Тор кимна. Очевидно знаеше за какъв самолет става въпрос.
— Защо не в Съединените щати?
— Причините са две. Първо, господин Кочиан не иска да ходи в Щатите и, второ, според мен ще открием онова, което търсим, в Южна Америка. Освен това ми се струва, че там ще мога да го пазя по-добре, отколкото в Щатите.
— Звучи разумно.
— Мисля си, че ще успея да покажа на онези, които са по петите на господин Кочиан, че вече е напълно безсмислено да се опитват да измъкнат информация от него или да го убият, защото всичката информация, с която е разполагал, е вече в моите ръце.
— Ще се погрижа господин Кочиан да стигне жив и здрав от болницата тук, а после до летището.
Кастило попита:
— Какво би ви накарало да дойдете с нас в Аржентина?
Тор срещна погледа му.
— Не е нужно да искате разрешение за подобно нещо — отвърна Тор.
Чарли поклати глава.
— Ще дойдете ли с нас?
— Разбира се.
— Какво ще правим с полицията? — попита Кастило.
— Нищо. Ако хората ми успеят да открият колата им — а според мен ще я намерят — ще натоварим телата вътре, ще ги закараме в гората и ще изгорим автомобила.
— Това ще бъде ли достатъчно убедително?
— Надявам се.
ПЕТ
— Защо ли ме притеснява фактът, че те заварвам облечен преди зазоряване в компанията на „Узи“, Чарли? — попита полковник Джейк Торине, когато двамата с Фернандо влязоха в хола. В следващия миг Макс изскочи от съседната стая оголил зъби, и Джейк извика:
— Леле, боже!
— Те са от добрите, Макс — обясни Чарли на унгарски. — Лягай долу.
Макс се приближи до Кастило и се настани в краката му.
— Какво е това, унгарска овчарка ли? — попита Торине. — Откъде се взе това чудо?
— На Ерик Кочиан е.
— Какво му е на главата?
— Имаме си проблеми, Джейк. Трябва да тръгнем час по-скоро.
— Чарли, току-що идваме от Балтимор с една мизерна отбивка във Франкфурт.
— Какви са тези проблеми, гринго? — попита Фернандо Лопес.
— Лошите се опитали да отвлекат Ерик Кочиан. Макс захапал единия и той му потрошил главата с пистолет, а другият стрелял по Ерик. Улучил го на две места. За щастие, раните не са сериозни. След малко ще го изведем от болницата. Щом ми покаже къде е скрил информацията, която ми трябва, тръгваме за летището.
— Какво си се разбързал?
— Искам да се изнеса оттук колкото е възможно по-бързо, за да го опазя жив.
— Тук не е ли на сигурно място? — попита Фернандо. — Не можем ли да останем поне осем часа, за да поспим? Господи, долу във фоайето на хотела се мотаят поне шест ченгета, а от асансьора слязоха поне още четирима.
— Ти ще спиш колкото искаш, когато се качиш на самолета за вкъщи — отвърна Кастило. — Двамата с Джейк трябва да изкараме Ерик от Будапеща.
— Ти да не би да мислиш, че те ще опитат отново? — попита Торине.
— Вече опитаха — обясни Чарли. — Двама се появиха тук в един и половина.
— И? — подкани го нетърпеливо Фернандо.
— Макс ме събуди. Очистих ги.
—
Кастило кимна.
— Мили Боже! — възкликна Джейк.
— Нямах избор, Джейк.
— Ще има ли някакви усложнения? Питам за местната полиция.
— Съмнявам се.
— Добре ли си, гринго? — попита загрижено Фернандо.
— Добре съм — кимна Кастило и се обърна към Торине: — Ако ти излетиш, Джейк, аз ще пилотирам „Гълфстрийма“, за да можеш да подремнеш.
По изражението на Торине пролича, че не е никак въодушевен от тази възможност.
— Нямаше да те моля, ако не беше необходимо — обясни Кастило.
Торине сви рамене.
— Заявих полет за Буенос Айрес, когато слязохме — обясни той. — Будапеща, Дакар, голямата локва до Рецифе, Бразилия. След това летим до Буенос Айрес. До Дакар са почти шест часа. При две спирания за зареждане, всяко ще ни отнеме по час, така че ще бъдем общо петнайсет часа във въздуха и ако излетим оттук в осем, би трябвало да сме в Буенос Айрес преди полунощ.
— Ще стане — обади се Фернандо. — Можем да спим на смени. Един от нас се опъва на дивана, другият е на дясната седалка.
— Ти няма да ходиш никъде — заяви Кастило. — Заминаваш си вкъщи с първия удобен полет.
— Ще взема първия полет от Буенос Айрес — реши Фернандо. — Този въпрос не подлежи на обсъждане.
— Кой ще пътува с нас? — попита Торине. — Освен Кочиан.
— Ерик, аз, Шандор Тор и Макс.
— А кой е Шандор Тор? — полюбопитства Торине.
— Бодигардът на Били. Страшен е.
— Той знае ли, че заминава?
Кастило кимна.
— И кучето ли е с нас? — намръщи се Фернандо.
— Задължително — заяви Кастило.
— Ще се обадя за прогнозата — въздъхна Торине. — Някой да ни поръча закуска. А, Чарли, има ли как да уредим да ни доставят храна за изпът?
ШЕСТ
Отдалече личеше, че Ерик Кочиан е в ужасно настроение, когато Шандор Тор го вкара в апартамента на инвалидния стол. Придружаваха ги трима охранители и доктор Черни. Черни, причината за лошото настроение на Кочиан, бе настоял лично да одобри мястото, където Ерик щеше да почива, и това бе
