му прошепна:

— Защо тогава свикваме това идиотско събрание? — Изпепеляващият поглед на заместник-директора не му оказа никакво въздействие.

Заместник-директорът продължи:

— Както знаете, досието на Мароник липсва. Изискахме копие от англичаните. То трябва да пристигне със самолет на военновъздушните сили до три часа. Бих искал да чуя вашите забележки, господа.

Мъжът от ФБР се обади незабавно:

— Мисля, че Кондора отчасти е прав. ЦРУ е „заразено“. — Колегата му от управлението се размърда. — Но според мен би трябвало да говорим в минало време и да казваме „е било заразено“. Очевидно Уедърби е бил двоен агент. Той навярно е използвал дружеството като нещо от рода на куриерска служба и Хайдегер се е натъкнал на това. Когато Уедърби разбрал, се е наложило дружеството да бъде унищожено. Кондора е бил хлабавото болтче, което е трябвало да бъде завинтено. Уедърби е сгафил. Сигурно наоколо продължават да се навъртат хора от групата му, но, струва ми се, съдбата запуши дупката, от която изтичаше информация. Така, както аз виждам нещата, най-важното за нас в момента е да си приберем Кондора. С помощта на информацията, която той може да ни даде, бихме могли да опитаме да заловим тези няколко останали мъже — включително и Мароник, стига да съществува — и да разберем колко информация е изтекла.

Заместник-директорът се огледа наоколо. Точно когато се канеше да закрие съвещанието, възрастният мъж улови погледа му.

— Мога ли да изложа няколко свои разсъждения, господин заместник-директор?

— Разбира се, сър. Вашите бележки винаги са били добре дошли.

Мъжете в стаята леко се размърдаха, за да вникнат по-добре. Капитанът също се размърда, въпреки че явно го направи само от учтивост.

Преди да заговори, възрастният мъж погледна малко странно представителя на ФБР.

— Трябва да заявя, че не съм съгласен с колегата от бюрото. Неговото обяснение звучи правдоподобно, но в него има едно-две несъответствия, които ме притесняват. Ако Уедърби е главният агент, тогава как и защо умря? Знам, че въпросът продължава да бъде спорен, поне докато лабораторията не приключи с подробните изследвания, които правят. Убеден съм, че ще открият, че е бил убит. Подобна заповед би следвало да идва от по-високо място. Освен това имам усещането, че има нещо погрешно в цялото обяснение за двойния агент и куриерската служба. Не мога да го твърдя със сигурност, просто интуиция. Мисля, че трябва да продължим да действаме горе-долу по същия начин с две малки изменения.

Първо, трябва да проучим миналото на всички засегнати и да потърсим дали пътищата им не се пресичат някъде. Кой знае какво можем да открием? Второ, хайде да дадем на Кондора шанс да полети. Може пък да попадне на нещо. Нека да поотслабим хайката и да съсредоточим усилията си върху събирането на факти. Имам и някои други идеи, които бих искал да разработя за следващата ни среща, ако не възразявате. Това е всичко за момента. Благодаря ви, господин заместник-директор.

— И аз ви благодаря, сър. Разбира се, господа, окончателното решение ще бъде взето от директора на управлението. Но ми бе дадено уверение, че нашите препоръки ще бъдат взети под внимание. Докато не стигнем до окончателно решение, смятам да продължаваме по същия начин.

Възрастният мъж погледна заместник-директора и каза:

— Можете да бъдете сигурен, че ще ви помогнем, с каквото можем.

Незабавно представителят на ФБР се намеси грубо.

— Това се отнася и за нас! — Той изгледа предизвикателно възрастния мъж, който му отвърна със загадъчна усмивка.

— Господа — каза заместник-директорът, — бих искал да благодаря на всички ви за помощта, която получаваме и сме получавали от вас. Благодаря ви за присъствието. Ще бъдете уведомени за следващото съвещание. Довиждане.

Докато си тръгваха, представителят на ФБР хвърли един поглед към възрастния мъж и се озова под прицела на две светли, любопитни очи. Мъжът от ФБР побърза да напусне стаята. На излизане капитанът от флотата се обърна и промърмори на представителя на Министерството на финансите:

— Господи, как ми се иска да си бях останал строеви офицер! Тези досадни съвещания ме побъркват. — Той изсумтя, сложи си фуражката и излезе от стаята. Заместник-директорът си тръгна последен.

— Това никак не ми харесва.

Двамата мъже се разхождаха край Капитолия по краищата на движещите се тълпи. Следобедният приток на туристи започваше да спада, а някои държавни служители си тръгнаха по-рано от работа. Понеделник е муден ден за Конгреса.

— И на мен не ми харесва, скъпи ми приятелю, но трябва да се примиряваме със ситуацията такава, каквато е, а не каквато би ни се искало да бъде.

По-възрастният от двамата мъже огледа впечатляващия си придружител и продължи:

— И все пак поне знаем малко повече от преди. Например знаем колко важно е Кондора да умре.

— Мисля, че не само той. — Необичайният вашингтонски ветрец довя думите на мъжа с впечатляващата външност до другия, който потрепера въпреки топлото време.

— Какво искаш да кажеш?

В отговора на мъжа с впечатляващата външност се долавяше отвращение.

— Нещо не се връзва. Уедърби бе изпечен, опитен агент. Въпреки че бе ранен, той успя да застреля Врабец IV. Наистина ли вярваш, че такъв човек ще извика моето име? Дори и да се е изпуснал, защо ще вика именно мен? Нещо не се връзва.

— Умолявам те, кажи ми тогава кое се връзва.

— Не съм сигурен. Но става нещо, за което не знаем. Или поне нещо, за което аз не знам.

Гласът на изискания мъж потрепера от нерви и изненада:

— Да не би да мислиш, че не те информирам за всичко?

Вятърът запълни проточилата се пауза. Мароник-Левин отговори бавно:

— Не знам. Съмнявам се, но такава възможност съществува. Не си прави труда да протестираш. Аз не се осланям на възможности. Но искам да не забравяш последния ни разговор.

Мъжете повървяха няколко минути. Те напуснаха района на Капитолия и започнаха да се разхождат, без да бързат, край Върховния съд на „Южнокапитолийска“. Най-накрая по-възрастният мъж наруши мълчанието:

— Нашите хора разполагат ли с нещо ново?

— Не. Подслушваме каналите на полицията и тези за свръзка между управлението и бюрото. Само трима сме и не можем да вършим кой знае колко оперативна работа. Планът ми е да причакаме групата, която открие Кондора, преди да успеят да го заведат на сигурно място. Можеш ли да уредиш да бъде заведен на определено място, или поне да откриеш какви са предварителните им планове? Това доста ще увеличи шансовете ни. — По-възрастният мъж кимна и Мароник продължи: — Още нещо ми се вижда нередно — Лойд. Доколкото мога да преценя, полицията засега не го свързва с тази история. Би следвало из целия апартамент да има отпечатъци от пръстите на Кондора и все пак полицията или не ги е открила, в което се съмнявам, или не е съобщила за това по националната мрежа за издирване. Това никак не ми харесва. Не пасва. Би ли проверил този въпрос, без да ги накараш да се разшават?

По-възрастният мъж отново кимна. Двамата продължиха да се разхождат като хора, които се прибират от работа. Отдалечили се бяха на три пресечки от Капитолия и вървяха из жилищен квартал. Две преки по- долу от тях един автобус спря до тротоара, изпусна облак изгорели газове и остави група пътници на улицата. Докато автобусът отминаваше, двама от слезлите пътници се отделиха от групичката и се насочиха към Капитолия.

Малкълм се бе колебал дали да върне наетия пикап. Той им осигуряваше сравнително недостъпно за чуждите погледи средство за придвижване, но биеше на очи. Из Вашингтон не се срещат често пикапи, при това украсени с надпис „Пренос-превоз“ „Алфонсо“, Майями Бийч. Пък и гореше твърде много бензин, а Малкълм искаше да спести колкото може от парите за всеки случай. Той реши, че общественият транспорт е достатъчно подходящ за няколкото придвижвания, които планираше. Уенди се съгласи с половин уста. Харесваше й да се вози в пикапа.

Всичко се случи, когато се изравниха с двамата мъже, които вървяха в обратната посока от другата

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату