— Знаеш ли какво е направил този дивак? Знаеш ли какво е направил? — Пауъл само поклати глава в отговор. — Ще ти кажа какво, дивакът му с дивак! Обиколил е града и е свързал маса улични телефони помежду им, после се е обадил и ги е скачил така, че по всички линии е вървял един и същ разговор, но всеки от телефоните е прехвърлял разговора през централата. Открихме първия телефон за малко повече от минута. Групата ни за наблюдение отиде там незабавно. Намерили празна телефонна будка, саморъчно направена табела „Повреда“ и поставените от него жици. Наложи им се да се обадят отново тук, за да им дадем друг номер. Вече проверихме три от номерата, а сигурно има и други, диването му с диване!
Пауъл се облегна назад и се засмя за пръв път от дни насам. Когато намери абзаца в досието на Малкълм, в който се споменаваше, че е работил едно лято в телефонна компания, той отново се засмя.
Малкълм излезе от телефонната будка и се отправи към паркинга. Във взетия под наем пикап с регистрационен номер от Флорида седеше гърдеста блондинка със слънчеви очила и дъвчеше дъвка. Малкълм постоя в сянката няколко минути, докато оглеждаше паркинга. После отиде до колата и се качи в нея. Той вдигна към Уенди палеца си и се засмя.
— Хей — обади се тя, — какво става? Какво толкова смешно има?
— Ти, глупачето ми.
— Та нали идеята за перуката и сутиена с подплънките беше твоя! Какво съм виновна аз, че…
Ръката му затвори протестиращата й уста.
— Но това не е всичко — каза той, като продължаваше да се смее. — Само да можеше да се видиш.
— Не съм виновна, че си ме бива. — Тя се отпусна на седалката. — Какво ти казаха?
Докато караха към друга телефонна будка, Малкълм й разказа.
Мичъл дежуреше на „горещия телефон“ още от първото обаждане. На няколко крачки от бюрото бе разпънато походното му легло. Не беше излизал на въздух от четвъртък. Не се бе къпал. Когато отиваше в тоалетната, вземаше телефона със себе си. Началникът на Извънредния отдел обмисляше дали да не нареди да му направят инжекции за ободряване. Заместник-директорът бе решил да остави Мичъл на телефона, тъй като беше по-вероятно да разпознае Малкълм, ако той се обади отново, отколкото някой нов човек. Мичъл се чувстваше уморен, но все още се държеше. В момента той беше един не само издръжлив, но и твърдо решен мъж. Чашата с кафе бе почти до устните му, когато телефонът иззвъня. Той се поля, докато сграбчваше слушалката.
— 493 — 7282.
— Обажда се Кондора.
— Къде, по дяволите…
— Млъкни! Знам, че проследявате това обаждане, така че нямаме много време. Бих останал на телефона, но управлението е „заразено“.
— Какво!
— Някой там е двоен агент. Мъжът в уличката — Малкълм почти се изпусна и щеше да каже „Уедърби“ — пръв стреля по мен. Познах го, понеже бе паркирал пред дружеството. Другият трябва да ви е разказал, въпреки че… — Малкълм се позабави, очаквайки да бъде прекъснат. Не се излъга.
— Врабец IV е бил застрелян. Ти…
— Не съм го направил аз. Защо ще го правя? Значи не сте знаели?
— Всичко, което знаем, е, че имаме двама мъртъвци в повече, отколкото преди да се обадиш за първи път.
— Може да съм убил мъжа, който стреля по мен, но не съм убивал Мароник.
— Кого?
— Мароник, мъжа с псевдоним Врабец IV.
— Врабец IV не се казваше така.
— Нима? Мъжът, когото застрелях, извика „Мароник“, след като падна. Мислех, че Мароник е Врабец IV. (По-полека, каза си Малкълм, не преигравай.) Няма значение, времето лети. Дружеството бе унищожено, за да бъде прикрито нещо, което Хайдегер знаеше. Той ни каза, че се е натъкнал на нещо странно в архивите. Канеше се да докладва за това в Лангли. По тази причина смятам, че има двоен агент. Хайдегер е информирал не когото трябва.
Виж, оказах се забъркан в някаква история. Мисля, че мога да разбера и други работи. Открих нещо в апартамента на Хайдегер. Струва ми се, че мога да го разнищя, ако ми дадете време. Знам, че сигурно ме издирвате. Страхувам се да дойда или да ви оставя да ме намерите. Може ли да ме оставите малко на мира, докато разбера какво е това, което знам и което кара противника да желае смъртта ми?
Мичъл изчака две-три секунди. Мъжът от проследяването неспокойно му замаха да продължи да държи Малкълм на телефона.
— Не знам дали е възможно. Може би, ако…
— Нямам време. Ще ви се обадя отново, когато разполагам с повече информация. — Разговорът прекъсна. Мичъл погледна към човека от прослушването и получи едно отрицателно кимване.
— Какво, по дяволите, мислиш, че беше това? Мичъл обърна очи към говорещия — пазач от охраната. Мъжът в инвалидната количка поклати глава.
— Не знам и не ми е работа да се мъча да разбера. — Мичъл се огледа наоколо. Погледът му се спря върху един мъж, за когото си спомни, че е агент-ветеран. — Джейсън, името Мароник говори ли ти нещо?
Незабележимият човек на име Джейсън бавно кимна с глава.
— Не е като да не съм го чувал.
— И аз — каза Мичъл. Той вдигна телефона. — Архивът ли е? Искам всичко, което имате за хората с име Мароник, както и да се пише. Сигурно ще ни трябват няколко екземпляра преди края на деня, така че се поразмърдайте.
Той прекъсна връзката, а после набра номера на заместник-директора.
Докато Мичъл чакаше да се свърже със заместник-директора, Пауъл се обади на възрастния човек.
— Нашето момче се справи чудесно, сър.
— Радвам се да чуя това, Кевин, много се радвам.
С по-лек тон Пауъл каза:
— Точно колкото трябва истини, примесени с няколко пикантни факта за стръв. Това ще накара управлението да се размърда в правилна посока, но да се надяваме, че няма да ни подушат. Ако сте прав, нашият приятел Мароник може да започне да нервничи. Ще им се прииска повече отвсякога да хванат Кондора. Нещо ново при вас?
— Не. Нашите все още ровят в миналото на всички, които са имали отношение към тази история. Освен нас само полицията знае за връзката между Малкълм и убития в апартамента на момичето. В полицията убийството и изчезването на момичето са регистрирани като обикновен криминален случай. Когато му дойде времето, тази дреболия ще попадне в ръцете на когото трябва. Доколкото мога да определя, всичко върви по плана. А сега, предполагам, ще трябва да отида на още едно досадно съвещание и да подбутвам леко нашите приятели в правилната посока с невъзмутим вид. Мисля, че ще бъде най-добре да останеш на телефона — само ще подслушваш, няма да се намесваш, но бъди готов да се задействаш във всеки момент.
— Слушам, сър. — Пауъл затвори. Той погледна към ухилените мъже в стаята и се отпусна на стола си с чашка кафе в ръка.
— Дяволите да ме вземат, ако мога да разбера какво става! — Капитанът от флотата тропна с юмрук по масата, за да подчертае думите си, а после се облегна на големия тапициран стол. В стаята бе задушно. Под мишниците на капитана се разливаха петна от пот. Точно сега ли трябваше да се развали климатичната инсталация, помисли си той.
Заместник-директорът каза търпеливо:
— И ние не сме напълно сигурни какво означава това, капитане. — Той си прочисти гърлото и се накани да продължи от мястото, където го бяха прекъснали. — Както казвах, освен информацията, получена от Кондора — независимо от точността й, — всъщност сме там, където бяхме и миналия път.
Капитанът се наведе надясно и постави представителя на ФБР до себе си в неудобно положение, като
