време. — Скоростта на падащата вода по металните стени се увеличи.
— Може да ни убият!
— Какво?
Уенди извика, но се опита да не вдига много шум.
— Казах, че може да ни убият!
— Това може да стане и тук. Ела да ми изтриеш гърба, г аз ще изтрия твоя.
— Много съм разочарован, Мароник. — Острите думи разсякоха изпълнения с електричество въздух между двамата. Мъжът с изискания вид разбра, че е сгрешил, когато видя погледа в очите на другия.
— Казвам се Левин. Запомни това. Предлагам ти да не правиш повече такива грешки. — Резките думи на мъжа с впечатляващата външност подкопаха увереността на първия, но той се опита да скрие смущението си.
— Моята грешка е нищо в сравнение с другите, които се случват напоследък — каза той.
Обикновеният наблюдател не би открил следа от емоция по лицето на мъжа, който искаше да го наричат Левин. По-наблюдателните, които го познаваха от известно време, може би биха забелязали лекото зачервяване, породено от безсилен гняв и неудобство.
— Операцията още не е приключила. Получиха се някои спънки, но нищо не е загубено. Ако не беше така, нито един от нас двамата нямаше да е тук. — И сякаш за да подчертае смисъла на думите си, той посочи тълпите, които пъплеха около тях. В неделя Капитолия гъмжи от туристи.
Изисканият мъж си възвърна самоувереността. Той твърдо прошепна:
— И все пак имаше засечки. Както ти проницателно отбеляза, операцията не е приключила. Няма нужда да ти напомням, че трябваше да завърши преди три дни. Три дни! Много неща могат да се случат за три дни. Въпреки цялата каша, която забъркахме, имахме голям късмет. Колкото по-дълго продължи операцията, толкова по-голям става рискът някои неща да изплуват на повърхността. И двамата знаем колко пагубно би било това.
— Правим всичко възможно. Трябва да чакаме нов случай.
— И ако не ни падне друг случай? Тогава какво, скъпи ми приятелю, какво?
Левин се обърна и го изгледа. Мъжът отново усети безпокойство. Левин каза:
— Ще рискуваме.
— Твърдо се надявам, че няма да има повече… засечки.
— Не предвиждам такива.
— Добре. Ще те държа в течение за всичко, което става в управлението. Надявам се и ти да го правиш. Мисля, че няма какво друго да си кажем.
— Има още нещо — каза Левин спокойно. — Операции от този род понякога страдат от подобни вътрешни засечки. Обикновено тези… засечки стават с определени изпълнители. Те се планират от водещите операцията като теб и предназначението им е да бъдат окончателни. Общият термин за такива засечки е двойна игра. Ако аз бях водещ на операцията, щях много да внимавам да няма засечки, не си ли съгласен?
Побелялото лице на мъжа подсказа на Левин, че по въпроса има пълно съгласие. Той се усмихна, кимна за сбогом и си тръгна. Изисканият мъж го гледа как крачи по мраморните коридори, докато Левин се скри от погледа му. Той потрепера леко, а после си отиде вкъщи, където го чакаше неделният обяд със съпругата, сина и неспокойната му, отскоро доведена снаха.
Докато Малкълм и Уенди се обличаха, а двамата мъже си тръгваха от Капитолия, един камион на телефонната служба спря пред външния портал на Лангли. След проверка на документите той продължи към центъра и свръзка. Двамата телефонни техници се придружаваха от специален офицер от службите за сигурност, временно прехвърлен от друг отдел. Повечето от служителите на управлението издирваха човек, наречен с името Кондора. Офицерът от охраната носеше документи, в които бе представен като майор Дейвид Бърос. Истинското му име бе Кевин Пауъл и двамата техници, които дойдоха с него под претекст, че са изпратени да проверят устройството за проследяване на телефонни обаждания, бяха висококвалифицирани експерти по електроника от военновъздушните сили, доведени със самолет от Колорадо преди по-малко от четири часа. След приключването на задачата те щяха да бъдат поставени под карантина за три седмици. Те не само провериха уредбата за проследяване на телефонни обаждания, а и инсталираха някакво ново оборудване и извършиха сложни промени в електрическата инсталация на старото. И двамата мъже се постараха да запазят сериозния си вид, докато работеха по схеми, с обозначението „Строго секретно“. Петнадесет минути след като започнаха работа, те подадоха електронен сигнал на един трети мъж в телефонна будка на четири мили от тях. Той набра някакъв номер, почака, докато не получи друг сигнал, после затвори и бързо си тръгна. Един от експертите кимна на Пауъл. Тримата мъже събраха инструментите си и си тръгнаха така дискретно, както бяха пристигнали.
Един час по-късно Пауъл седеше в малка стаичка в центъра на Вашингтон. Двама цивилни полицаи пазеха пред вратата. Трима от колегите му агенти се изтягаха в пръснатите из стаята столове. До бюрото на Пауъл имаше два стола, но единият от тях не бе зает. Пауъл говореше по единия от двата телефона пред себе си.
— Включихме се и сме готови да започваме, сър. Два пъти изпитахме устройството. Задействахме го оттук и нашият човек в „горещата“ стая каза, че там нищо не са разбрали. Отсега нататък всички обаждания от Кондора на „горещия“ номер ще минават оттук. Ако е нашето момче, ще се включим към линията. Ако не е той… Е, да се надяваме, че няма да ни усетят. Разбира се, винаги можем просто да махнем приспособлението и само да слушаме.
Гласът на възрастния мъж издаваше задоволството му.
— Великолепно, момчето ми, великолепно. А какво става с останалото?
— Мариан смята, че до един час ще сме се споразумели с „Пост“. Надявам се, наясно сте, че с това, което направихме, си поставяме главите в торбите. Един ден ще трябва все пак да кажем на управлението, че сме подслушвали „горещата“ им линия, и на тях това никак няма да им се хареса.
Възрастният мъж се изсмя.
— Не се тревожи, Кевин. И друг път сме си слагали главите в торбата и пак ще го правим. Освен това те се пекат на същия огън и сигурно няма да ни се разсърдят чак толкова, стига да ги измъкнем от това положение. Нещо ново от терена?
— Няма. Никой не е виждал нито Малкълм, нито момичето. Когато нашето момче реши да се покрие, наистина го прави.
— Да, и на мен ми мина горе-долу същото през ум. Не мисля, че противниците ни са го хванали. Направо се гордея с досегашните му постижения. Знаеш ли къде да ме търсиш?
— Да, сър. Ще ви се обадим, ако се случи нещо.
Възрастният мъж затвори, а Пауъл се настани удобно, надявайки се, че чакането няма да продължи дълго.
Уенди и Малкълм пристигнаха във Вашингтон точно на залез слънце. Малкълм мина през центъра на града. Той паркира колата близо до мемориала на Линкълн, свали багажа и заключи внимателно автомобила. На път за Вашингтон се бяха отбили в Бетесда, Мериленд. Там купиха някои тоалетни принадлежности, дрехи, руса перука и голям „визуално коригиращ и отвличащ вниманието“ сутиен с подплънки за Уенди, една ролка изолирбанд, някакви инструменти и кутия патрони за „Магнум-357“.
Малкълм поемаше добре пресметнат риск. Ръководейки се от принципа на „Откраднотото писмо“ на Едгар Алън По, той и Уенди се качиха на автобуса за Капитолийския хълм. Наеха си стая за туристи на „Южно-капитолийска“, на по-малко от петстотин метра от дружеството. Съдържателката на западналото евтино хотел-че се зарадва на двойката младоженци от Охайо. Повечето от клиентите й си бяха тръгнали и пътуваха към домовете си след съботно-неделната разходка. Какво от това, че нямаха пръстени, а окото на момичето бе синьо? За да изглеждат като истински влюбени младоженци (или поне така каза Малкълм на Уенди шепнешком), младата двойка се прибра в стаята си рано.
ПОНЕДЕЛНИК, ОТ СУТРИНТА ДО СРЕДАТА НА СЛЕДОБЕДА
