като кратко поемане на въздух. Последва нов, този път по-убедителен. И неочаквано, човекът си пое дъх.
Простена тихо.
Мъжът започна да се мята и стисна гърлото си.
— Просто дишай, нищо повече. Отпусни се и дишай — нареди Кастило.
Стори му се, че мъжът се опитва да каже нещо.
Чарли усети, че зад него има някой, и посегна към „Узито“.
— Ще повикам полиция и линейка — предложи тихо Ото Гьорнер.
— Никаква полиция. Никаква линейка — сряза го Кастило. — Викни Шандор Тор.
Гьорнер се канеше да каже нещо, но се разколеба.
— Мобилният е до леглото — обясни той и влезе в апартамента.
Мъжът от охраната се опита да стане.
Кастило го натисна на пода.
— Не мърдай — обясни той. — Повикахме помощ.
ЧЕТИРИ
— С какво ги застреляхте? — попита Шандор Тор.
Беше приклекнал до втория, все още подпрян на рамката на вратата.
— С „Ругер“ .22 — отвърна Кастило.
— Или сте пълен глупак, или сте напълно уверен в уменията си на стрелец — отбеляза Тор. — Кое от двете?
— На нощното шкафче в стаята е — посочи Чарли.
Тор влезе в спалнята. Кастило го последва. Тор взе пистолета.
— „Ругер“ .22 със заглушител. Добре. Много са малко издателите, които знаят как се използва оръжие, а дори да знаят, не са толкова точни.
— Ако това беше въпрос, хич не чакай отговор.
Още един едър унгарец на средна възраст влезе в спалнята. Носеше десетлитрова туба бензин. Кастило забеляза, че е с гумени ръкавици.
— Още двама чакат на стълбите — заяви едрият унгарец.
Тор кимна.
— Това говори ли ви нещо, господин Госингер? — попита Тор.
— План В — отвърна Кастило. — Ако не успеят да пипнат господин Кочиан — план А — или ако нещо се обърка и се наложи да го убият — план Б — са щели да опожарят апартамента с надеждата да унищожат събраната от господин Кочиан информация.
— Значи според вас са мислели, че хер Кочиан е тук, така ли?
— В противен случай щяха да отидат в частна болница „Телки“. Според мен са наблюдавали апартамента, видели са, че свети, и са решили, че е тук. Може да са видели Макс на балкона. След като не излезе на обичайната си среднощна разходка, са решили да го напипат тук.
— Със сигурност са знаели, че е в болница „Телки“ — засече го Тор. — Защо не са се опитали да го отвлекат оттам?
— Не са знаели колко зле е ранен. По-логично е да изчакат да се прибере, защото в болницата може да изникне проблем.
Тор остана загледан в Кастило, след това се обърна към мъжа с тубата бензин.
— Ракоши, остави ни сами за малко, ако обичаш — помоли той. — Виж дали няма да откриеш нещо в джобовете им. Разбери дали нямат кола някъде наоколо.
— Намерих едно „Узи“ в хола — обади се Ракоши.
Тор погледна Кастило. Чарли се поколеба за момент, след това кимна.
Тор махна на Ракоши, за да му даде знак да излезе. След това прекрачи към вратата и я затвори.
— Господин Госингер, и двамата с вас сме загрижени за безопасността на господин Кочиан. Ще си свърша работата по-добре, ако не ме държите на тъмно. — Замълча, разбра, че Кастило няма да отговори, и продължи. — Простете на стария полицай, задето не вярва, че сте човекът, за когото се представяте, господин Госингер.
— Аз съм американски офицер от разузнаването.
Тор кимна веднага и Кастило разбра, че полицаят не е изненадан.
— От ЦРУ ли сте?
Кастило поклати глава.
— Не.
Бе очевидно, че Шандор Тор не му вярва.
— Защо проявявате интерес към господин Кочиан?
— В момента искам единствено да го опазя жив — отвърна Чарли, след това даде знак на Тор да го последва. — Елате с мен.
Кастило го отведе в спалнята на Кочиан и посочи снимката, на която Ерик Кочиан бе стиснал ръцете на майка му и на чичо му Вили.
— Това е майка ми като момиче. А тук — той посочи следващата снимка, на която държеше майка си за ръка — вече е млада жена и аз като дете.
Тор погледна снимката, след това вдигна очи към Кастило и посочи снимката, на която Кастило бе в парадна униформа с медали.
— Вие сте войник. Аз също.
— Войник съм. Подполковник.
— Това обяснява точната стрелба — отвърна Тор. — Но пък изникват нови въпроси.
— Когато му дойде времето, ще се постарая да отговоря на въпросите. Засега правителството ми се интересува от всичко, което господин Кочиан е научил за скандала
— Достатъчно, очевидно замесените в скандала са изпратили убийците си да го ликвидират.
— Първо е трябвало да научат какво знае, след това са щели да го убият.
— И той ми каза същото в нощта, когато се опитаха да го отвлекат на моста — призна Тор.
— Каза ли нещо друго?
— Каза, че информацията била в апартамента.
— Каза ли къде е?
Тор поклати глава.
— Каза, че не искал да знам.
— Значи ще ни каже утре сутринта.
— И как ще успеем да го опазим?
— В моята работа има моменти, когато се доверяваш на инстинкта си по отношение на някой човек — отвърна Кастило. — Признаваш пред него неща, които е много възможно да се обърнат срещу теб.
— Знам — кимна Тор. — Какво ви казва инстинктът за мен?
— След два часа на летище „Ферихеги“ ще кацне самолет. След като изведем господин Кочиан от болницата и той вземе информацията, ще го откарам в Аржентина.
— Аржентина е на другия край на света — намръщи се Тор. — Самолетът трябва да е доста внушителен.
— „Гълфстрийм III“ — уточни Кастило.
