време — с предпазлив и опитен заподозрян.
Изправени сме — каза възрастният мъж и събра връхчетата на пръстите си — пред един от класическите проблеми в разузнаването. Разполагаме с навярно най-голямата разузнавателна организация, която по ирония на съдбата се е посветила на две задачи — да спре изтичането на информация от страната и да увеличи притока на такава в нея. За броени минути сме в състояние да съберем стотина добре обучени мъже и да им възложим да разнищят един толкова нищожен факт като поставен не на място етикет за багаж. Можем да ги пуснем по следите на която и да е малка групичка хора и в разстояние на няколко дни ще знаем с подробности всяко тяхно действие. Можем да упражним огромен натиск по всеки въпрос, който намерим за добре. И в това е проблемът: кой е въпросът. Знаем, че има изтичане на информация в системата, но докато не успеем да изолираме приблизителния източник, не можем да разложим системата на части и да се опитаме да определим точното му местонахождение. Подобно начинание почти със сигурност би се оказало безплодно, дори опасно, да не говорим, че би поставило всички в доста неудобно положение. А и веднага щом започнем издирванията си, противникът ни ще разбере, че ние знаем за изтичането на информация.
Ключът за целия този проблем е Малкълм. Той навярно би могъл да ни отведе при информатора или поне да ни даде някаква посока. Ако го направи или пък ние самите попаднем на някакви връзки между Мароник и човек от разузнаването, ние, разбира се, плътно ще се залепим за заподозрения. Но докато не разполагаме с неоспорима връзка, подобна операция би била необмислена, опипване в тъмното. Не харесвам такъв начин на работа. Той е неефикасен и обикновено непродуктивен.
Пауъл прикри смущението си зад официалния тон.
— Извинете, сър, изглежда, не разсъждавах.
Възрастният мъж поклати глава.
— Точно обратното, момчето ми — възкликна той, — ти мислеше и това е добре. Има едно нещо, на което не успях да науча нашите хора и което тези огромни организации не насърчават, и това е мисленето. Предпочитам да разсъждаваш и да предлагаш планове, да кажем, недостатъчно добре замислени, които да се преценяват тук, зад бюрото, отколкото да бъдеш робот на улицата, който действа сляпо. Това въвлича всички в неприятности и е добър начин да свършиш в моргата. Продължавай да мислиш, Кевин, но бъди малко по-прецизен.
— И така, планът остава същият — да открием Малкълм и да го заведем на сигурно място, нали?
Възрастният мъж се усмихна.
— Не съвсем. Доста си мислих за нашето момче. Той е ключът ни. На тях, които и да са те, много им се иска да го видят мъртъв. Стига да успеем да запазим живота му и да направим така, че да им създаде достатъчно грижи, за да насочат всичките си усилия към унищожаването му, ще превърнем Кондора в ключ. А Мароник и сие, като се съсредоточат върху Малкълм, сами ще се превърнат в ключалка. И ако бъдем внимателни и мъничко ни провърви, ще можем да използваме ключа, за да отворим ключалката. Е, все още ни остава да намерим нашия Кондор, и то бързо, преди някой друг да го е сторил. Взел съм някои допълнителни мерки и в това отношение. Но когато го открием, веднага ще го вкараме в действие. След като си починеш, моят помощник ще ти донесе указанията и всички сведения, които получим до момента.
Пауъл се надигна да си върви и каза:
— Можете ли да ми дадете някакви материали за Мароник?
— Един приятел от френските секретни служби ще ми изпрати копие от тяхното досие със самолета от Париж. Но той ще пристигне най-рано утре. Можех да го получа и по-бързо, но не исках да тревожа противника. Освен това, което вече знаеш, мога само да ти кажа, че според сведенията Мароник физически е много впечатляващ мъж.
Малкълм започна да се събужда в момента, когато Пауъл излезе от стаята на възрастния мъж. Няколко секунди той лежа неподвижно, припомняйки си всичко, което се бе случило. После един мек глас прошепна в ухото му:
— Буден ли си?
Малкълм се обърна на другата страна. Уенди се бе подпряла на лакът и го гледаше плахо. Гърлото му беше по-добре и гласът му прозвуча почти нормално, когато каза:
— Добро утро.
Уенди се изчерви.
— Аз… съжалявам за вчера. Задето бях толкова несправедлива. Аз просто… просто никога не съм виждала или правила такива неща и потресението…
Малкълм й затвори устата с целувка.
— Няма нищо. Беше доста ужасно.
— Какво ще правим сега? — попита тя.
— Не знам със сигурност. Мисля, че трябва да се скрием тук поне за ден-два. — Той огледа слабо мебелираната стая. — Може би ще бъде малко скучно.
Уенди вдигна очи към него и се засмя.
— Е, не чак толкова скучно. — Тя го целуна леко, а после повтори. Придърпа устата му към малките си гърди.
Половин час по-късно те все още не бяха решили нищо.
— Не можем да правим това през цялото време — каза Малкълм най-накрая.
Уенди направи кисела физиономия и каза:
— Защо пък не? — Но после въздъхна примирено. — Знам какво ни трябва! — Тя се наведе наполовина извън леглото и започна да тършува по пода. Малкълм я хвана за ръката, за да не падне.
— Какво, по дяволите, правиш? — попита той.
— Търся си чантата. Донесох някои книги, които можем да си четем на глас. Ти каза, че обичаш Йейтс. — Тя поровичка под леглото. — Малкълм, не мога да ги намеря, те не са тук. Всичко останало е в чантата ми, но книгите ги няма. Трябва да съм… Ох! — Уенди се дръпна обратно на леглото и с труд се измъкна от внезапно стисналия ръката й Малкълм. — Малкълм, какво правиш? Боли…
— Книгите. Липсващите книги. — Малкълм се обърна и я погледна. — Има нещо около тези липсващи книги, което е важно! Те трябва да са причината!
Уенди бе озадачена.
— Но това бяха просто стихосбирки. Можеш да ги купиш навсякъде. Сигурно съм забравила да ги взема.
— Не тези книги, а книгите на дружеството, ония, които Хайдегер откри, че липсват! — Той й разказа историята.
Малкълм усети как възбудата му нараства.
— Ако успея да им кажа за липсващите книги, ще има за какво да се хванат. Причината за нападението над нашия отдел трябва да е в книгите. Те са разбрали, че Хайдегер рови из стари документи. Наложило се е да унищожат всички, да не би някой друг да знае за това. Ако дам на управлението тези парченца, може би ще успеят да възстановят цялата картина. Поне ще разполагам с нещо повече за тях, отколкото факта, че където отида, започва да се стреля. Подобни неща не им харесват.
— Но как ще съобщиш на управлението? Спомни си какво се е случило последния път, когато си им се обадил.
Малкълм се намръщи.
— Да, разбирам какво имаш предвид. Но миналия път те посочиха мястото на срещата. Дори ако противникът е проникнал в управлението, дори и да знае какво се говори по „горещия телефон“, все пак мисля, че всичко ще бъде наред. Предполагам, че при сегашното развитие на събитията хората, които участват в операцията, са десетки. Поне някои от тях трябва да са чисти. Те ще предадат съобщението ми. То би трябвало да предизвика някаква реакция. — Той спря за момент. — Хайде, връщаме се във Вашингтон.
— Ей, почакай малко! — Протегнатата й ръка не успя да сграбчи Малкълм, който скочи от леглото и отиде в банята. — Защо ще се връщаме там?
Душът бе пуснат.
— Трябва. Междуградските разговори се проследяват за броени секунди, за градските е нужно повече
