Милър останаха, докато техниците от Националната агенция по сигурността проверят залата и персоналът по поддръжката на департамент Вътрешна сигурност почисти. След това оставиха охрана пред вратата на конферентната зала, заключиха вратата към кабинета на Кастило и се отправиха към „Мейфлауър“ в „Юкон XL“ на Тайните служби.
В джипа признаха, че нямат никаква представа какво постига Дохърти с дъските, но очевидно той знае какво прави и може би на сутринта ще им бъде по-ясно.
Качиха се в апартамента, поръчаха си сандвичи и бира от рум сървис и си легнаха преди десет, тъй като и двамата задрямаха пред телевизора в хола.
ТРИ
Кастило за малко да не се обади, когато светна червената лампичка на телефона, свързан с Белия дом. Първо, много се съмняваше, че президентът на Щатите иска да говори лично с него — особено в този час — а не му се говореше с друг — най-малко с посланик Монтвейл — който бе дал разрешение да използват тази линия.
Единственото му желание бе — и се бе заел преди деветдесет секунди — да разучава написаното по шестте дъски в залата, за да открие някакъв смисъл в символите, стрелките и въпросителните знаци, написани от Дохърти.
