— Какво трябва да означава това?
— Означава, че щом се възстановя напълно, могат да ме назначат за постоянно. Това е работата, която искам да върша.
— Значи не искаш да работиш за мен?
— Бъди разумен. От тази работа няма да излезе нищо и ти го знаеш.
— Ами ако обещая да стоя далече от теб, докато сме на работа, и те наричам
Бе очевидно, че на агент Шнайдер не й е никак забавно.
Тя въздъхна.
— Чарли, тази работа няма да я бъде. Няма бъдеще.
— И можем да си останем приятели, така ли? — попита саркастично той.
— Честно казано, Чарли, дори не бях помислила за това.
Нямам доверие на себе си. Може би и на теб. Не знам. Съжалявам.
— Да не би току-що да ми каза, че ме зарязваш? И то единствено защото не успях да ти звънна и да те предупредя, че заминавам за Париж?
— Мислих много и разбрах, че това е едно от нещата, които ще се случват често.
— Това ми е работата. Знаеш много добре.
— Не си бях давала сметка какво означава. Сега вече знам, че не мога да приема подобно положение.
— Може ли да го обсъдим? — попита Чарли.
— Разбира се, след като се настаня. Само че няма за какво да говорим.
— Нека пробваме. Никога не се знае. Как да се свържа с теб?
— Отивам в Кристъл сити — близо до Пентагона — където друг агент си търси съквартирант.
— Той как се казва?
Бети се усмихна на една страна.
— Агентът е жена. Ако се получи, ще позвъня на госпожа Форбисън и ще й оставя телефонен номер.
Кастило кимна.
— Добре, Бети, така да бъде.
— Още веднъж поздравления за повишението, подполковник — каза Бети и протегна ръка.
Той я пое.
Тя я стисна, обърна се и излезе.
Обърна се от вратата.
— Пази се, Чарли.
След това затвори.
— По дяволите! — изрече бавно Кастило.
Стоеше загледан в затворената врата, след това поклати глава и се върна в конферентната зала.
XV
ЕДНО
Кастило видя, че и на трите дъски са написани събития и дати, повечето означени със символи, стрелки, въпросителни знаци и свързани с черти. Джулиет Ноулс и бледото момиче, чието име не знаеше, седяха готови да започнат да пишат.
Инспектор Джон Дохърти се обърна от дъската, на която пишеше, за да види кой е влязъл в конферентната зала.
— Сега вече започвам да разбирам, подполковник — призна той, — защо толкова държите на секретността.
Кастило не обърна никакво внимание на забележката и погледна Дик Милър.
— Струва ми се, че до утре сутринта ще разберем от Националната агенция по сигурността откъде са дошли двата милиона долара. Може да е дори по-рано. Ще ни трябва Юнг, за да проследи някои неща. Да му кажем да се върне тук веднага след погребението.
Милър кимна и посегна към един от телефоните.
— Да не би да говорите за специален агент Юнг от ФБР? — попита Дохърти.
Кастило кимна.
— Той е експерт по прехвърлянето на пари.
— Знам — отвърна инспекторът.
На Кастило не му допадна тонът на Дохърти.
— Освен това знае къде са заровени някои тайни на ФБР.
— И това ми е известно — потвърди Дохърти. — За какви два милиона долара говорим?
— За двата милиона, които някой е дал на джамията „Ари-Тег“ във Филаделфия, за да купят ферма в окръг Бъкс, строена над стара железодобивна мина, където да се скрият, когато някой взриви атомна бомба в куфарче в града на Братската любов — избъбри Кастило.
Дохърти мисли дълго над думите му, след това възкликна:
— Мили боже, възможно ли е това?
— Бритън мисли, че е възможно, а…
— Бритън, който е агент от Тайните служби ли? — прекъсна го Дохърти и посочи името на Бритън на една от дъските.
Кастило кимна и продължи:
— Докато е бил ченге във Филаделфия, е работил под прикритие в джамията повече от три години. Не вярва много, че бомбата наистина ще избухне — и Едгар не вярва — а и други не вярват. Само че някой е дал на тези ненормалници два милиона долара и искам да разбера кой е и защо го прави. Може и да няма абсолютно никаква връзка между нещата, едното да си е чиста проба тероризъм, който да няма нищо общо със скандала
Дохърти грабна жълтия маркер и каза:
— Кажете ми как се пише името на джамията. — След като Кастило му каза и той го записа, попита: — Можете ли да свържете тези хора с терористични актове?
— Бяха свързани с кражбата на „727“, който терористи имаха намерение да блъснат в „Либърти Бел“.
— Вярвате ли, че са щели да го направят наистина? — попита Дохърти, без да крие, че според него това е невъзможно.
— Да, сигурен съм, че щяха да го направят — потвърди Кастило. — Когато двамата с Джейк Торине откраднахме самолета от тях, те се канеха да излитат за Филаделфия. Взривните материали бяха прикрити под свежи цветя.
Дохърти прие думите на Кастило, ала не се извини за проявеното недоверие, дори не каза:
— Значи твърдите, че тези хора са опитни терористи, така ли? — попита след малко Дохърти.
— Не съм казал подобно нещо. Разчитам на главен инспектор Крамер от филаделфийската полиция,
