— Доколкото разбирам, никой няма нови идеи. Следователно, решавам да продължим по същия начин както досега. (Каквото и да означава това, — помисли си той.) — Ако нямате какво да добавите… — той спря само за секунда, — предлагам да закрием заседанието.
Заместник-директорът събра книжата си, пъхна ги в куфарчето си и бързо излезе от стаята.
Докато другите ставаха от местата си, представителят на военното разузнаване, се наведе към капитана от флотата и му каза:
— Чувствам се като късоглед девственик по време на медения си месец, на когото не му става оная работа. Не виждам какво да правя, а и не съм в състояние да го направя.
Капитанът от флотата погледна колегата си и отвърна:
— Никога не съм имал подобен проблем. Малкълм смени три таксита, преди да се отправи най-накрая към североизточен Вашингтон. Той слезе от таксито в периферията на центъра и повървя из района. По време на обиколката из града в главата му се бе родил план, недостатъчно оформен и ясен, но все пак план. Първата стъпка бе да намери така важното скривалище от преследвачите.
Това му отне само Двадесет минути. Той видя как тя си го избра и дискретно тръгна успоредно с него. Тя пресече улицата на ъгъла. В момента, в който стъпи на тротоара, тя се „спъна“, политна срещу него и плътно се прилепи към Малкълм. Ръцете й бързо се плъзнаха отстрани на тялото му. Той усети как тя се стегна, когато напипа оръжието на колана му. Тя се отдръпна и две невероятно ясни кафяви очи пробягнаха по лицето му.
— Ченге ли си? — Ако се съди по гласа й, надали бе на повече от осемнадесет. Малкълм сведе очи към правата й боядисана руса коса и бледо лице. Тя миришеше на парфюма, който даваха да се пробва в магазина на ъгъла.
— Не. — Малкълм погледна уплашеното й лице. — Да кажем, че работата ми е свързана с опасности. — По лицето й прочете страх, но знаеше, че въпреки това тя ще поеме риска.
Тя отново се облегна отгоре му и притисна бедрата и гърдите си към него.
— Какво правиш по тия места?
Малкълм се усмихна.
— Търся си маце за чукане. Готов съм да му платя. И сега вече, ако бях ченге, няма да има как да те опандизя, тъй като аз ти направих предложението. Нали?
Тя се усмихна.
— Добре, тигре. Разбирам. Как смяташ да се повеселим?
Малкълм я погледна. Италианка, помисли си той, или може би от Централна Европа.
— Колко вземаш?
Момичето го изгледа, преценявайки възможностите. Денят беше минал мудно.
— Двадесет долара за обикновено чукане? — Тя му даде ясно да разбере, че само пита, а не поставя условие.
Малкълм знаеше, че скоро трябва да се махне от улицата. Той погледна момичето.
— Нямам бърза работа — каза той. — Ще ти дам… седемдесет и пет за цялата нощ. Ще платя и закуската, ако отидем у вас.
Момичето се стегна. Можеше да й отиде цял ден и половината нощ, за да спечели толкова пари. Тя реши да се пазари. Бавно премести ръката си върху слабините на Малкълм, прикривайки движението, като се облегна на него и притисна гърдите си към ръката му.
— Ей, сладур, това е чудесно, но… — Тя почти изгуби кураж. — Не можеш ли да ми дадеш стотачка? Моля те! Ще бъда супер-супер добра с теб.
Малкълм погледна към нея и кимна.
— Сто долара. За цялата нощ у вас. — Той бръкна в джоба си и й подаде банкнота от петдесет долара. — Половината сега, половината после. И не се опитвай да ми поставяш клопка.
Момичето грабна парите от ръцете му.
— Няма да има никакви клопки. Ще бъда само аз. И наистина ще бъда добра — много добра. Жилището ми не е далеч. — Тя го хвана под ръка, за да го насочва накъде да върви.
Когато стигнаха до следващия ъгъл, тя му прошепна:
— Само секунда, сладур, трябва да кажа нещо на този човек. — Тя пусна ръката му, преди той да има време да размисли, и избърза към един сляп продавач на моливи на ъгъла. Малкълм се дръпна до стената. Ръката му се плъзна под палтото. Дръжката на пистолета беше влажна от пот.
Малкълм видя момичето да пъхва в джоба на мъжа петдесетте долара. Той промърмори нещо. Тя отиде бързо до една телефонна будка, почти без да забелязва, че момчето, което се блъсна в нея, се ухили, когато гърдите й се разлюляха. На вратата имаше табелка „Повреда“, но тя отвори вратата. Разлисти указателя или поне така се стори на Малкълм. Не я виждаше много добре, тъй като бе обърната с гръб към него. Тя затвори вратата и бързо се върна.
— Извинявай, че те накарах да чакаш, сладур. Просто малка сделчица. Нямаш нищо против, нали?
Когато се изравниха със слепеца, Малкълм спря и блъсна момичето настрана. Той дръпна дебелите тъмни очила от лицето на мъжа. Внимателно наблюдаваше момичето, докато бавно извръщаше поглед към продавача на моливи. Двете празни орбити го накараха да постави очилата на мястото им по-бързо, отколкото ги бе свалил. Малкълм пъхна десетдоларова банкнота в чашката на мъжа.
— Да забравим станалото, старче.
— Вече е забравено, мистър.
Докато отминаваха, момичето го погледна.
— Защо го направи?
Малкълм сведе поглед към озадаченото и безинтересно лице.
— Просто проверявам.
Жилището й се оказа стая с ъгъл за кухня и баня. Веднага щом се озоваха вътре, тя заключи вратата и сложи резето. Малкълм постави веригата.
— Ей сега ще се върна при теб, сладур. Съблечи се. Ще те оправя както трябва, само секунда. — Тя се шмугна зад завесата на банята.
Малкълм погледна през прозореца. Трети етаж. Никой не би могъл да се изкачи. Чудесно. Вратата бе здрава и двойно заключена. Според него никой не ги бе проследил или пък забелязал. Той бавно се съблече. Постави оръжието на малката масичка до леглото и го покри с един стар брой на „Рийдърс Дайджест“. Леглото проскърца, когато легна на него. И тялото, и мозъкът му бяха изтръпнали от умора, но знаеше, че трябва да се държи колкото може по-естествено.
Завесите се отвориха и тя дойде при него със светнали очи. Беше облечена с черна роба с дълги ръкави. Предницата й не бе закопчана. Гърдите й се люлееха — увиснали и мършави. Останалите части от тялото й приличаха на гърдите — мършави и почти съсухрени. Гласът й беше някак отнесен.
— Извинявай, че се забавих толкова, сладур. Хайде да започваме.
Тя легна в леглото и придърпа главата му до гърдите си.
— Ето ти, миличък. — Няколко минути ръцете й шариха по тялото му, а после тя каза:
— Сега ще се погрижа наистина добре за теб.
Тя се премести към долния край на леглото и заби глава в слабините му. Минути по-късно успя да събуди някаква реакция в тялото му. Момичето се изправи и отиде в банята. Върна се с бурканче вазелин.
— О, миличък, ти наистина бе добър, много добър, захарче. — Тя легна на леглото, за да се намаже с вазелина. — Ето ме, захарче, готова съм. Чакам те, когато поискаш.
В продължение на доста време те просто лежаха така. Най-накрая Малкълм погледна към нея. Гърдите й се повдигаха бавно, внимателно, почти с усилие. Тя спеше. Той отиде в банята. На седалката на мръсната тоалетна чиния намери лъжицата, гумения маркуч, кибрита и саморъчно направената спринцовка. Малката найлонова торбичка все още бе три четвърти пълна с белия прах. Вече знаеше защо робата е с дълги ръкави.
Малкълм претърси апартамента. Откри четири чифта бельо, три блузи, две рокли, чифт джинси и червен пуловер, подобен на тъмночервения на пода. В кутия от обувки в кухнята намери шест квитанции за върнати вещи, издадени, при освобождаване от един вашингтонски затвор. Откри и гимназиална карта отпреди две години. Мери Рут Розен. Адресът на синагогата й бе четливо напечатан на гърба. Нямаше нищо друго за ядене освен пет бисквити, някакъв кокосов орех и сок от грейпфрут. Той изяде всичко. Под леглото намери
